Присъда № 25 от 28.03.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към присъда № 25 от 28.03.2025 г. по НОХД № 404/2025 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на дата 14.04.2025 година Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия К.С.В., с ЕГН:

********** от с. ******, обл. Плевен, ул. „****** **********“ № ** за това, че на 30.04.2024 година в гр. Плевен, управлявал лек автомобил „Дачия Спринг“, с рег.№ *********, след употреба на наркотични вещества, както следва: карбокси Δ9-ТНС метаболит на тетрахидроканабинол /ТНС/, метамфетамин и амфетамин установено по надлежния ред с протокол за извършена съдебно-химическа експертиза № 25/ТКХ-2 от 06.01.2025г. от национален институт по криминалистика при МВР съгласно Наредба № 1/2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор В.П..

Подсъдимият К.С.В., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. З.П. от АК – Плевен, назначена за служебен защитник на подсъдимия В. в хода на съдебното следствие.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимия К.С.В. - адв. З.П. от АК - Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че подзащитният му е заявил желание за сключване на споразумение, но към настоящия момент е постигнато такова.

На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към разглеждане на делото, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият К.С.В., изразява становище, че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от 1

НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.

1 от НПК, съставът на съда приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия/обвиняемия.

4.С оглед изявленията на страните, и най вече на подсъдимия, че желае съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага промяна относно взетата мярка за процесуална принуда по отношение на подсъдимия.

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетелите посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд - Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

2

Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият К.С.В. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия К.С.В. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия К.С.В., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия К.С.В.:

„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.“ При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият К.С.В. направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.

371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия К.С.В. бе следния:

3

„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.” Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство – пр. преписка № 2832/2024 г. по описа на РП – Плевен/ЗМ № 260/2024 г. по описа на Първо РУ – Плевен/, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведените правни квалификации по отношение на подсъдимия.

Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи наказание за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК - ,,Лишаване от свобода“ към минимума предвиден в закона, при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Прави се искане, подсъдимият К.С.В. да бъде лишен на осн. чл. 343г от НК от право да управлява МПС, за срок който съдът определи, както и да не се налага кумулативно предвиденото наказание Глоба, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК.

Защитникът на подсъдимия К.С.В. – адв. З.П. от АК – гр. Плевен, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна на подзащитния

К.С.В. на всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. Счита, че на подзащитния следва да бъде наложено наказание към минимума, което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

По отношение на лишаването от право, с оглед поправително въздействие навежда доводи същият да бъде лишен от право да управлява МПС, като по отношение на срока, предоставя на съда.

Моли съда, на осн. чл. 55, ал. 3 от НК, да не се налага на подзащитния 4

В. кумулативно предвиденото наказание Глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия К.С.В. – адв. З.П. счита, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:

На 30.04.2024 година, свидетелят И.Ц.Д., заедно с колегата си Л.М. и свидетелят Д.А.Х. изпълнявали план за СПО по линия „битова престъпност“ на територията на гр. Плевен, обл. Плевен.

Изградили пост на ул. „******“, с видимост към ул. „Беласица“.

Около 13:30 часа на ул. „Беласица“ спрял лек автомобил „Дачия Спринг“, син на цвят. Две лица слезли от автомобила и се насочили към жилищна сграда разположена на номер 24. След около пет минути двете лица отново се качили в автомобила, който се отдалечил от посоченото място.

Полицейските служители го последвали. Подали на водача звуков и светлинен сигнал да спре автомобила за извършване на служебна проверка. Същия спрял на ул. „******“ пред № *. Установили самоличността на водача - подсъдимият К.С.В. от гр. ********, обл. Плевен, който изглеждал видимо притеснен.