Решение № 444 от 12.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. К., 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101373 по описа за 2024 година

Предявени са искове за връщане на дадено без основание, с правно основание на исковата защита - чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл.

11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.

Ищецът - Е. Т. Т. твърди, че на 13.11.2023г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *****. Съгласно договореното, ответното дружествто предоставя на ищеца заем в размер от 1000 лева за срок от 12 месеца, при ГПР 54.61% и ГЛП 44.5%. Чл. 3, ал. 1, т. 2 предвижда вноски в размер на 5x37.08 лева и още 7x162.82 лева, а т. 12 от същият член гласи, че общо дължимата сума по договора възлиза на 1339.14 лева. В чл. 5 от договора се предвижда задължение ищеца в 3-дневен срок от усвояването на средствата да предостави обезпечение, отговарящо на следните условия и вид – „1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната при един поръчител; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, 1 сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; и 2.

Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.“

Регламентирано е, че при неизпълнение на поетото по-горе задължение, съгласно чл. 11 се начислява неустойка в размер на 1252.86 лева, която се разсрочва за срока на договора, като по този начин от описаните вноски се получават нови такава във фиксиран размер, а именно 12x216 лева, а общата сума за целият период на заема става в размер на 2592 лева.

Счита Договор за потребителски кредит № *****/13.11.2023г. за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и в условията на евентуалност счита така уговорената неустойка по чл.

11 от договора за нищожна, поради противоречие с добрите нрави. ЗПК въвежда императивни изисквания за формата и съдържанието на сключените между потребителят и кредитора договори, като съгласно чл. 22 от ЗПК неспазването им води до недействителност на договорите. В случая намира за нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК.

Първо в договора за кредит не е коректно посочена крайната дължима сума, като съгласно чл. 3, ал. 1, т. 12 крайната сума възлиза на 1339.14 лева, но в действителност задължението, видно от погасителният план е в близо двоен размер - 2592 лева.

Второ, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите 2 по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита, така уговорената клауза за неустойка, че представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, още повече, че този разход е предварително известен по основание и размер на кредитора, както и считаме тази неустойка за нищожна, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Съгласно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 пункта). Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. В настоящият случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо 3 място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя- заемател. Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора (да върне заетата сума), и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати, както и липса на уредба относно последствията при евентуално предоставяне на обезпечение, след изтичането на срока. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. С предвиждането на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, какъвто несъмнено е настоящият случай. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а както посочихме по-горе същата предвид размера й, който е по-висок от усвоената главница излиза от присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение на кредитора с оглед необосновано високият й размер. Предвид факта, че неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на уговореното ГПР, а не реалното такова, което предстои да 4 докаже с исканата от нас експертиза. Липсват същи и посочени кои са базовите допускания, включени в годишния процент на разходите, както и дали има допълнителни допускания и кои са те, а и реално какви разходи са включени в ГПР. Във връзка с всичко изложено счита така сключения договор за кредит за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и в условията на евентуалност считаме така уговорената неустойка за нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № *****/13.11.2023г. на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В условията на евентуалност, при неуважаване на главният ни иск за прогласяване недействителността на

Договор за потребителски кредит

№

*****/13.11.2023г., моли съда да постанови решение, въз основа на което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК да прогласи нищожността на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *****/13.11.2023г., предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 1252.86 лева, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество – „С.К.“ ООД оспорва исковата молба като неоснователна. Намира за неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв.

Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.

5

Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите (ГПР) били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 54.61%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.