Определение № 19830 от 06.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19830 гр. София, 06.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110122725 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА“ ЕООД /понастоящем „ФИРМА“ ЕООД/ срещу Д. Д. Б..

Ответникът – Д. Д. Б. не е подала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

Ищецът с исковата молба е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 58585/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.10.2022 г., 11:20 часа , за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните 1 процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Производството е образувано е по искова молба с вх. на СРС № ./29.04.2022 г., подадена от „ФИРМА“ ЕООД срещу Д. Д. Б., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. вр. чл.

99 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Д. Б. дължи на „ФИРМА“ ЕООД сумата от 41.59 лева по фактура № ./15.01.2019 г. , представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период на потребление 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № . от 07.11.2016 г., сключен между 2

„Б..“ ЕАД и Д. Д. Б., вземанията по който са прехвърлени в полза на „ФИРМА“ ЕАД по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б..“ ЕАД, в качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕАД, в качеството на цесионер, като последното дружество от своя страна е прехвърлило вземанията в полза на „ФИРМА“ ЕООД по силата на Анекс от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД, в качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕООД, в качеството на цесионер, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 58585/2021 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.

В исковата молба и уточнителната молба от 25.05.2022 г. ищецът твърди, че между „Б..“ ЕАД и Д. Д. Б. е сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № . от 07.11.2016 г., с който е уговорена за ползване интернет услуга при условията на тарифен план ... . с месечна абонаментна такса 11.80 лв. /с ДДС/, както и телевизионна услуга при условията на тарифен план ... .+ с месечна абонаментна такса от 11.99 лв. с ДДС. Посочва се, че срокът на договора бил 24 месеца, т.е. до дата 07.11.2018 г., като датата на деактивация на процесния абонамент била 08.02.2019 г. – същата била генерирана автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за плащане и съобразно уговорения срок на действие на ползвания абонамент.

Поддържа се, че за периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г. ответникът е потребил услуги, за които от Б.. ЕАД била издадена фактура № ./15.01.2019 г. на обща стойност от 41.59 лева, от които: 18.17 лв. без ДДС за месечен абонамент ... .; 12.49 лв. без ДДС за месечен абонамент ... .+; 4 лв. без ДДС за допълнителен . приемник и 6.93 лв. – 20% ДДС ставка.

Твърди се, че по силата на Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б..“ ЕАД, в качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕАД, в качеството на цесионер, вземанията по процесната фактура № ./15.01.2019 г., издадена от „Б..“ ЕАД за ползвани от ответника услуги по процесния договор за далекосъобщителни услуги, са прехвърлени в полза на „ФИРМА“ ЕАД, което дружество от своя страна е прехвърлило вземането в полза на ищеца „ФИРМА“ ЕООД по силата на Анекс от 10.03.2020 г. по договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД, в качеството на цедент, и „ФИРМА“ ЕООД, в качеството на цесионер.

Предвид гореизложеното, ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника Д. Д. Б.. Във възражението по заповедното производство длъжникът е релевирал възражение за давност, като освен това е посочил, че не дължи претендираната от кредитора сума.

Разпределение на доказателствена тежест:

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между 3

„Б..“ ЕАД и ответника Д. Д. Б. е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги срещу определена месечна абонамента такса; предоставяне на твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги в периода 15.01.2019 г. – 14.02.2019 г.; изискуемостта на вземанията; наличието на валидно сключени договори за цесия с предмет – процесното вземане, както и уведомяване на длъжника за цесиите.

Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът, УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че твърдените в исковата молба далекосъобщителни услуги са предоставени от „Б..“ ЕАД на ответника Д. Д. Б., респективно, че същите са ползвани от ответника в периода 15.01.2019 г.

– 14.02.2019 г.

Съдът УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за мобилни услуги, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4