Решение № 127 от 15.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600474 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Хасковския окръжен съд е признал подсъдимия А. Г. Я. за виновен в това, че на 09.07.2019 година в землището на гр.* прокарал в обращение подправен паричен знак – банкнота с номинал от 100 евро, емисия * със сериен номер *, като знаел, че същата е подправена, поради което и на основание чл.244 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода , което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпила бланкетна жалба от защитника на подсъдимия с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и оправдан. Алтернативно се предлага намаляване на наказанието на подсъдимия и прилагане на института 1 на чл.66, ал.1 НК.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена. Сочи, че наказанието е определено съобразно закона и доказателствата по делото и липсват основания за намаляването му.

Според защитника присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и при липса на доказателства за виновно поведение у подсъдимия, който извод е изграден на предположения. Твърди се, че след като инкриминираната банкнота е била ползвана, то тя е прокарвана вече в обръщение и няма как подсъдимия да я прокара отново в обръщение. Излагат се съображения за липса на доказателства, защото въпросната банкнота не е приобщена като веществено доказателство по делото, както и за липса на знание у подсъдимия, че същата е неистинска.

Подсъдимият поддържа защитника си и иска да бъде оправдан.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.Я. е роден в гр.*, където живеел и към месец юли на 2019 година. Не работел постоянно, не декларирал доходи. Към посочения момент той управлявал лек автомобил марка „*“ модел „*“ с рег.№ *, който бил собственост на търговското дружество „*“, гр.*. Като управител на последното в Търговския регистър бил вписан свидетелят Д. К., който нито се занимавал в търговските работи на предприятието, нито имал представа за притежаваните от него вещи, и в частност за притежанието на посочения лек автомобил. К. само формално представлявал търговското дружество, което придобил от свой близък. Той нямал представа дори за фирменото наименование на търговеца, с което, както и с тези на другите дружества, сдобил се по подобен начин, не бил запознат.

На 08.07.2019 г. Я. около 21,00 часа Я. с неустановен по делото мъж се установили с л.а. „*“ с рег. № * на бензиностанция „*“, собственост на „*“.

Управител на търговския обект към този момент бил свидетелят Р. Р.. За периода 19:00 часа на 08.07.2019 г. – 07:00 часа на 09.07.2019 г. на работа в 2 бензиностанцията били свидетелите К. К. – касиер, и А. А. – обслужващ бензино-колонки. След като заредил гориво, подсъдимият и спътникът му се отправили към касата, намираща се във вътрешната част на обекта.

Подсъдимият извадил банкнота от 100 евро и я подал на свидетелката К..

Последната му казала, че не може да плати с тази банкнота, защото й било разпоредено да приема само такива с номинал от 20 или 50 евро, като указала, че подсъдимият може да ползва услугите на обменно бюро, в което да размени валутата за български лева. Тогава лицето, което придружавало Я., подало на К. банкнота от 50 евро, с която било платено зареденото гориво.

Подсъдимият взел обратно 100-те евро.

След това той и другият мъж отпътували, като се движели по автомагистрала „*“ в посока гр.*, а в сутрешните часове на 09.07.2019 г. отново тръгнали с автомобила към гр.*. Около 04:00 часа подсъдимият установил автомобила отново на бензиностанцията „*“ на изхода на гр.* към гр.*, като паркирал за зареждане на колона № 7. Той оставил автомобила с включени дълги светлини, което провокирало свидетелката К. да помоли свидетеля А. А. за отправяне на забележка към пристигналия клиент, когото тя към този момент не разпознала. А. се насочил към колонката за зареждане на гориво, но подсъдимият му казал, че сам ще зареди, както и че иска да закупи двигателно масло за колата. Така след като сложил гориво, Я. взел от рафта пред магазинната част двигателно масло и след това влезнал във вътрешната част на обекта. Бил облечен с червена на цвят горна дреха /тениска/, тъмни къси панталони, не носел обувки. Отправил се към касата и поставил пред К. К. банкнота от 100 евро, а след това взел от магазина хранителни продукти, които също поставил пред касиера. К. отново отказала да вземе банкнотата. Към този момент тя не забелязала, че това е мъжът, който и по-рано в работната й смяна искал да плати със 100 евро. Въпреки отказа на касиера, подсъдимият настоявал да плати с банкнотата, като заявил, че няма други пари. Тъй като още от момента, в който банкнотата била оставена на плота, К. забелязала, че в нея има нещо „нередно“, но въпреки това тя решила да приеме банкнотата от 100 евро. Взела я от плота и я поставила на монтирания в обекта UV-уред за проверка. Уредът не отчел липса на защитните елементи. Свидетелката върнала на Я. ресто и така той заплатил закупеното – гориво и други стоки, на обща стойност 108,40 лв. В края на своята смяна К. отчела банкнотата, заедно с останалите оборотни 3 пари, като описала в отчета курс от 1,94 лева за едно евро, при който била изчислила цената на купените от подсъдимия стоки.

Свидетелят Р. Р. извършвал ежедневна проверка на сейфа /депозитарен шкаф/, в който касиерите отчитали оборотните суми с прикачени към тях описи. Когато проверил оставените от К. К. пари, той забелязал 100-евровата банкнота и веднага я разпознал като неистинска. Тя била с по-гладка повърхност от обичайните такива банкноти, нямала релеф на мястото, обозначаващо номинала й, а холограмата била с непроменлив цвят. Р. се свързал с К., която му разказала за лицето, което платило с тази валута, чието приемане обяснила с настояването от страна на клиента и породеното у нея съмнение, че закупената от него стока няма да бъде заплатена. Р. прегледал охранителните камери, поставени в обекта, а на записа забелязал пристигането на управлявания от подсъдимия автомобил, установен до колонка № 7 с включени дълги светлини, които препятствали заснемането на регистрационния номер. Свидетелят обаче успял да разчете този номер, тъй като в момента, в който служителят А. минавал пред колата, заснетото от камерата позволявало това.

На 10.07.2019 година Р. Р. депозирал жалба в РУ-*. Пренесъл част от записите от охранителните камери на два оптични диска, които, ведно с банкнотата от 100 евро и касов бон с № *, предал на полицейски инспектор /л.61 от ДП/.

От заключението по назначената видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза се установило, че оптичните носители представляват DVD-R-носители със съответни фабрични марки и номера, като условно обозначеният с № 1 съдържал два видео-файла, а този под № 2 – три видео-файла. Прегледът на видео-файловете установил видео-записи, заснети от пет камери с цветни изображения. Записите обхващали системно време от 02:53:29 ч до 05:02:20 ч. на 07.09.2019 г. На тях в системно време 04:04:49 часа се наблюдавало попадане в обхвата на заснемащото устройство на лице от мъжки пол, което се движи без обувки, с облекло от червеникава блуза с къс ръкав, тъмен къс панталон и чанта на врата. Заснето било още как същото лице зарежда гориво, след което взема от рафтовете пред сградата на бензиностанцията тъмен правоъгълен предмет и се отправя към касата, след което от вътрешната част на обекта взема други предмети, които оставя на 4 касата и плаща с банкнота от 100 евро. Следвало напускане на магазина от лицето, качване в автомобила и потегляне. В заключението на експерта се посочва, че съдържащата се в петте видео-файла информация относно индивидуалните белези на лицето и главата на мъжа не е достатъчна за категоричен извод или такъв с висока степен на вероятност, че заснетото от камерите лице е идентично със сравняваното. Въпреки това е отбелязано, че се откриват някои сходства в общите признаци - форма на главата и лицето, форма на брадичката, форма на носа и и на веждите. Заради това, изводът е, че мъжът на записа вероятно е сравняваният А.Я.. Допълнителното заключение на експерта дава отговор на въпроса дали в прегледаните видеофайлове се наблюдават прекъсвания или размествания, както и дали е налице логическа последователност в заснетото относно визуализираните действия, датата и времето на тяхното извършване. Заключението е, че не се констатира промяна на вкопираните данни след тяхното създаване и не се откриват следи от изменение/манипулация. Третото, последно, заключение на видеотехническата експертиза касае начина, по който заснемащото устройство визуализира данните за ден-месец-година на заснетото, както и присъствието в кадрите на други лица във въпросния търговски обект през горепосочения времеви интервал с продължителност около 2 часа и 7 минути. На така поставените въпроси експертът е отговорил следното: прегледът на видеозаписите показвал, че в 04:10:08 часа през входната врата на помещението на бензиностанцията влиза лице с видим мъжки пол и облекло от тъмна блуза с къс ръкав, тъмен къс панталон и тъмни чехли, като то попадало в обхвата на една от камерите и в 04:14:41 часа, когато било заснето излизането му извън помещението. Относно поредността на обозначенията ден-месец-година във възпроизведените файлове експертът пояснява, че тези данни за системно време могат да бъдат в различни варианти, поради което не можело да се каже с категоричност дали отразената върху записа цифрова поредност сочи дата „07.09.2019 г.“ или дата „09.07.2019 г.“. В устния си доклад експертът посочил, че тази поредност зависи от извършените настройки на записващото устройство, които не били фабрично зададени, а инсталирани по избор.

Предмет на експертен анализ е била и приобщената като веществено доказателство по делото банкнота, която е била огледана и в хода на съдебното следствие, а преди това, както вече се посочи, предадена с Протокол за доброволно предаване от свидетеля Р. Р. на 17.07.2019 г.

5

Съгласно заключението на вещото лице К. К. тази банкнота е с номинал от 100 евро, емисия 2002, серия и номер * и е неистинска – отпечатана била върху хартия, която се различавала по плътност и морфология от тази, върху която били отпечатвани оригиналните банкноти, емитирани от *. При облъчване с UV-лъчи се наблюдавала флуоресценция, имитираща тази на някои елементи от оригиналните банкноти, като влакънцата също флуоресцирали в син и зелен цвят. Тези елементи били имитирани чрез отпечатване. В печатните изображения се установявали много различия – липсвал характерният за оригинала релеф в печата, който бил изпълнен на места чрез безцветен лак. Водните знаци и осигурителната нишка били подправени чрез отпечатване. Имитиран бил и холограмният стикер на лицевата част на банкнотата, като изображенията наподобявали оригиналната холограма. Числото на номинала в долния десен ъгъл на обратната страна бил с различен от оригиналния променлив цвят. Банкнотата била отпечатана с офсетов печат. В устния си доклад експертът К. пояснил, че най-успешно в случая бил имитиран холограмният стикер, който видимо не се различавал от истинския. А най-отчетливият белег, по който банкнотата можела да бъде разпозната като неистинска, била хартията, която само при докосване се различавала от оригиналната. Разглежданата банкнота били изпълнена върху материал от целулоза, докато оригиналната се изработвала върху памучна основа. В случая било възможно банкнотата да преодолее проверката с UVлъчи, тъй като ултравиолетовата защита била успешно имитирана. Относно възможността за разпознаване на банкнотата като неистинска експертът посочил, че това е обусловено от квалификацията на служителя, боравещ с такава валута. Така, обучен служител следвало да я различи от оригинала, а за останалите граждани тази способност били свързана с притежаваните познания, опит и набавена информация. В заключение се отбелязва, че изследваната банкнота принадлежи към най-разпространените през последните 7-8 години имитации, като в обращение били прокарани хиляди бройки с подобни характеристики, т.е. този вид фалшификат бил наймасовият за страната ни.