Решение № 4775 от 15.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4775 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20211110126258 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 7, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по подадена молба вх. № 2862/13.05.2021г. от Р. АНГ. Л. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на А. Р. Л. с ЕГН ********** и Н. Р. Л. с ЕГН **********, чрез адв. В.Т., с искане за предприемане на мерки за защита срещу В.В.М.Л ЕГН ********** - майка на общите им деца, превърнати от баща си в молители в настоящото производство, за упражнен акт на домашно насилие на 11.05.2021г.

Молителят поддържа, че ответницата извършила насилие спрямо децата на датата 11.05.2021г. около 17,30 часа, а именно: когато отишла в училището да вземе децата А. бил там с баща им, тя му казала да тръге с нея, а той отказал, тя започнала да му крещи, ударила му шамар, в който момент се появил Н.. Последният също отказал да тръгне с нея.

Разправията продължила и извън училището. Анрде имал опашка на косата, тя го хванала за същата и му ударила още един шамар. Децата отишли при баща си разстроени в колата и не тръгнали с майка си.

Ответницата В.В.М.-Л лично и чрез адв. Д.З., взема становище за неоснователност на молбата за защита от домашно насилие. Сочи подробни аргументи в своя защита и излага своята версия по същата случка. Тя има предистория и тя е, че ответницата предупредила предния ден бащата на децата и тогавашен нейн съпруг, че иска да отиде в училището да се види с децата и да ги вземе. Въпреки това Р.Л. бил там по-рано и причаквал децата. След като А. отказал да отиде с нея, я напсувал и обидил, на което бащата не реагирал, и заради което тя действително му ударила шамар.

Съдът като съобрази, че е сезиран от активно легитимирано по см. на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН лице в преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия 1 от кръга на изброените в чл. 2 от същия закон, намира молбата за процесуално допустима.

При разглеждането й по същество съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните и съобрази специалните разпоредби на ЗЗДН, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетите доказателства, че Р. и В. имат общи деца - молителите.

Видно от СМУ № 156/2021г., изготвено от д-р А.А.А.в на 12.05.2021г. при прегледа на молителя А. са установени: оток и кръвонасядане на лявата скулно-бузна област на лицето.

Прилагат се Декларации за инцидента от името на двете деца чрез законният им представител.

По делото са събрани само писмени доказателства. Молителите не вземат участие в производството, не са искани, нито събирани други доказателства.

От множеството книжа, видно от които майката и бащата имат бурни процесуални отношения от всякакъв характер и пред разнообразни правоохранителни органи, съдът намира за необходимо да цитира само постановеното по време на настоящото съдебно дирене съдебно решение за прекратяване на брака между Р. и В. - № 20181071 от 02.09.2021г. по гр.д. 58749/2019г. на 89 състав - към момента невлязло в сила. Съгласно същото бракът е прекратен по вина на мъжа – Р.Л. и родителските права са възложени на майката.

При така приетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи.

Молбата е изцяло неоснователна. Изначално се въвеждат факти, чието подвеждане под нормата на чл. 2 от ЗЗДН е почти невъзможно. Случващите се в ежедневието на децата на родители в процес на развод случки /каквато представлява процесният инцидент/, касаещи различни интерпретации и версии на възрастните, не могат да се квалифицират като домашно насилие. Съдът намира за необходимо да подчертае, че в случая се наблюдава нереална интерпретация на обективни факти, силен реваншизъм, въвличане на децата в конфликта на възрастните. Важно е да се изтъкне, че всеки родител е длъжен да демонстрира уважение към другия и да пази името и честта му, понякога макар и театрално и неискрено, но с цел възпитаване децата на подходящо поведение – така те ще се държат с всички възрастни занапред и всички свои връстници. Единственото, което правят Р. и В. с процесната разправия е, че „успешно“ захранват обществото с едни недисциплинирани, агресивни, непредвидими и невъзпитани деца, които всички останали ще трябва да превъзпитават, с които да се съобразяват и третират с терапии. Тъй като са поправянето на пропуските у самите Р. и В. вече е прекалено късно, следва да се изтъкне, че за А. и Н. тепърва ще бъде похарчен съществен обществен ресурс за минимизиране щетите, нанесени им от собствените им родители.

Неосъзнаването на горните обективни характеристики е най-голямото и съществено 2 проявление на домашно насилие – Р. и В. насилват децата си чрез собствените си амбиции, неподходящи прояви и прийоми, чрез даване на негативен пример, чрез окуражаване на агресията един към друг. Ще има обаче други потърпевши от това – широкият кръг от хора и други деца, с които А. и Н. ще бъдат съученици, приятели, после партньори и някой ден – те самите като родители спрямо техните деца. Определено е много вероятно техните деца да бъдат също така ощетявани, както те сега, защото психическата травма е толкова голяма и непреодолима, че остава в съзнанието до живот и се смила само чрез повтарянето й спрямо други хора.

Освен това когато на човек му се случват непоносими неща, той започва да търси отдушник, компенсация, начин да смели това, което му е сготвено. Тогава с израстването се намират различни средства – от химически /наркотици, лекарства, алкохол, цигари/, през механични - мощни коли и мотори, през сляпо подражание и вкопчване в измислени идоли, като се стигне до непредвидими прояви на асоциално поведение – множество и честа смяна на сексуални партньори, всички форми на нетрадиционен секс, проява на престъпно поведение, липса на професионална ориентация и неясна перспектива за образование или усвояване на занаят, и накрая се стигне от страх от обвързване, защото то причинява лоши неща и не е хубаво, от него са дошли именно и собствените страдания на А. и Н.. Най-малко едно от изброените безспорно предстои за тях ако родителите им не проумеят какво им причиняват и какво семе посяват. Дали семето на любовта и взаимното уважение или един неоправдан егоизъм и стремеж на всяка цена да стане намисленото. Двете неща едновременно не могат да съществуват. Изборът е в ръцете на всеки поотделно.

Ето защо като недоказано искането следва да бъде оставено без уважение, а молителят да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50,00 лв.

По разноските

С оглед изхода на делото се дължат разноски на ответната страна. Доказано е, че са заплатени 1200 лева за адвокатско възнаграждение, в който размер и ще бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2862/13.05.2021г. по чл. 8 ЗЗДН на Р. АНГ. Л. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на А. Р. Л. с ЕГН ********** и Н. Р. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...... срещу В.В.М.-Л ЕГН ********** и адрес: гр. София, ......ато НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. АНГ. Л. ДА ЗАПЛАТИ на В.В.М.-Лумата 1200,00 /хиляда и двеста/ лева разноски.

ОСЪЖДА Р. АНГ. Л. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС държавна такса в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок, считано от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4