Решение № 4897 от 21.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4897 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505257 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1185/26.01.2023г. по гр.д. № 25806 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 53-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Д. А. А., ЕГН ********** дължи на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 880,37лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 25.02.2022г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40001374297/18.09.2020г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 10297/2022г. по описа на СРС, като Д. А. А., ЕГН ********** е осъдена да заплати на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 100лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете за главница за горницата над 880,37лв до предявен размер от 958,88лв., за възнаградителна лихва в размер на 299,61лв. за периода от 26.11..2020г. до 03.12.2021г.; за сумата от 215,61лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 26.11.2020г. до 03.12.2021г.; както са 1 отхвърлени и осъдителните искове на Прлофи Кредит българия“ЕООД срещу Д. А. за сумата от 282,72лв. , ведно със законната лихва от 18.05.2022г. до изплащането й представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и за сумата от 453,33лв., ведно със законната лихва от 18.05.2022г. до изплащането й, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ , к а т о П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на адвокат Н. И. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 500лв. За исковото дело и сумата от 500лв. За заповедното дело като възнаграждение за оказана правна помощ безплатна на ответника по исковете.

С Определение № 8788/07.03.2023г. по гр.д. № 25806/2022г. по описа на СРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на решението и решението в частта за разноските е изменено в постановеното по делото решение, като вместо „Осъжда П.К.Б.“ЕООД да заплати на адв. И. възнаграждение от 500лв. по заповедно дело“ да се чете ОСЪЖДА П.К.Б.“ЕООД да заплати на адв. Билева възнаграждение от 360лв. по заповедно дело“., като са оставени без уважение молбата на адвокат И. и на Профи Кердит България“ЕООД по чл. 248 от ГПК.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх.№ 38273/10.02.2023г . по регистъра на СРС, от ищеца П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени за главница за горница над 880,37лв. до предявен размер от 914,54лв. и за възнаградителна лихва от 299,61лв. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че сключеният договор за потребителски кредит отговарял на изискванията на закона, методиката за формиране на ГРП била ясно посочена,

ГПР не надвишавал 50%.

Предоставянето на допълнителните услуги не било задължително условие, за да се предостави кредита, кредитополучателят избрал параметри на желания кредит и допълнителните услуги Нямало забрана да се предоставят допълнителни услуги, избраните допълнителни услуги не попадали след компоненти за формиране на ГПР. Дори да се приемело, че тези услуги следва да се включат в ГПР и той да надвишава по този начин 50%, това водело до нищожност на клаузата на ГПР, но не и на целия договор за кредит. Така от 2 претендираната главница по исковата молба от 958,88лв. само сумата от 43,95лв. , платена за възнаграждение за допълнителна услуга, следвало да се приспадне, тоест иск следвало да се уважи за главница от общо 914,54лв.

Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете Д. А. А., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Договорът за кредит бил изцяло недействителен, не сочел как е формиран ГПР, не сочел компонентите, формиращи ГПР. Допълнителните услуги били част от договора за кредит, стойността на възнаграждението за тях следвало да се включи в ГПР, а това не било направено. Тези допълнителни услуги били задължителни . Договор не сочел как са формирани вноските, не съдържал клаузи за право на отказ, нищожна била клаузата за договорната лихва и тя водела до нищожност на целия договор.

Размер на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави, била прекомерна и водела до значителна нееквивалентност на престациите.

Претендирала е разноски. Процесуалният й представител е претнедирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

2. въззивна жалба вх. № 15107/16.02.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Д. А. А., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени за главница от 880,37лв. и лихва върху нея от 25.02.2022г. .

Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че правилно било пирето че договорът е недействителен, но неправилно била приложена разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Тази норма не била специална, при предявен иск на договорно основание не следвало да се присъжда главницата на извъндоговорно основание. Договорът бил нищожен на основание на чл. 22 от ЗПК. Претендирала е разноски. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение.

Въззиваемият- ищец П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението на СРС в тази част е правилно. Договорът не бил нищожен на основание на чл. 22 от ЗПК. Посочен бил начин на формиране на ГПР, който не надвишавал 50%. Намирала приложение н норма на чл. 23 от ЗПК. Претендирал е разноски.

3

Срещу постановеното определение по чл. 248 от ГПК в частта, в която молбата на адв. И. е отхвърлена е депозирана частна жалба вх. № 88450/30.03.2023г. от адвокат И. , пълномощник на Д. Александрова.

Минималният размер на възнаграждението му било съобразно броя на исковете – 5 кумулативно съединен иска, поради което с оглед изхода на делото му се дължало възнаграждение от 1635,75лв. за исковото дело Претендирал е разноски.

Ответникът по частната жалба - П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* е оспорил жалбата. Посочил е, че претенцията за възнаграждение била прекомерна, несъобразена със сложността на делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№98907/18.05.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 17.05.2022г.. на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* срещу Д. А. А., ЕГН

**********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , да признае за установено, че Д. А. А., ЕГН ********** дължи на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 958,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението25.02.2022г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит

№

40001374297/18.09.2020г.,; възнаградителна лихва в размер на 299,61лв. за периода от 26.11..2020г. до 03.12.2021г.; сумата от 215,61лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 26.11.2020г. до 03.12.2021г.; като Д. А. бъде осъдена да заплати н а П.К.Б.“ЕООД за сумата от 282,72лв. , ведно със законната лихва от 18.05.2022г. до изплащането й представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ ; сумата от 453,33лв., ведно със законната лихва от 18.05.2022г. до изплащането й, представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 10297/2022г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника сключили договор за потребителски кредит за сумата от 1000лв. ри възнаградителна лихва от 41%, ГПР от 48,39% за срок от 18 месеца, размер на вноска от 75,29лв., отделно 4 ответникът закупил допълнителни услуги Фаст за сумата от 300лв. и Флекси за сумата от 480лв., възнаграждението за които следвало да се плаща на части с вноските по кредита. Предоставил на ответника кредита и услугите, но платена сума била само от 119,24лв., в забава на плащанията длъжникът изпаднал предсрочна изискуемост била обявена на 03.12.2021г.

Ответникът Д. А. А., ЕГН **********, в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила е, че била подписала договора за кредит но той бил нищожен. Сумата по договора не й била предоставена. Клаузата за възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави защото водела до явна нееквивалентност на престациите и водела до нищожност на целия договор. Договор бил недействителен и на основание на чл. 22 от ЗПК, защото не сочел коректно ГПР , методика и компоненти на същия. Задълженията били погасени по давност.

Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв..

По делото е приложено заповедно дело № 10297/2022гг по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 37414/25.02.2022г . е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Д. А. А., ЕГН ********** да заплати на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 958,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 25.02.2022г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40001374297/18.09.2020г.,; възнаградителна лихва в размер на 299,61лв. за периода от 26.11..2020г. до 03.12.2021г.; сумата от 215,61лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 26.11.2020г. до 03.12.2021г.; разноски за държавна такса от 45,72лв. и за възнаграждение за юрисконсулт от 180лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 05.04.2022г., на 07.04.2022г. е подал възражение без да обосновава възражението си, но е претендирал разноски – адвокатско възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв, н а 18.04.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и иск е предявен на 17.05.2022г.

По делото са приети искане за отпускане на кредит, декларации, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, договор за потребителски кредит

№

5

40001374297//18.09.2020г. Общи условия, анекси , погасителен план, носещи подпис за потребителя, съгласно които П.К.Б.” ЕООД се е задължило да предостави на

Д. А. кредит от 1000лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата за срок от 18 месеца с падеж на вноска 25-то число на месеца, да плати договорна възнаградителна лихва от 41% годишно в размер за срока на договора от 355,33лв, при годишен процент на разходи от 48,39%, отделно да заплати и възнаграждение от 300лв. на вноски за същия срок за допълнителни услуги „Фаст“–приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възнаграждение от 480лв. на вноски за същия срок за допълнителна услуга „Флекси“ – за възможност за промяна на погасителния план при определени условия, като заедно с допълнителните услуги общото задължение по кредита е 2135лв. , а вноската е 118,63лв. Съгласно чл. 12 от Общите условия при просрочие на две пълни последователни вноски, като при забава на плащанията се дължи обезщетение за забава в размер на ОЛП +10%.

Прието е извлечение за паричен превод, съгласно който чрез Изи Пей на Д. А. е платена сумата от 1000лв. на 18.09.2020г

Прието е извлечение от сметки на ищеца съгласно което последното плащане е от 25.11.2020г., общо платената сума е 119,24лв., отнесени от ищеца за погасяване на главница, възнаградителна лихва, допълнителни услуги.