Решение № 531 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20221100901625 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени главни осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.59 ЗЗО и чл.86, ал.1 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството си на дружество, извършващо дейност като болнично лечебно заведение – многопрофилна болница за активно лечение, по смисъла на чл.9, ал.1 и чл.10а от ЗЛЗ, сключил на 22.05.2018 г. с ответника договор № 22-2441/22.05.2028 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г., по силата на който се задължил да изпълнява срещу заплащане болнична помощ на здравноосигурени лица по пар. 2, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и за 2019 г. и на лица по пар. 9 , ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г. и пар.8, ал.1 от ЗБНЗОК за 2019 г. по клинични пътеки по приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, определени в чл.1, ал.1 от договора, а ответникът се задължил да заплаща дейностите по единични цени на клиничните пътеки по отделните видове дейности, до 25- то число на месеца, следващ отчетния, а при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва. Твърди, че за периода м.03.-м.08 2019 г. и м.12.2019 г. извършил дейности, които надхвърлят определените в договора месечни лимити в общ размер 295 117,60 лв. ( така уточнение в съдебно заседание на 21.03.2023 г.

Ответникът следвало да заплати тези дейности, доколкото са част от предмета на договора и са прогнозни, а болницата е изпълнила задължението си да предостави медицинската помощ на здравноосигурените лица, които не са обвързани от лимитите, тъй като не са страна по договора и не може да им бъде отказано лечение, а сумата за м.12.2019 г. е дължима, поради упражняване на правото по чл.369, ал.8 от НРД2020/2022 да прехвърли икономия за 1 м.04.2020г. за периодите по чл.368, ал.1 от НРД2020/2022 г., в които попада. В тази връзка счита, че клаузите от индивидуалния договор за оказване на болнична помощ, между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ, които уреждат забрана да се отчитат дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи тези за съответния месец, от Приложение 2, са нищожни поради противоречие с императивни правни норми – чл.4, ал.1, чл.55, ал.3, т.2, 5 и 6 ЗЗО и чл.35, т.1, вр. чл.26, ал.2 и чл.25 ЗЗО, поради което не подлежат на изпълнение и нямат за последица нищожност на целия договор, предвид обществената му значимост. Предвид неизпълнението ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава върху посочената главница в размер 90 425 лв. за периода 25.04.2019 г. – 31.08.2022 г. В евентуалност, в случай, че не е налице посоченото по – горе договорно задължение за плащане и доколкото ответникът, съгласно действащото законодателство дължи заплащане на стойността на оказаната медицинска помощ на здравноосигурени пациенти, неизвършвайки плащане, се обогатява неоснователно за сметка на лечебното заведение.

Ответникът признава факта на сключване на договора със соченото в исковата молба съдържание, но оспорва исковете с твърдения, че в договора е уговорен определен обем медицинска помощ, по вид болнична и по стойност, съгласно Приложение 2, което не се покрива с понятието „основен пакет от здравни дейности“, а процесните дейности са извън уговорения обем. Оспорва да е възникнало правото по чл.369, ал.8 от НРД2020/2022 за м.12.2019 г. с твърдения, че съгласно ал.12 на същия член ал.10 и 11 не се прилагат за дейности, отчетени по реда на предходни НРД, а м.12 се отчита именно по такъв ред.

Твърди, че лимитът е въведен за осигуряване на териториално разпределение на средствата като ги разпределя между изпълнители за цялата страна, с което не се ограничава, а осигурява право на достъп до медицинска помощ на всички здравноосигурени лица, а правото на достъп не е равнозначно на правото на избор на изпълнител. Твърди, че не е приемал надлимитните дейности нито изрично, нито с конклудентни действия, а дори и договора да има характеристики на договор в полза на трето лице, ищецът не може да се позовава на права на това трето лице ( ЗОЛ ). Резервът по чл.25 от ЗЗО, за непредвидени разходи е за форсмажорни обстоятелства, каквито процесните не са, поради което този довод на ищеца за наличие на излишък е неоснователен. Липсва норма, която да разделя заплащане на дейността, според нейния характер – планов или спешен и правилата важат за дейност, попадаща в предмета на договора, поради което лимитът важи и за спешните случаи, но последните имат приоритет пред плановите, които следва така да се организират, че да има във всеки един момент ресурс за спешна помощ. Относно твърдението за прогнозни стойности на дейностите по договора, твърди, че чл.56г от ЗЗО е отменен преди сключване на процесния договор, поради което е неприложим, а отделно от това след одобряването им от НЗОК стават част от общата стойност на разходите, разпределена за всяка РЗОК, която определя стойностите по договорите с изпълнителите на БМП, които вече не са прогнозни, а определени в Приложение 2 към договора. Счита неоснователно възражението за нищожност на клаузите от процесния договор, определящи лимити, тъй като съгласно чл.4 от ЗЗО обемът и обхватът на здравните дейности е определен и това е 2 рамката, в която здравоосигурените лица могат да ползват помощ, на което клаузите на договора не противоречат, а извод за тяхната нищожност, би имал за последица нищожност на целия договор, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД, тъй като договорът не би се сключил за неограничен обем. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането за главница за периода м.03.2018 г. – м.07.2018 г.. Оспорва иска за лихва поради акцесорния му характер, спрямо неоснователния иск за главница.

В допълнителната искова молба и съдебно заседание ищецът уточнява размера на иска за главница на сумата 295 117.60 лв., предвид допуснатите несъответствия при сбора на отделните суми по посочените в исковата молба фактури. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност, с твърденията, че плащанията нямат характер на периодични задължения, тъй като зависи от ползване на медицинската помощ от трето лице, имащо случаен характер. Допълва възражението за нищожност на клаузите за определяне на лимити с твърдения, че противоречат на закона, тъй като правото на лечение и правото на избор на лечебно заведение са свързани и последното не може да бъде ограничавано.

Липсата на пари не може да освободи ответника от задължение да заплаща лечение на здравноосигурени лица, на което задължение е единствен длъжник. Счита неправилно тълкуването на чл.2, ал.1 от ЗЗО и чл.52 от КРБ, тъй като пакет дейности означава видове дейности, а не стойност. Твърди, че след като е извършил дейностите, и здравноосигуреното лице не дължи плащане, следва да се заплатят от НЗОК, на която държавата е възложила заплащане на медицинската помощ. Възражението за нищожност на целия договор, в случай на нищожност на клаузите, въвеждащи лимити, твърди, че е неоснователно, доколкото за ответника е налице задължение да сключи договор за възлагане извършването на медицинските дейности на лечебни заведения, тъй като по този начин държавата осигурява безплатно здравеопазване.

В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът твърди, че периодичният характер на задължението за плащане, произтича от това, че закупуването на обема здравни услуги се извършва в месеца, следващ отчетния, а не се преценява на годишна база.

Поддържа вече изложените, в отговора възражения по основателност на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По главните искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.59 от ЗЗО.

Предявеният главен иск е за реално изпълнение на задължението по сключени между страните договор за заплащане на предоставена медицинска помощ и амбулаторни процедури на здравноосигурени лица. Страните не спорят по фактите от фактическия състав, от който е изведено съдебно предявеното право – сключени договори за оказване на болнична помощ и амбулаторни процедури със съдържанието, посочено в исковата молба и факта на извършване на дейността.

Така установен като безспорен по делото е сключен между страните договор № 22- 3

2441/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл.59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 7/22.02.2019 г., по силата на който договор ищецът се е задължил да изпълнява срещу заплащане болнична помощ на здравноосигурени лица по пар. 2, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и за 2019 г. и на лица по пар. 9, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г. и пар.8, ал.1 от ЗБНЗОК за 2019 г. по клинични пътеки по приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, определени в чл.1, ал.1 от договора, а ответникът се е задължил да заплаща дейностите по единични цени на клиничните пътеки по отделните видове дейности, до 25- то число на месеца, следващ отчетния, и договор № 22-6974 за извършване на амбулаторни процедури от м.05.2018 г.

Безспорен по делото е и фактът, че процесните дейности, попадат в обхвата на уговорените с договора видове, както и че са извършени, по отношение на здравноосигурени лица по клинични пътеки за предоставена болнична помощ над уговорените лимити на обща стойност 295 117.60 лв. за периода м.03. - м.08 2019 г. и м.12.2019 г.

Спорът по делото е концентриран по правото, относно това дължи ли ответникът заплащане на дейности, извършени извън уговорените ограничения в обема и стойността на медицинската помощ.

Отговорът на спорния правен въпрос съдът намира, че следва да бъде даден като се изходи от характера на сключения между страните договор.

Договорът, сключен между Националната здравноосигурителна К. и МБАЛ „С.С.“ ЕООД е административен, съгласно легалната дефиниция на чл.19а АПК ( ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г. ), което е приложимо материално право към датата на сключване на договора, по – късно уточнена с разпоредбата на § 129 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс /ЗИДАПК, обн. ДВ бр. 77/18.09.2018 г./ и изменението на чл.45а ЗЗО.

Административният договор между болнично лечебно заведение, по смисъла на чл.9, ал.1 и чл.10а от ЗЛЗ, и НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки се сключва за постигане на обществено значима цел, определена като национален приоритет, съгласно чл.2 от Закона за здравето, а именно предоставяне на пакет от здравни услуги на трети лица, гарантиран от задължителното здравно осигуряване – чл.45 ЗЗО. Посочената цел е гаранция за осъществяване на конституционното право на гражданите на достъпна медицинска помощ, съгласно чл.52 от КРБ. Именно, за постигането й същественото съдържание на този договор не е резултат от упражнена свобода на договаряне, а е законово, следващо от императивни правни норми - на ЗЗО, и на нормативен административен акт ( Национален рамков договор). Така, предметът на договора, а именно групите медицинска помощ и целите за които се предоставя ( диагностична, превантивна, лечебна и рехабилитационна ), гарантирани от задължителното здравно осигуряване, са уредени императивно, в чл.45 от ЗЗО, както и задължението на НЗОК да заплаща същите от бюджета.

4

С Националните рамкови договори се уреждат условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и редът за сключване на договори с тях; отделните видове медицинска помощ, в рамките на групите по чл. 45 ЗЗО, условията и реда за оказване на помощта по т. 2, обемите ( не лимитите ), цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2.