Решение № 1653 от 20.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1653 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100502139 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 от ГПК.

Производството е образувано по ВЖ на В. Г. П., ЕГН **********, ****, чрез адв.Р.

Д., против решение №53/05.04.2022г., постановено по ГД №178/2021г. на РС - Девня, с което решение е отхвърлен предявения от В. Г. П. против АПС Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 441.28 лева, главница по договор за потребителски кредит №7403411285/19.08.2008г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 25.06.2010г. до окончателното плащане на сумата; сумата от 29.69 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2009г. до 31.05.2010г. както и сумата 149.42 лева разноски по делото, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение и издаден изпълнителен лист по ЧГД №923/2010г. на РС-Девня, предмет на изп.дело №3419/2012г. на ЧСИ Ст.Д..

В жалбата се излага, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят излага, че при прекратяване на изп.производство поради перемпция съгласно чл.433, т.8 ГПК, всички извършени изп.действия преди това, вкл.наложени възбрани и запори, се обезсилват /стават невалидни/ като поради това същите не могат да служат за прекъсване на давността съгласно чл.116, б.в ЗЗД. Същото важи и по отношение 1 на извършените изпълнителни действия след изтичане на давностния срок, тъй като не може да бъде прекъсван изтекъл срок. Жалбоподателят излага обилна съдебна практика в подкрепа на становището си. Поради това несъгласие с мотивите на първата инстанция, въззивникът претендира отмяна на решението изцяло и вместо това постановяване на ново решение за уважаване на иска. Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна АПС Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез пълномощника адв.В.А. от САК, със становище за нейната за неоснователност. Изразява се несъгласие с изведената като довод във въззивната жалба съдебна практика като се твърди, че погасителната давност ще започне да тече от влизане в сила на постановеното ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.е. след 26.06.2015г. /а не от 21.12.2013г./ Перемпцията в случая е без правно значение, тъй като същата е настъпила след 26.06.2015г. Тъй като ТР няма обратно действие, давността върху вземанията, предмет на изп.дело, образувано преди ТР, не тече, а е спряна. Цитирана е съдебна практика в подкрепа позицията на въззиваемата страна. Претендира се потвърждаване на решението на съда като правилно.

В съдебно заседание пред въззивния съд адв.Д. като пълномощник на ищеца поддържа жалбата на изложените основания.

Насрещната страна АПС Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на В. Г. П. срещу АПС Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД, за установяване по отношение на ответника, че в негова полза не съществува право на принудително изпълнение за събиране на сумата по изпълнителен лист, издаден по ЧГД №923/2010г. на Районен съд –Девня за сумата от 2 441.28 лева главница по договор за потребителски кредит от 19.08.2008г.ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 25.06.2010г. до окончателното изплащане на дълга; сумата от 29.69 лева мораторна лихва за периода от 15.09.09г. до 31.05.2010г. и разноските по заповедното производство. Твърди се образувано въз основа на листа изп.дело срещу ищеца на 21.09.2012г. при ЧСИ Ст.Д..

Твърди се погасяване на принудителното изпълнение относно процесното вземане по давност.Твърди се, че след 21.12.2013г., когато е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, не са извършвани никакви изп.действия, поради което на 21.12.2015г. изп.производство е било перемирано /прекратено по право/, на основание чл.433, т.8 ГПК.

Поради изложеното ищецът твърди, че правото на принудително изпълнение на кредитора е било погасено на 21.12.2018г., на основание чл.110 ЗЗД. Дори ако се приеме, че последно изп.действие е извършено на 22.04.2016г., то отново към настоящия момент изпълнението е погасено по давност. Твърди се, че конституирането на настоящия ответник А. Б.

България като правоприемник на Ти Би Ай Кредит ЕАД /Транзакт Юръп ЕАД понастоящем/ е станало въз основа на цесия на вземания, на 05.08.2015г. по изп.дело. Претендира се поради изложеното съдът да приеме, че не съществува вземане на АПС Б. България 2

ЕООД спрямо ищеца В. Г. П. за посочените суми, предмет на изпълнението по изп.дело №3419/2012г. на ЧСИ Ст.Д..

В срока за отговор е постъпило становище на ответното дружество за неоснователност на иска. Твърди се, че действително изп.производство въз основа на изп.лист по ЧГД №923/2010г. на РС-Девня е образувано на 21.09.12г. при ЧСИ Ст.Д., но се твърдят извършени от кредитора изп.действия, прекъсващи давността, вкл. след периода на евентуално настъпила перемпция: август 2015г. –конституиране на цесионера А. Б.

България като частен правоприемник на взискателя, молба за запор на трудово възнаграждение; през декември 2019г. – молба за запор на трудово възнаграждение и запор на банкови сметки на длъжника. Излагат се подробни доводи в защита на тезата, че вземането на кредитора не е погасено по давност. Не се оспорва, че последното изп.действие преди перемцията е от 17.08.2015г. В случая се излага, че ЧСИ е прекратил изпълнителното производство едва на 02.02.21г. поради перемция. Твърди се, че от настъпилата по право перемпция започва да тече нова погасителна давност, което и обуславя интерес на длъжника да следи и инициира производство за установяване на това обстоятелство. Ответникът твърди, че в случая перемпцията била настъпила на 17.08.2017г., за което взискателят бил уведомен едва през м.02.2021г. Сочи, че за настъпване на последиците от погасителната давност, перемпцията е без правно значение при настъпването след приемане на ТР

№2/2015г. на ОСГТК на ВКС, на 25.06.2015г., с което е отменено ППВС №3/1980г.

Претендира се отхвърляне на иска като недоказан.

Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства и сторените с въззивната жалба оплаквания относно правилността на обжалвания акт, намира следното:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, чрез редовно упълномощения проц.представител.

Жалбата и отговорът са надлежно администрирани от първ.съд, съобразно дадените от въззивния състав указания относно отговора по жалбата.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Страните не твърдят процесуални нарушения на първата инстанция, не правят нови доказателствени искания.

Решението е обжалвано изцяло като оплакванията в жалбата касаят правните изводи на съда относно погасителната давност на присъденото вземане в изпълнителното производство. Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК като ищецът, сега въззивник се позовава изцяло на перемирането на изпълнението /прекратяването му по право/ и 3 изтеклата успоредно обща погасителна давност от 5 години. Претендират се последиците от покритото с давност вземане, а именно установяване от съда липсата на право на принудително изпълнение на взискателя за вземането.

Не се спори относно издаване на изпълнителен лист срещу длъжника В. Г. С. по ЧГД №923/2010г. на Девненски районен съд на 23.08.2010г., въз основа на заявление по чл.410 ГПК за събиране на суми, дължими по договор за потребителски кредит от 19.08.2008г., сключен с ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД.

Не се спори, че въз основа на изп.лист е образувано изп.дело №3419/2012г. на ЧСИ Ст.Д., рег.№718 в КЧСИ. Преписката от същото изп.дело е приложена към настоящото.

Не се спори, че с протокол от 01.02.2021г. ЧСИ е прекратил изп.дело на основание чл.433, т.8 ГПК с отразена дата на последно изп.действие 22.04.2016г. – постъпила сума по запор.

Установява се от изп.дело, че е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника от 21.12.2013г., за което е бил уведомен работодателят Ник-М-Строй ЕООД.

Приложени са преводни нареждания за извършени от работодателя преводи на заплати на длъжника от дати: 15.12.2015г., 18.01.2016г., на 22.02.2016г., на 18.03.2016г. и на 22.04.2016г. Видно от писмо на работодателя по изп.дело, трудовото правоотношение е било прекратено към 08.04.2016г.

Не се спори, че с молба от 05.08.2015г. АПС Б. България ЕООД е поискало конституирането му като взискател поради извършена цесия на процесните вземания с договор, сключен с първоначалния взискател от 23.02.2015г. С молба на новия взискател от 17.08.2015г. е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника.

Налице са данни за присъединяване на взискателя НАП за вземане в размер на 580 лева на основание чл.458 ГПК.

Въз основа молба на взискателя е направено искане за проучване банкови сметки на длъжника – по молба от 09.12.2019г. Въз основа на получената информация е наложен запор върху банкови сметки на длъжника с постановление от 19.12.2019г. – запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД и до ПИБ АД.

Видно от цитираното постановление за перемпция от 01.02.2021г., ЧСИ е прекратил изп.производство на основание чл.433, т.8 ГПК като зачел последно извършено действие от 22.04.2016г./извършено плащане по запорно съобщение от работодател/ Същото е постановено въз основа сезиране от длъжника за настъпилата перемция. Видно от писмо на адв.Д. от 02.02.2021г. по изп.дело, последното валидно изп.действие е наложен запор от 21.12.2013г., поради което перемирането е към по-ранна дата 21.12.2015г.

По делото е представен договорът за цесия от 23.02.2015г. в полза на новия взискателя и настоящ ответник по спора АПС Б. България ЕООД и Транзакт Юръп ЕАД ведно с доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена относно В. Г. П. и В. Г. С.. /л.125/

4

Въз основа на възприетата фактическа обстановка и становищата на страните, съдът достига до следните правни изводи:

Изпълнителното дело срещу длъжника -ищец по иска В. П. е образувано на 21.09.2012г. , при действието на ППВС №3/1980г., според разясненията на което, образуването на изпълнително производство прекъсва давността докато трае делото. /арг. и в чл.115, б.ж ГПК/ При това положение, с образуване на конкретното изп.дело следва да се приеме, че давност не тече. Давност започва да тече едва от прекратяване на изп.производство. /арг. отново в ППВС 3/1980г./

Извършените по делото изпълнителни действия са обективирани хронологично погоре, въз основа на постъпилата преписка по изп.дело №3419/2012г. на ЧСИ Ст.Д.: От образуване на изп.дело през септември 2012г. до 21.12.2013г. не са предприемани никакви изпълнителни действия с изключение на извършвани от ЧСИ справки и опити за връчване ПДИ на длъжника.

На 21.12.2013г. е бил наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника при работодател Ник.М-строй ЕООД, Девня с изпращане на запорно съобщение до последния.

От този момент до следващото изп.действие през 2015г. не са изтекли двете години, които биха перемирали изпълнението. Още през ноември 2015г. е постъпило писмо от работодателя на длъжника за извършване на удръжки от трудовото му възнаграждение, считано от м.11.2015г. Въз основа на запора са извършвани плащания, за които са приложени преводни нареждания по сметката на ЧСИ Д. до април 2016г. вкл. съгласно чл.446 ГПК. С молба на новоконституирания на мястото на Ти Би Ай Кредит взискател АПС Б. България от 17.08.2015г. отново е поискан запор на трудово възнаграждение на В. С. при посочения вече работодател Ник-М-строй, Девня.