Решение № 1502 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100503945 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „ЗАД Д.Б.: Ж.И З. АД, ответник пред СРС, срещу решение № 20009040 от 31.01.2022 г. по гр.д.№ 21269 по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 56 състав, с което е уважен предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“, иск по чл.411, ал.1, изр.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу ответника/въззивник, както и в негова тежест са възложени разноските по делото.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Сочи, че СРС не бил обсъдил събраните пред него доказателства в тяхната съвкупност. Неправилно било прието, че настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на приетия за деликвент, водач. Този извод противоречал на събраните по делото доказателства, както и на несъбирането на такива от съществено, според въззивника, значение. Счита, че причина за настъпването на процесното ПТП имал водача на МПС марка „Ауди“, рег.№ *******. Последният не се бил съобразил с конкретната пътна обстановка, не 1 бил възприел подадения страничен светлинен сигнал- ляв мигач подаден от водача на МПС марка „Рено Меган“, рег. № *******, непосредствено преди да предприеме намислената маневра. Счита, че на мястото на пътния инцидент било забранено изпреварването на МПС за което бил ангажирал доказателства, но съдът не му дал последна възможност да ги представи.

Твърди, че водача на МПС марка „Ауди“, рег.№ ******* бил управлявал с такава несъобразена и неразрешена скорост, която го била поставила в невъзможност да реагира безопасно на създалата се рискова ситуация.

Твърди, че бил отчел наличието на съпричиняване при заплащането на застрахователното обезщетение, извънсъдебно.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго с което претенцията на ищеца по чл.411 КЗ да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от ищеца пред СРС- ЗАД „Б.В.И.Г.“, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са били допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при допускане и обсъждане на доказателствата. Правилно СРС бил приел липсата на съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Наред с това свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, очевидци на ПТП и преки участници в същото, свидетелствали еднопосочно за обстоятелствата при които било настъпило ПТП. Това било станало на равен участък с добра видимост, при разрешено изпреварване на мястото на ПТП, доколкото същото било настъпило при извършване на изпреварване от единия водач и започващо такова от другия водач. Този факта се потвърждавал и от схемата в протокола за ПТП, в която ясно се виждала осевата линия между двете платна, която била прекъсната, т.е. съгласно пътната маркировка изпреварването в процесния участък било разрешено. Установило се, че произшествието е настъпило при почти приключила изпреварваща маневра за водача на МПС марка „Ауди“, както и, че е настъпил в лентата за движение на МПС марка „Ауди“, която представлявала и лента за насрещното движение, тъй като платното за движение било двупосочно. От показанията на свидетелите се установявало, че вина за ПТП има водача на МПС марка „Рено Меган“, който при предприемане на маневра изпреварване бил 2 допуснал нарушение на чл.42, ал.1,т.1 от ЗДвП. За това нарушение водача бил санкциониран от контролните органи. НП с което му била наложена глоба в размер на 200 лв. било влязло в сила като необжалвано. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 03. 02.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 17.02.2022 г./по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото са доказани предпоставките на чл.411, ал.1 КЗ. С оглед стореното извънсъдебно частично погасяване на регресното вземане съдът е приел, че единственото спорно обстоятелство е действителния размер на щетите.

Посочил е, че е приложим принципа на пълната обезвреда визиран в чл.499 КЗ, а именно: действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпването на застрахователното събитие като се е позовал на съдебната практика на ВКС. В случая с оглед заключението на САТЕ била налице тотална щета. Пазарната стойност на увреденото МПС възлизало на 55 414 лв. като следвало да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила, намиращи се във владение на застрахования. Тази стойност възлизала на 11 083 лв., т.е. получавала се сумата в размер на 44 331 лв. От последната следвало да се приспадне платената сума в размер на 20 280,04 лв.

3

Или дължимият остатък възлизал на 24 050,96 лв., който остатък надхвърлял претендираната сумата в размер на 22 977,04 лв. Възражението за съпричиняване е прието за неоснователно като СРС се е позовал на свидетелските показания , събрани по делото. От същите по безпротиворечив начин се установявало, че изпреварването в процесния участък било разрешено поради което не било установено водача на МПС марка „Ауди“ с рег.№ ******* да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата.

Следователно искът бил изцяло основателен и следвало да се уважи в пълен размер, както и е сторено от СРС. Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021 г. до окончателното плащане.

Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД съдът е приел, че ответника е бил поканен да изпълни на 08.01.2021 г., ответникът бил изпаднал в забава след изтичането на 30 дни, т.е. от 08.02.2021 г. Размерът на лихвата за забава е определен по реда на чл.162 ГПК и за периода от 08.02.2021 г. до 13.04.2021 г. възлизал на 414,90 лв. При съобразяване с диспозитивното начало е присъдена претендираната сума в размер на 343,55 лв.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна на спора:

За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице предпоставките:

1-наличие на застрахователно правоотношение по застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил; имуществена

2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката; от

3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП, причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;

4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;

5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.

Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.

4

С оглед доводите във въззивната жалба спорно е обстоятелството чия е вината за настъпване на процесното ПТП, налице ли е съпричиняване.

Относно механизма на ПТП:

Механизмът на ПТП се установява от двустранно-подписания протокол за ПТП, от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, от гласните доказателства, както и от преписката по ЗАНН.

Видно от протокола за ПТП № 1755201, съставен на 01.07.2020 г., участник 1 /водача В., застрахован при ответника/ предприема изпреварване без да се е убедил, че не го изпреварва друго МПС и пътят е свободен.

Навлиза в лентата за насрещното движение и удря странично в задната част, изпреварващият го участник 2 /застрахован при ищеца/. От удара участник 2 се завърта и излиза от пътното платно в дясно по посока на движението и се удря в предпазната мантинела. Предприета е административна наказателна процедура по отношение на участник 1 заради допуснато нарушение на чл.42, ал.1,т.1 от ЗДвП, а по отношение на участник 2 – по чл.147, ал.1 ЗДвП, виж л.10 по делото пред СРС.

Видно от отразеното в протокола за ПТП местопроизшествието е посетена на място от контролните органи.

От отговора на ОДВР-Плевен е видно, че е издадено НП само по отношение на водача В., управлявал МПС марка „Рено“, виж л.8 по делото пред СРС.

В показанията си свидетелят В. сочи, че на спорния участък изпреварването е било разрешено. ПТП е настъпило леко в ляво от осевата линия. Водачът на увреденото МПС също е разпитан като свидетел и е заявил, че изпреварването е било разрешено.

Свидетелят В. сочи, че удара е настъпил като задната дясна гума на другия автомобил и лявата предна гума на управлявания от него автомобил са се закачили. Това е и механизмът на ПТП по схемата към протокола за ПТП, както и механизма, описан в показанията на свидетеля Илиев, водач на увреденото МПС. Същият е възприет и от вещото лице в отговора на задача № 11 от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, виж л.126 по делото пред СРС.

5

Вещото лице, изготвило заключението на съдебно-автотехническата експертиза в отговора на задача № 10 е определил мястото на удара между двете МПС-та като е посочил, че той е настъпил по широчина на пътното платно – в лентата за насрещно движение по посоката на движение на двата автомобила като за улеснение на съда и страните на л.126 е изготвил скица на настъпването на произшествието.

Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза така описания механизъм съответства на щетите по МПС в описа на застрахователя и са в причинно-следствена връзка с ПТП.

Заключението не е било оспорено от нито една от страните, което се установява от отразеното в съдебния протокол за о.с.з на 30.11.2021 г., виж л.130 по делото пред СРС.

Относно съпричиняването:

В показанията си и двамата свидетели сочат, че ПТП се е състояло сутринта в 7 ч. при много добри метеорологични условия – на 01.07.2020 г.

/лятно време/, пътят е бил сух, чист и всичко било перфектно, както сочи свидетелят В.. Участъкът е бил прав и е имало видимост, виж показанията на свидетеля Илиев, л.154 по делото пред СРС.

Видно от заключението на САТЕ в отговор на задача № 8, водачът на лек автомобил марка „Ауди“ /пострадалият/ е извършвал маневра за изпреварване като е оставил достатъчно разстояние до изпреварвания лек автомобил марка „Рено“ /застрахован при ответника/, така че при извършването на маневрата да не настъпи съприкосновение между превозните средства /л.124 по делото пред СРС/.

В отговора на задача № 12 вещото лице по САТЕ е посочило, че от техническа гледна точка, водачът на МПС марка „Рено меган“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е изчакал преминаването на изпреварващият го автомобил марка „Ауди“ и след това е предприел своята маневра за изпреварване. От техническа гледна точка, водачът на лек автомобил марка „Ауди“ не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента на удара автомобилът му вече е бил пред лек автомобил марка „Рено меган“, виж л.127 от делото пред СРС.

6

Водачът В. при разпита си признава, че се е движил с около 70-80 км/ч.