Определение № 7317 от 30.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7317 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И.ова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. Д. А. срещу определение № 3348/26.01.2026 г., постановено по гр. д. № 20105/25 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав, с което производството по делото е прекратено. Твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че дадената от ищеца правна квалификация на предявения иск по чл. 21, ал. 4, т. 2 СК от действащия СК прави иска недопустим, тъй като към момента на прекратяването на брака е действал СК от 1985 г. (отм.). Сочи, че съгласно § 4 ПЗР на действащия СК имуществените отношения, възникнали при действието на СК от 1985 г. (отм.), се уреждат от него. Поддържа, че дори ищецът да е посочил грешна правна норма, съдът е длъжен служебно да подведе изложените факти под съответната материалноправна норма, а в случая фактите, изложени в исковата молба, сочат на иск по чл. 21 СК от 1985 (отм.), който е идентичен с претенцията за липса на съвместен принос и трансформация. Твърди, че в исковата молба ясно са посочени обстоятелствата, сочещи на пълна трансформация на лично имущество по см. на чл. 21 СК от 1985 г. (отм.), а именно – че имотът е придобит изцяло със средства на наследодателя, които са му били дарени или са резултат от негов 1 личен труд. В тази връзка поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да разгледа претенцията именно като иск за установяване на пълна трансформация по реда на СК от 1985 г. (отм.). Посочва, че правният интерес от предявяването на иска произтича пряко от качеството на ищеца на наследник на починалия му баща Д. А. и е свързан с необходимостта от окончателно установяване на наследствената маса. Поддържа, че като е приел претенцията за недопустима, първоинстанционният съд е игнорирал факта, че спорът за принадлежността на правото на собственост върху имота, дали същият е бил лична собственост на наследодателя или съпружеска имуществена общност, е преюдициален при определянето на наследствените дялове. Иска се от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С определение № 15504/02.04.2025 г., постановено по гр. д. № 28721/24 г. по описа на СРС, 56 състав, е разделено разглеждането на предявения от И. Д.

А. срещу В.М. А.а иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК от иска с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН в отделно производство, поради недопустимост за разглеждането му в производството по съдебна делба, като е оставен за разглеждане в производството по гр. д. № 28721/24 г. по описа на СРС, 56 състав, иска за делба с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН.

По отделеното производство е образувано гр. д. № 20105/25 г. по описа на СРС, 83 състав, а именно – по исковата молба от И. Д. А. срещу В.М. А.а за установяване на пълна липса на съвместен принос от страна на ответницата в придобИ.ето на имуществото, придобито по време на брака й с наследодателя Д. А..

С молба – уточнение от 09.01.2026 г. ищецът е посочил, че се иска установяване на пълна липса на съвместен принос от страна на ответницата 2

В.М. А.а в придобИ.ето на имуществото, придобито по време на брака й с наследодателя Д. А., подробно описано в исковата молба.

С определение № 3348/26.01.2026 г., постановено по гр. д. № 20105/25 г. по описа на СРС, 83 състав, производството по делото е прекратено.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 2 СК е недопустим. Посочил е, че гражданският брак между Д. А. и ответницата В.

А.а е прекратен на 08.02.2007 г. с настъпването на смъртта му. Доколкото гражданският брак е бил прекратен преди влизането в сила на действащия СК (в сила от 01.10.2009 г.), то същият не е заварен по см. на § 4 от ПЗР на СК от 2009 г. и за имуществените отношения между съпрузите е приложим СК, който е действал към момента на прекратяване на брака, а именно – СК от 1985 г. (отм.). Посочил е, че в СК от 1985 г. (отм.) не е предвидена възможност за предявяване на иск от наследник за установяване на пълна липса на съвместен принос от съпруг, който бил въведен за първи път със СК от 2009 г.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно. Съображенията за това са следните:

На първо място, следва да се посочи, че ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на предявения иск, но дори и да е посочена от страната правна квалификация на иска, съдът не е обвързан от нея. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането. Ето защо, дадената от ищеца правна квалификация на предявения иск по чл. 21, ал. 4, т. 2 СК от 2009 г., не обвързва по никакъв начин първоинстанционния съд.

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, че гражданският брак между Д. А. и ответницата В. А.а е прекратен на 08.02.2007 г. с настъпването на смъртта му, то същият не е заварен по см. на § 4 от ПЗР на СК от 2009 г. (в сила от 01.10.2009 г.) и за имуществените отношения между съпрузите е приложим СК, който е действал към момента на прекратяване на брака, а именно – СК от 1985 г. (отм.).

Исковете за установяване на пълна или частична трансформация на лични средства при придобИ.е на недвижими и движими вещи по време на брака са уредени в чл. 21, ал. 1 и 2 СК/85 г. (отм.). В посочените разпоредби са уредени по законодателен ред в СК/85 г. (отм.) двете хипотези на пълна и частична 3 трансформация.

Трайната практика на ВКС по приложението на СК/85 г. (отм.) приема, че предявяването на иск по чл. 21, ал. 1 или ал. 2 от СК/85 г. (отм.) не зависи от личната преценка на съпруга, а че се касае за имуществено право, което може да са наследява, поради което може да се предявява и от наследниците на съпруга.

Предвид изложеното по – горе, обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3348/26.01.2026 г., постановено по гр. д. № 20105/25 г. по описа на СРС, 83 състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 83 съдопроизводствените действия по него. състав, за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4