Решение № 460 от 22.08.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Силистра, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20233420100424 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „ЕМИ“ АД с ЕИК:....................... против Н. Н. К. с ЕГН:**********. В нея се твърди, че ответника е бил изпълнителен директор на дружеството до 19.05.2022 година. Твърди, че управлението му е е било възложено с решение на съвета на директорите от 21.05.2013 година, като в последствие е следвало да бъде сключен договор за възлагане на управлението. Такъв договор не е бил сключен, тъй като не е било взето решение за определяне на възнаграждение на изпълнителния директор и не е бил подписан от председателя на съвета на директорите. Твърди, че има такъв договор в архивите на дружеството, който е подписан само от изпълнителния директор/ответника/. Моли същия да бъде прогласен за нищожен. Претендира и присъждане на извършените в хода на производството разноски.

Ответника дава отговор на исковата молба. Заявява, че исковата претенция е неоснователна, тъй като след като е бил определен за изпълнителен директор, дружеството е приело отчетите за дейността и следователно е било съгласно с неговото управление. Също така счита, че производството следва да бъде спряно, тъй като в Силистренския окръжен съд се разглежда друго дело с претенция основаваща се на същия договор и от неговото решаване ще зависи и решението по настоящото дело.

Представя писмени доказателства-протокол от 15.10.2020 година, протокол от 28.06.2019 година и искова молба с вх.№2231/ 09.09.2022 година и решение от 10.03.2023 година на СОС.

1

Предявен е иск с правно основание чл.26 ат ЗЗД във връзка с чл.244, ал.7 от ТЗ.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.26 ат ЗЗД във връзка с чл.244, ал.7 от ТЗ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с протокол на Съвета на директорите на ищеца от 21.05.2013 година, ответника е конституиран като член на съвета на директорите, избран е за изпълнителен член на този Съвет, и му е възложено да необходимите действия за вписване на промените. Със същия протокол е възложено на Председателя на съвета на Директорите да сключи договор за възлагане на управлението с ответника. Сключването на такъв договор е предвидено в разпоредбата на чл.244, ал.7 от Търговския закон. Той е предвиден като двустранен, възмезден, консесуален и комутативен, в основата на който е договора за поръчка /в този смисъл е решение № 267-2000 г., както и решение № 1527-2002 г. на V г. о. на ВКС/.За действителността му е предвидена и специална форма-писмена форма.

На 11.06.2018 година е бил изготвен проект за Договор за възлагане на управлението на Акционерното дружество, в който ответника е записан като Изпълнителен директор и е подписан от него. Няма данни този проект да е бил подписан от председателя на Съвета на директорите. Това дава основание да се приеме, че договор не е бил сключен, а проекта за такъв не може да породи никакви правни последици. След като няма волеизявление на една от страните /има предложение без приемане/, то договор няма и няма как да бъде прогласена неговата нищожност. За да е налице нищожност, фактическият състав на договора трябва да е осъществен, но да е осъществен и още един – опорочаващ факт, което в конкретния случай не е така.

Установените факти и изложените изводи, дават основание на съда да приеме, че предявения иск за прогласяване на нищожността на договор за възлагане на управлението е неоснователен. След като иска е неоснователен, то в тежест на ищеца е да понесе и извършените разноски, както и тези извършени от ответника. В случая предявения иск е неоценяем. В тарифата за минималните адвокатски възнаграждения е предвиден хонорар от 1500 лева. Именно до този размер следва да бъде уважено и възражението за прекомерност.

Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд, РЕШИ:

Отхвърля предявения иск от „ЕМИ“ АД с ЕИК:................. против Н. Н. К. с 2

ЕГН:**********, с адрес: с.К., обл.Сс, ул.“О.“№...., за прогласяване на нищожността на Договор за възлагане на управлението на акционерно дружество.

На основание чл.78, ал.5 от ГПК, редуцира адвокатския хонорар заплатен от ответника от 11340 лева на 1500/Хиляда и петстотин/ лева.

Осъжда „ЕМИ“ АД с ЕИК:................ да заплати на Н. Н. К. с ЕГН:**********, сумата от 1500 /Хиляда и петстотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СОС.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3