Решение № 244 от 09.10.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Враца, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно гражданско дело № 20261400500427 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9629/29.04.2026 г., подадена от С.

В. Т., ЕГН: **********, чрез адв. Е. И., против Решение № 197 от 14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 20251420101154/2025 г. по описа на Районен съд – Враца.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от въззивницата иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че същата е собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Враца, с адрес: гр. ***, с площ от 553 кв. м, със стар идентификатор: квартал 12, парцел 4, заедно с построените в имота сгради, както следва:

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 66 кв. м, на един етаж, с предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“;

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 37 кв. м, на един етаж, с предназначение „постройка на допълващото застрояване“;

1

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 41 кв. м, на един етаж, с предназначение „постройка на допълващото застрояване“;

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв. м, на един етаж, с предназначение „постройка на допълващото застрояване“;

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 15 кв. м, на един етаж, с предназначение „гараж“;

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 15 кв. м, на един етаж, с предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“;

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 33 кв. м, на един етаж, с предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“.

В нея се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради необоснованост и непълнота на направените фактически изводи.

Жалбоподателят релевира оплаквания за повърхностен и едностранчив анализ на доказателствения материал, като детайлно оспорва кредитирането на ангажираните свидетелски показания в частта им относно интензитета на упражняваното владение. Поддържа се, че решаващият съд е игнорирал релевантни за спора обстоятелства, като е пропуснал да подложи на съвкупна преценка показанията на свидетелката В. К. в частта, касаеща получен от нея заплашителен SMS от трето, свързано с ответника лице, целящ отказ от свидетелстване.

Наред с това се твърди, че съдът е направил погрешен извод за характера на посещенията на ответника в имота, като е пропуснал да ги обвърже с обичайните му лични отношения и срещи с негови роднини, а не с демонстриране на своене. По отношение на правните изводи се поддържа, че при отхвърлянето на иска е допуснато нарушение на материалния закон.

Навеждат се доводи за прекомерно формалистично тълкуване на задължителните указания, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и за отклонение от консистентната съдебна практика по аналогични казуси, признаваща придобиването на идеални части по давност при идентично 2 фактическо положение. Не на последно място, въззивникът релевира оплакване, че първостепенният съд изцяло е пренебрегнал специфичния емоционален и семеен контекст, свързан със значението на имота за жалбоподателката – обстоятелство, което според защитата е имало ключово значение за формиране и обективиране на нейното намерение за своене.

В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният установителен иск за собственост да бъде изцяло уважен, като се признаване за установено по отношение на ответника Н. В. Т., че въззивницата С. В. Т. е изключителен собственик на основание придобивна давност на притежаваната от него 1/2 идеална част от описаните в исковата молба недвижими имоти. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, след връчване на препис от жалбата на 09.06.2026 г., е депозиран писмен отговор с вх. № 14071/17.06.2026 г. от Н. В.

Т., чрез пълномощника му адв. К. С. от САК. С отговора насрещната страна моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Ответникът поддържа, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да приобщи достатъчно релевантни доказателства, изясняващи фактическата обстановка и обстоятелствата по предмета на делото. На това основание намира изводите на съда за правилни, а решението – за обосновано и законосъобразно. Навеждат се доводи, че твърденията във въззивната жалба са общи, както и че същите не кореспондират с безспорно изяснените и установени отношения между страните в конкретния казус по делото.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Враца е образувано по предявен от С.

3

В. Т. против Н. В. Т. положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС, за установяване правото на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот, придобит според твърденията й по давностно владение.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е придобила правото на собственост върху имота въз основа на изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Поддържа се, че същата е упражнявала фактическата власт върху вещта непрекъснато, спокойно и явно в продължение на законоустановения срок.

Според предявените от ищцата доводи, намерението й да държи имота като свой е било изразено пред трети лица чрез преки и недвусмислени действия. Същата е стопанисвала имота, ползвала го е лично за отдих, имала е постоянен достъп чрез притежание на ключовете за него и изцяло е ограничила достъпа на други лица. Ищцата твърди, че с тези свои действия е демонстрирала пред ответника, че отрича неговите права и своевременно е превърнала държането на неговата идеална част във владение за себе си.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който предявеният иск е оспорен изцяло. Ответникът е отрекъл ищцата да е упражнявала владение върху имота в продължение на десет години, като е посочил, че достъпът му до съсобствената вещ не е бил ограничаван. Изложил е, че от придобиването на имота полага грижи за него, извършва необходимата поддръжка и ремонтни дейности, включително чрез ангажиране на майстори, закупува необходимото обзавеждане и техника и заплаща дължимите данъци и такси.

Посочил е също, че живее и работи в гр. София със съпругата си и двете им деца, поради което посещава имота заедно със семейството си, като през летните месеци пребивават там по-продължително, а през останалото време го посещават няколко пъти месечно, включително по време на празници. Заявил е, че е извършил основен ремонт на ползваната от семейството му част от имота и е създал условия за пребиваване в него, както и че е имал намерение да извърши допълнителни ремонтни дейности, за което е разговарял със сестра си.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.

4

С решението си първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Посочил е, че в тежест на ищцата е било да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за придобиване по давност на идеалните части на ответника, а именно упражняване на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в продължение на законоустановения срок, съпроводено с действия, недвусмислено демонстриращи намерение за своене и достигнали до знанието на съсобственика.

Съдът е приел, че такива действия от страна на ищцата не са доказани.

Според изложеното в мотивите свидетелските показания сочат, че и двете страни са ползвали имота след придобиването му, макар ищцата да го е посещавала по-често, поради което не се установява тя да е упражнявала изключителна фактическа власт върху вещта и да е противопоставила владението си на ответника. Отбелязано е, че между страните не са възниквали спорове относно ползването на имота, а първото ясно демонстрирано пред ответника действие, с което ищцата е заявила претенция за придобиване на неговите права по давност, е предявяването на исковата молба.

При тези съображения съдът е приел, че ищцата не е доказала придобиването по давност на идеалните части на ответника, като е посочил, че когато фактическата власт върху съсобствен имот се упражнява само от един от съсобствениците, същият се явява владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите, доколкото не е установено по несъмнен начин противопоставяне на владението им.

След извършена служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд намира, че така постановеният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на същия, настоящият съдебен състав извърши самостоятелен анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства, при което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт № 89, том VI, рег. № 4067, дело № 234/2009 г., с който на 10.06.2009 г. Н. К. Т. и С. Н. Т. са прехвърлили на внуците си Н. В. Т. и С. В. Т., при равни права, недвижим имот, находящ се в 5 гр. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 553 кв.м., заедно с построените в него жилищни, селскостопански сгради и гараж, подробно индивидуализирани в нотариалния акт. От представените скици се установява идентичността и характеристиките на имота и съществуващите в него сгради. Представено е и удостоверение за данъчната оценка на имота за 2025 г., възлизаща на 19 284,40 лв.

Към писмените доказателства са приобщени и приходни квитанции, удостоверяващи заплащане от ответника на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периодите 2011 г., 2013–2014 г., 2015–2018 г. и 2019–2023 г.

По делото са разпитани свидетели, доведени и от двете страни.

От страна на ищцата е разпитана свидетелката М. Н. – съсед на имота.

Същата възприема ищцата като собственик, тъй като я вижда да посещава имота приблизително всяка седмица и да полага грижи за него, както и за живеещите там нейни близки. По отношение на ответника свидетелката сочи, че го е виждала в имота приблизително два пъти годишно, като понякога е оставал и да преспива. Посочила е, че той разполага със собствена стая, в която преди около две години е извършил ремонт и е сменил прозорец.

Свидетелката не е възприемала между страните да са възниквали спорове относно имота.

Другата свидетелка, посочена от ищцата – В. К., също приема ищцата за собственик, основно поради честите й посещения и грижите, които полага за имота, както и за живеещите там нейни близки. Същевременно показанията й относно посещенията на ответника са непоследователни – първоначално сочи, че не го е виждала в имота, а впоследствие посочва, че е идвал приблизително веднъж годишно.

От страна на ответника е разпитан свидетелят П. И., който сочи, че след прехвърлянето на имота на страните той е бил ползван и от двамата съсобственици, без да е извършвана официална делба. По думите му всяка от страните е ползвала определена стая, като общите помещения са били използвани съвместно. Свидетелят сочи, че ответникът посещава имота приблизително веднъж месечно, като разполага с ключ от портата и не е бил възпрепятстван от ищцата да влиза в имота. Посочва още, че ответникът е извършвал ремонтни дейности в ползваната от него стая, закупил е мебели и 6 телевизор за имота, обсъждал е извършването на ремонт на общите помещения и е участвал в ремонтни дейности по стопанските постройки.