Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 444 от 17.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 580/2026
Вид
Решение № 444
Подписан
17.06.2026
В сила
17.06.2026
Състав
Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.293, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500580 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп” - ООД - ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №68/12.01.2026 г. постановено по гр.д.№5593/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което при участието на третото лице – помагач на страната на ответника “БГ НОВА” АД, е отхвърлен иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, предявен от ЗЕАД “Булстрад Виена иншурънс Груп” ЕАД, срещу Национална Агенция “Пътна инфраструктура”, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4273, 39 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2024г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за периода от 07.06.2024г. до 14.08.2024г. в размер на 113, 72 лв.; въззивникът е осъден да заплати на Национална Агенция “Пътна инфраструктура”, съдебно деловодни разноски в размер на 102.26 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Според въззивника по делото са установени механизма, щетите, размера им, вината на ответника и причинно – следствената връзка между настъпилото ПТП и щетите, поради което оспорва извода на съда, че не всички щети са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП – конкретно – увреден преден ляв амортисьор.

В тази връзка обсъжда и се позовава на извършената СТЕ и становището на „Бова кар“– ЕООД, относно механизма на настъпване на ПТП и увреждането и стойността, необходима за отстраняването му, като оспорва изводите на първоинстанционния съд.

Въззиваемият – ответник Агенция „Пътна инфраструктура“ представя срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата, с който въззиваемият излага съображения за потвърждаване на решението. При излагане на фактите, относно настъпване на ПТП, 1 въззиваемият споделя изводите на БРС, че част от щетите не фигурират в описа на застрахователя, въз основа на който е възложен ремонта, като в тази връзка не е кредитирано заключението на САТЕ – излага съображения, основани и на констатациите, обективирани в протокола за ПТП и описанието на механизма на настъпването му даден от свидетеля Т.- водач на процесния автомобил. Въззиваемият споделя извода на съда за липса на причинно-следствена връзка между подмяната на левия преден амортисьор на автомобила и настъпилото ПТП, тъй като същият макар да фигурира в опис - заключението на застрахователя няма данни да е бил увреден вследствие на процесното ПТП. Извършва анализ на заключението на експерта, като оспорва същото и излага съображения за неизясненост на начина, по който е изчислен размера на дупката, както и на софтуера, с който вещото лице е работило, като оспорва изводите, направени с негова помощ. Като краен извод оспорва експертизата като неточна, непълна, неясна, необоснована, неподкрепена с достатъчно източници и логически съждения, внасяща объркване с множеството си противоречия.

Въззиваемият излага подробни съображения, с които оспорва изводите на вещото лице, с оглед обстоятелството, че процесният автомобил е с въздушно окачване.

Намира, че експертизата не е отговорила на въпроса дали е възможно вследствие експлоатацията на автомобила да е повредена някоя от въздушните възглавници, която да е търпяла корозия например или да е изпускала въздух, предвид, че като причина за щетите в експертизата се сочи спукана въздушната възглавница на преден ляв амортисьор. Излага собствени изводи, основани на посочен източник, относно значението на въздушните възглавници и амортисьора при движението на процесния автомобил, с оглед неговата експлоатация - 6 години 4 месеца и 12 дни и най-честите причини за възникване на проблеми, които не са обсъдени от вещото лице. Намира за важно да се посочи, че е без значение е дали автомобилът е преминал /на хартия/ годишен технически преглед, доколкото по делото е установено, че е възможно да е бил с повредени въздушни възглавници, като преминаването през процесната „дупка“ да е повратният момент за настъпване на щетите. Въззиваемият излага съображения и оспорва изводите на експертизата, относно размерът на причинените на автомобила щети и използваните три обекта, които дават различни цени на повредените части.

Според въззиваемия, Републиканската пътна мрежа на път III-992, на който се сочи, че е осъществено процесното събитие, се намира в добро експлоатационно състояние и подлежи на постоянна поддръжка, което се установява от представения договор за възлагане на обществена поръчка с № РД-37-87/09.11.2022 г. извършването на дейностите по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни ситуации по републиканските пътища на територията на Областно пътно управление – Бургас. В тази връзка излага подробни съображения, за да обоснове извод, че АПИ изпълнява надлежно и своевременно задължението си за поддръжка на републиканската пътна мрежа, в т.ч. процесният пътен участък в добро експлоатационно състояние, така както предписват Закона за пътищата /ЗП/ и подзаконовите нормативни актове, поради, което не са налице законови предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на Агенцията.

Въззиваемият излага съображения, касаещи поведението на водача на автомобила и в частност скоростта на движение на автомобила, които намира, че са в пряка причинна връзка с настъпване на процесното ПТП, като обосновава извод, че същият не се е движил със съобразена скорост съгл. чл. 20, ал. 2 от ЗДП. В тази връзка заявява евентуално възражение съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат от поне 50 %. Въззиваемият заявява и евентуални възражения: ако въззивният съд приеме, че са налице единствено обективни причини за настъпването на процесното ПТП, да бъде прието, че настъпилото ПТП не се намира в причинноследствена връзка със състоянието на пътния участък, който считаме, че се намира в добро експлоатационно състояние; ако приеме, че са налице единствено обективни причини за настъпването на процесното ПТП, респективно състоянието на пътния участък е в причинно-следствена връзка с ПТП и отговорността на АПИ следва да бъде ангажирана, да се приеме за установено, че причинените от ПТП-то щети са вследствие на неизпълнението или некачественото изпълнение съобразно сключения между АПИ и „БГ НОВА“ АД договор, като разгледа предявения обратен иск срещу 2 третото лице помагач „БГ НОВА“ АД.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия – трето – лице – помагач „БГ Нова“ – АД на 19.02.26г. В срока по чл.263, ал.2 ГПК не е подаден отговор на жалбата.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, вр. чл.293, ал.3 ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства и извършената съдебно – техническа експертиза и като съобрази Закона намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението в тази им част: от съставения Протокол за ПТП №1791219/04.11.2023г., показанията на св.П. К.

Т. – водач на автомобила и показанията на св.Н. И. И. – младши автоконтрольор в РУ Приморско, съдът е установил, че на 04.11.23г. св.Т. управлявал л.а. “БМВ, модел 750 LI X DRIVE, с рег. № *******, в посока с.Ясна Поляна - с. Веселие – път, по който има множество неравности и дупки - и попаднал в необезопасена дупка. При това ПТП на автомобила били причинени материални щети, които на схема на автомобила в протокола са посочени в задна лява част на автомобила, без да са индивидуализирани.

От показанията на св.Т. свидетелят установил, че при това ПТП е пострадала задна лява част на автомобила.

Съдът е установил, че автомобилът е собственост на “Керамика Бургас” АД и по отношение на него е налице валидна застраховка „Булстрад Каско Стандарт” с полица №47042317920000086. За така описаното събитие е заведена щета №470423232362688 по заявление на П. П.. В заявлението е посочено, че настъпилото увреждане касае окачването на предно лява колело, съгласно протокола за ПТП. От съставения от застрахователя опис – заключение съдът установил, че е необходима подмяна на предел ляв амортисьор, на стойност 4273.39 лв. От възлагателно писмо от 15.12.2023г. съдът установил, че застрахователят “Булстрад Инщурънс Груп” - АД възложил на “БОВА КАР” EООД, да извърши ремонт на процесния лек автомобил, съгласно опис – заключение на щетите от 09.11.2023г. От представените приемопредавателен протокол от 04.01.2024г. и доклад по щета от 20.02.24г., съдът установил извършения ремонт и предаване на автомобила на собственика, както и плащане на обезщетение в размер на 4273.39 лв. От представената данъчна фактура №7000006925,/04.01.24г. съдът установил там посочените ремонтни дейности:

“Демонтаж/монтаж преден десен носач - крив”, Демонтаж/монтаж предна дясна джанта, Демонтаж/Монтаж преден десен носач – прав, демонтаж/монтаж шенкел преден десен, смяна преден десен амортисьор, измерване и регулиране на преден и заден мост/стенд, компютърна диагностика, 4 бр. болтове и 1 бр. амортисьор въздушен преден ляв. В извършената съдебно - автотехническа експертиза е посочено, че щетите, описани в горепосочената фактура съответстват на механизма на ПТП, а пазарна стойност на ремонтно-възстановителните дейности възлиза на сумата от 4290, 28 лв.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на съда и в тази част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже: по отношение на вредите, настъпили при процесното ПТП са налице съществени разминавания: от показанията на св.Т. и съставения протокол за ПТП е видно, че такива са настъпили в задна лява част на автомобила. В съставения опис – заключение от 09.11.23г. липсва детайлност на вредите – посочено е, че следва да се извърши подмяна на „АМ“ („Аморт. пр.л.“), на 3 стойност 4273.39 лева. В съставената фактура от „Бова Кар“ – ООД се описани и остойностени ремонтни дейности: “Демонтаж/монтаж преден десен носач - крив”, Демонтаж/монтаж предна дясна джанта, Демонтаж/Монтаж преден десен носач – прав, демонтаж/монтаж шенкел преден десен, смяна преден десен амортисьор, измерване и регулиране на преден и заден мост/стенд, компютърна диагностика, 4 бр. болтове и 1 бр. амортисьор въздушен преден ляв, всички – на обща стойност 4273.39 лева. По отношение на увреждания в предна дясна част на автомобила не са налице данни нито в протокола за ПТП, нито в показанията на свидетелите, нито в съставения от застрахователя „опис – заключение“. Уврежданията в предна лява част не са посочени в протокола за ПТП и показанията на св.Т..

При тези данни въззивната инстанция намира, че не се установява при осъщественото на 04.11.23г. ПТП да са настъпили уврежданията, които са отстранени с извършените от „Бова Кар“ - ООД ремонтни дейности и за които е заплатено обезщетението, което се претендира с настоящия иск. Искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски във въззивното производство, съставляващи възнаграждение за юрисконсулт по чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 103.00 евро.