Решение № 9697 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9697 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110126247 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Витоша“ № 89Б, представлявано от К.Ч. и Б.В.- изпълнителни директори, чрез пълномощника адв. А. Д., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 134, ет. 1, ап.

2 против Столична община, БУЛСТАТ 000696327, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от Кмет, като ответник.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 22.07.2022 г. в гр. София, при движение по улица „Захари Зограф“ № 23, е реализирано пътнотранспортно произшествие, при което на лек автомобил „Мини Cooper SE“, с peг. № .., управляван от М. Б. Б. са причинени имуществени вреди на автомобила, в резултат на попадането му в дупка на пътя, необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № 440121220019318 от 22.12.2021 г. За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1849848 от 22.07.2022 г. от органите на МВР. По заведената пред ищеца преписка по щета № 44012132220100 и след направен опис на повредите е определено и изплатено обезщетение в размер на 2 941.74 лв. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД обосновава правния си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 2 956,74 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 44012132220100 по застраховка “Каско+”, застрахователна полица № 440121220019318 от 22.12.2021 г., във връзка с настъпило на 22.07.2022г. събитие (ПТП) с включени 15 лв. ликвидационни 1 разноски, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на подаване на исковата молба - 16.05.2023 г. до окончателното й изплащане и на сумата от 145,51 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 09.12.2022 г. до 15.05.2023 г.

С исковата молба ищецът ангажира писмени и гласни доказателства и моли за допускането на съдебна автотехническа експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.

Ответникът Столична община оспорва иска като недопустим. Сочи, че подписът на различните документи, с изявление на едно и също физическо лице не е един и същ.

Поддържа, че претенцията е недоказана, за което излага подробни съображения. Счита, че твърденията в исковата молба не са потвърдени с доказателства и не са удостоверени от полицейски и застрахователни органи относно тяхната вярност. Излага съображения, че не били изяснени фактите, за да може да се направи извод, как точно е настъпило ПТП-то.

Твърди, че съгласно извадка от GOOGLE MAPS на процесното трасе не е налице твърдяната пътна неравност – дупка. Оспорва се размера на изплатеното обезщетение като завишено и прекомерно. Навежда възражения за допуснати нарушения в административнонаказателната процедура. Поддържа, че не били налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя към застрахованото лице, поради което и не отговарял за претендираното регресно вземане. Оспорва протокола за ПТП и уведомлението за щети на МПС. Не възразява срещу искането за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза, като поставя допълнителни въпроси към вещото лице. Иска отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на Столична община поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. Не ангажира доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2021 г. между ищцовото дружество и М. Б. Б. е сключен договор за застраховка „Каско +“ под формата на комбинирана застрахователна полица № 440121220019318 за застраховки „Каско“ и „Помощ на пътя“. Като покрити рискове в застрахователния договор са отразени клаузите „Пълно Каско“, „Премиум“ и „Чужбина“.

Предмет на договора за застраховка е лек автомобил марка „Мини Cooper SE“, с peг. № ...

Срокът на действие на застрахователния договор е от 23.12.2021 г. до 22.12.2022 г.

Уговореното заплащане на застрахователната премия е в брой, еднократно в размер на 2 390,50 лв. От представената и приета като доказателство по делото сметка № 21122217024773 от 22.12.2021 г. се установява, че застрахованият М. Б. е платил изцяло застрахователната премия.

На 22.07.2022 г. М. Б. Б. (допуснат и разпитан в качеството на свидетел по делото) депозира уведомление за щета пред „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД (л. 22 по делото). В същото е посочено, че на 22.07.2022 г., по време на движение по ул. „Захари Зограф“, от квартал Драгалевци към квартал Симеоново, при № 23, лек автомобил марка „Мини Cooper SE“, с peг. № .. преминава през необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на платното, вследствие на което е причинена щета, изразяваща се в увреждания на предните и задните десни гуми и джанти. Въз основа на заявлението пред застрахователя е образувана щета № 44012132220100 от 22.07.2022 г. С доклада по същата е прието, че стойността на причинените вреди е в размер на 2 941,74 лв. Не е спорно по делото и от платежния документ от 14.10.2022 г. г. (л. 30 от делото) се установява, че сумата в размер на 2 941,74 лв. е платена от ищеца на автосервиза, извършил ремонта на увредения лек автомобил.

2

С регресна покана от 14.11.2022 г. (л. 31 по делото) ответната страна е поканена да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 956,74 лв., представляваща застрахователно обезщетение в размер на 2 941,74 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски. С писмо изх. № СОА22-ТД26-15666-[1] от 08.12.2022 г. (л. 32 по делото) е отказано плащане по регресната покана.

В качеството на свидетел по делото в съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г., е разпитан М. Б. Б.. При разпита си свидетелят, потвърждава, че е управлявал лек автомобил марка „Мини Cooper SE“, с peг. № ... Свидетелят помни, че през месец юли 2022 г. е имал пътен инцидент – при движение улица Захари Зограф десните гуми на колата му са попаднали в дупка, намираща се на около 30 – 40 см от бордюра. Налягането в гумите е спаднало д степен, че свидетелят не е могъл да продължи, поради което е подал сигнал на телефон 112. На място е дошъл автопатрул и е съставен протокол за ПТП. Свидетелят твърди, че е управлявал автомобил с около 30 км/ч, тъй като движението е било натоварено.

Сочи, че не е имал възможност да избегне дупката, преминавайки в ляво, тъй като е имало насрещно движение.

В съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на съдебната автотехническа експертиза (САТЕ).

Според писмения доклад на експерта, от техническа гледна точка увреждането на процесното МПС се намира в причинно-следствена връзка с твърдяния и възможен механизъм на настъпване на произшествието – попадане на автомобила в дупка на пътното платно по време на движение. Експертизата дава заключение, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 2 941,74 лв.

Вещото лице сочи, че стойността на обичайните ликвидационни разноски на застрахователя за определяне размера на обезщетението по застраховка „Каско“ варира между 10 лв. и 25 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният от ДЗИОбщо Застраховане“ ЕАД против Столична община осъдителен иск с правно основание с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за основателен, предвид следните съображения:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане, съгласно чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Безспорно се установи по делото, че между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил марка „Мини Cooper SE“, с peг. № .. – М. Б. Б. е била налице договорна обвързаност към датата на твърдяното пътно – транспортно произшествие – 22.07.2022 г., основана на договор за застраховка „Каско +“, чийто срок на действие е в периода от 23.12.2021 г. до 22.12.2022 г. По делото е приет като писмено доказателство писмен договор под формата на застрахователна полица, удостоверяващ наличието на горепосоченото облигационно правоотношение. От представената и приета като доказателство по делото сметка № 21122217024773 от 22.12.2021 г. се установява, че застрахованият собственик на моторното превозно средство е заплатил цялата застрахователната премия. Ето защо, съдът приема, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ищеца и М. Б. Б. е имало валидно застрахователно правоотношение.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на основания за ангажиране на 3 отговорността на застрахователя към застрахованото лице, с оглед систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. От приетите по делото Общи условия за автомобилна застраховка „Каско +“ се установява, че процесното събитие представлява покрит риск, съгласно Раздел II, т. 2.1.3.1., като не е налице изключение по Раздел I, т. 9. Застрахователят покрива щети от сблъскване или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно ЗДвП, каквото представлява произшествието е с един участник, съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП. Следователно застрахователното обезщетение е платено от ищеца на собственика на застрахования автомобил по покрит от застрахователния договор риск – т.е. при наличие на застрахователно събитие и основание за плащане.

Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че от събраните по делото доказателства механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и причинените вреди, не са били доказани. Механизмът на пътно – транспорнтото произшествие се установява от съдържанието на протокола за ПТП, който представлява официален удостоверителен документ относно установеното от полицейските служители обстоятелство, че на пътното платно е имало неравности (дупки). Начинът на причиняване на вредите на лекия автомобил, собственост на свидетеля Б., е установен безспорно със събраното гласно доказателство и заключението на САТЕ. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. Б. като непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и потвърдени и от приетата по делото САТЕ. От заключението по САТЕ, което е компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че щетите, получени по автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Въпросният пътен участък е собственост на Столична община съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Общината, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да управлява имоти и вещи общинска собственост, в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от ЗП, общината е длъжна да осъществи ремонта и поддържането на общинските пътища и да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.