Определение № 42 от 08.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503359 по описа за 2023 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 чрез пълномощника Г. Ст. С-К. против Разпореждане от 27.11.2023г. постановено по ч. гр. д.№ 2009/ 2023г. по описа на АРС – III гр. с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника С. С. П. за претендираните вземания : сумата 4.64 лв, представляваща лихва за забава върху договореното възнаграждение, начислено от датата 25.12.2018г. – датата на изпадане в забава до 11.08.2020г. и за сумата 151,15 лева, претендирана законна лихва върху договореното възнаграждение, начислено от 11.08.2020г. – датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023г. По изложени съображения в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на заповедния съд и постановяване издаване на ЗИ по чл.410 ГПК и за посочените претендирани вземания от заявителя.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ против длъжника С. С. П. от гр. ..................... , произтичащи от сключен ДПК №3035753425 от 13.09.2018г. и ОУ към договора, по който се претендира изпълнение на парични задължения на потребителя, като е била претендира сумата в размер на 2 814,23 лв, което включва остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 1126,16 лв, непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 452,28 лева за периода 24.07.2019г – 11.08.2020г. – датата на предсрочната изискуемост, непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1235,79 лева, както и сумата 28,88 лв – непогасена лихва за забава от 25.12.2018г. – датата на изпадане в забава на длъжника до 11.08.2020г и законна 1 лихва в размер на 940,49 лв, дължима от 11.08.2020г. до 30.10.2023г. С издадената ЗИ по чл.410 ГПК от 27.11.2023г. заявлението е уважено по отношение на претендираните вземания за главницата в размер на 1 126,16 лв, за договорното възнаграждение в размер на 452,28 лева, за обезщетение за забава за периода 25.12.2018г – 11.08.2020гг, в размер на 11,56 лв, за обезщетение за забава за периода 11.08.2020г. – 30.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както съответно присъдени разноски по съразмерност.

В останалата част заявлението е отхвърлено като по отношение на претендираното възнаграждение за пакета допълнителни услуги е прието, че съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК / нов – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г. , законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия , свързани с усвояване и управление на кредита. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит е посочено като част от възнаграждението за предоставения заем, поради което заповедният съд приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, която разпоредба установява лимит на ГПР. Услугата за приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на кредита преди клиентите без закупената допълнителна услуга представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Услугите за възможност за едностранна промяна на погасителния план от страна на длъжника за целия срок на договора по своята същност е „такса за управление на кредита“ по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Наред с това предвиденото възнаграждение за двата вида услуги е необосновано високо и нееквивалентно с предоставяната услуга. Още повече, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват. Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали - като правото на страните да инициират промени по сключения договор. С въвеждането на такова възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има. Единствената цел на тези вземания е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Размерът на възнагражденията е необосновано висок съобразно с предоставяната услуга.

По така изложените съображения заповедният съд е констатирал нищожност на посочените клаузи в договора за потребителски кредит, които имат за цел или резултата заобикаляне на изискванията на закона съгласно изричната разпоредба на чл.21, ал.1 ЗПК. С оглед на това е отхвърлил заявлението за претендираната сума за обезщетение за забава в размер на 425,67 лева, изчислено върху пакета допълнителни услуги като акцесорно вземане, както и обезщетението за забава в размер на 155,79 лева, изчислено върху договорното възнаграждение за периода от 25.12.2018г до 30.10.2023г., предмет на обжалване с частната 2 жалба. В тази насока заповедният съд е изложил мотиви за това, че законна лихва за забава се дължи само върху чистата стойност на отпуснатия кредит / непогасената главница/, но не и върху договорната възнаградителна лихва, позовавайки се на съдебна практика на ОСПловдив , с която мотивът се основава на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК , както и на чл.10, ал.3 ЗЗД, с оглед настоящия случай като се претендира лихва за забава и законна лихва върху договорното възнаграждение /възнаградителната лихва/. Същественото в случая е обаче, че правните изводи на заповедния съд са в резултат на извършена служебна проверка по чл.411, ал.2, т.2 ГПК относно действителността на клаузите за допълнителен пакет услуги, поради което и констатирано приложимостта на императивната разпоредба на чл.21, ал.1 ЗПК за тяхната нищожност. Извод за това се налага и от параметрите на процесния договор, при който е видно, че предоставената сума по кредита е в размер на 1 300 лева, със срок на погасяване 36 месеца, при ГПР 49,89 лева, с посочена общо дължима сума по кредита 2 283,48 лв, но при допълнително дължими суми за доп.услуги от 1647,72 лева, за които няма данни и яснота дали се явяват включени в посочени от кредитора ГПР. С оглед на това обосновани се явява обосновката във връзка с характера на допълнителните услуги, клаузите за които са в нарушение на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК и тяхната недействителност на основание чл.21, ал.1 ЗПК. От въззивният съд обаче се намира и да е налице обоснована вероятност за неравноправност на тези клаузи на процесния ДПК, доколкото акцесорните вземания се претендират при изначална липса на яснота относно начина на формиране на ГПР, независимо от мотивираното от частния жалбоподател в жалбата. Следва да се отбележи също така, че при така констатираната в настоящото производство обоснована вероятност за неравноправни клаузи в процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК във връзка с чл.10, ал.1 ЗПК се следва приложение на чл.23 ЗПК за присъждане само на чистата стойност по кредита на кредитора, което обуславя изначална неоснователност на частната жалба. Независимо от последното с издадената ЗИ по чл.410 ГПК са присъдени и акцесорни вземания за договорното възнаграждение и лихви.

По така изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваният акт в обжалваната част на заповедния съд ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК , въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 27.11.2023г. постановено по ч. гр. д.№ 2009/ 2023г. по описа на АРС – III гр. с., в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника С. С.

П. от гр. ..................... за претендираните вземания : сумата 4.64 лв, представляваща лихва за забава върху договореното възнаграждение, начислено от датата 25.12.2018г. – датата на изпадане в забава до 11.08.2020г. и за сумата 151,15 лева, претендирана законна лихва върху 3 договореното възнаграждение, начислено от 11.08.2020г. – датата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023г.

В необжалваната част разпореждането е влязло в законна сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4