Акт от 16.06.2023, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е град

Бургас, № 634 / 16.06.2023 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛИЛИЯ

АЛЕКСАНДРОВА при секретар С.А. изслуша докладваното от съдията адм.д. № 2186/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателят

В.В.Ж., гражданин на Руска федерация, с ЛНЧ **********, с адрес ***, к-с „Съни Дей 6“, бл.Д3, ап.19, е оспорил решение № УПБ-5/14.11.2022г. издадено от интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отхвърлена молбата му за международна закрила.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Счита, че отказът е немотивиран. Посочва, че е гражданин на Руската федерация и задължено за военна служба лице и че е от семейство на военен ветеран от Афганистан. Счита, че след руската мобилизация за „Специалната военна операция“ в Украйна (Указ за обявяването на частична мобилизация в Руската федерация № 647 от 21.09.2022г. на президента на Руската федерация) е изложен на пряк риск да попадне във войната, която според неговите убеждения и според международните правила е най-голямото престъпление на нашето време. Цитира текстове от Наказателния кодекс на Руската федерация, съгласно които критиката насочена против войната в Украйна е наказуема като престъпление. Посочва, че от март 2022г. води влог в интернет против правителството и против войната и с обявяването на мобилизацията за фронта на военните действия в Украйна е принуден да потърси убежище в друга страна, а доколкото има жилище в България, иска убежище в Република България. Иска обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и с представител по пълномощие адв.Д.О., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваният административен акт да бъде отменен, а преписката – върната на органа за ново произнасяне.

Ответникът, редовно призовани, не се явява и не се представлява. Писмено изразява становище, че жалбата е неоснователна и иска да бъде отхвърлена.

ФАКТИ:

С молба с вх. № 429/05.10.2022г. подадена до Държавна агенция за бежанците, В.В.Ж., гражданин на Руска федерация е поискал международна закрила в Република България.

С покана с рег. № УП21908/25.10.2022г. В.Ж. е уведомен, че следва да се яви на 02.11.2022г. в 9.00 часа в Регистрационно-приемателен център – с.Баня за провеждане на интервю по молба за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците.

На

02.11.2022г. интервюиращият орган, който се явява административен орган в процесния случай, е провел интервю с жалбоподателя, което е описано в протокол рег.№ УП 3216 (л.62 и сл.). Интервюто е проведено с помощта на преводач. В него жалбоподателят заявил, че е напуснал Русия на 27-28.07.2022г. със самолет за Истанбул. Оттам с автобус отпътувал за София, след което с друг автобус отишъл в Несебър. В България влязъл легално с туристическа виза на 29.07.2022г.

По отношение на етническата група, към която принадлежи е посочил, че родителите му са от различни националности. Майка му е от Република Дагестан, но е с полска фамилия, а баща му е руснак. Себе си определил като гражданин на Руската федерация, като посочил, че в Русия може да приема само една националност без право на избор. Затова и във военната книжка няма посочена принадлежност към определен етнос. Посочва, че до войната в Украйна не е имал проблеми, свързани с етническата си принадлежност.

След началото на войната започнал лични беседи в YouTube на тема „Не на войната“, за което получил реакции в социалните мрежи, че е предател. Счита, че руските войски няма какво да правят в Украйна и че войната не е нужна. Заявявал е навсякъде, където е било възможно – в дома, на работа, на гости, в YouTube и в Instagram, своето негативно отношение към войната. Дори подписал петиция в социалните мрежи, която при събиране на определен брой подписи се предоставя за разглеждане лично на президента. Получил реакции от близки приятели, както и от бившата си приятелка. След като видяла негова снимка, на която има украински флаг, му изпратила лично съобщение, че е предател. Заплашила го, че заради убежденията му ще му изпрати наемни войски „Вагнер“, които да се разправят с него и със семейството му. Написала му, че има такива възможности, тъй като нейният настоящ приятел служил в тези войски. Посочил е, че в Русия живеят майка му, баща му и сестра му. Твърди, че не може да живее при тези свои роднини или на друго място в страната, защото те имат свой живот и той няма къде да живее. Освен това счита, че заради убежденията си би бил заплаха за своите роднини, тъй като да не е съгласен с режима в Русия и да се изказва против него е престъпление там.

По професия е юрист, специализирал в гражданското право и в бракоразводните дела.

Не е служил, но подлежи на мобилизация с чин „редник“. Посочва, че имал заболяване на гръбнака, след което станал студент и това било отсрочка от военната служба. Заявява, че не членува в политическа партия или организация.

Като конкретен повод да напусне страната си посочил, че не иска до убива хора.

По отношение на подробните причини, поради които е напуснал страната си на произход и не желае да се завърне в нея, заявил, че всичко започнало когато разбрал за войната, тъй като в Украйна имал много приятели. Твърди, че в училище са го учили, че не трябва да има никога война, а сега неговата страна хвърляла бомби върху друга държава, където той има близки. Убиват се мирни граждани и той се чувства отговорен, че страната му воюва и убива за сметка на неговите данъци. Твърди, че руското общество в голямата си част поддържа войната и се отнася твърде пренебрежително към тези, които са против, както и че се носи наказателна отговорност, ако ходиш на митинги и имаш публикации в социалните мрежи против войната. България я е избрал, тъй като има представа от културата и преди година е купил жилище тук. Освен това знае, че България е демократична държава, а в Русия все по-трудно има свободата на действие. Неговата страната, според жалбоподателя е станала тоталитарна, затова е дошъл тук да потърси убежище и помощ. Рано или късно е щял да дойде в България, защото с всяка изминала година правата на хората в Русия все повече се нарушавали. Ж. е заявил, че конкретно към него няма отправени заплахи, но има косвени в социалните мрежи, че ще бъде пратен в затвора или убит. Посочва, че в Русия дори войната не може да се нарича с истинското й име, а трябва да се казва „военна операция“. Призивът му в социалните мрежи и в YouTube да не се воюва е престъпление според съвременното законодателство в Русия и трябва да мълчи и да не изказва мнение. Счита, че за него има реална заплаха поради убежденията и публикациите му. Твърди, че дори да публикува чужда статия, в която се говори за война, също е престъпление в Русия. Посочва, че след неговите публикации, които са от началото на войната, не е ходил в криминална полиция. На въпроса дали е получил призовка да се яви за запас, е заявил, че е напуснал страната преди да започне мобилизацията, но знае, че съседът му я получил, тъй като сестра му е отворила вратата и там са били трима души – сътрудник на армията, на полицията и социален работник, които търсили съседа, за да му връчат призовка. Заявил е, че е решил да напусне Русия в конкретния момент, защото рано или късно щял да си тръгне от там заради убежденията си, тъй като счита, че като гражданин на Русия с неговите данъци подкрепя действията на правителството.

По отношение на времето на подаване на молбата до Агенцията за бежанците, жалбоподателят е заявил, че при първа възможност след като била обявена мобилизация, потърсил къде трябва да подаде молба за закрила, като първо ходил в полицията в Несебър и в Бургас и след като там му казали, че не е тяхна работа, намерил Агенцията за закрила на бежанците. Заявил е още, че докато не свърши войната или не се реши по мирен начин проблемът, както и докато не се смени режимът и формата на управление в Русия, не би се върнал там. Счита, че ако се върне преди това ще го повикат в армията. Освен това ще ангажират наказателната му отговорност, след като се запознаят с неговия YouTube канал.

Твърди, че изборът на руския гражданин е или да отиде на война, или да влезе в затвора. Твърди още, че в Русия се нарушават правата на човека от всякакво естество. Иска да остане в Република България на законово основание, да научи езика и да стане член на обществото.

В административната преписка се съдържа справка от 14.10.2022г. (л.46 и сл.), изготвена от изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет. Справката касае Руската федерация – общо положение в страната, спазване на човешки права, рискови групи, задължителна ли е военната служба, подлежат ли на наказание тези, които отказват военна служба и ще бъдат ли взети за военна служба лица, завръщащи се от чужбина.

По отношение на спазване на човешките права в справката е посочено, че съществените въпроси, свързани с правата на човека в Русия включват извънсъдебни убийства и опити за такива; насилствени изтезания; съобщения за извършване на изтезания от страна на правителствени служители на реда, които понякога водят до смърт или в отделни случаи са свързани със сексуално насилие или принудително затваряне в психиатрия; произволни арести и задържания; наличие на лица, задържани по политически и религиозни причини; политически мотивирани репресии срещу лица, намиращи се извън страната; силна произволна намеса в личния живот; сурово потискане на свободата на изразяване и на медиите, включително използването на „антиекстремистки“ и други закони за потискане на мирното несъгласие и злоупотреби срещу религиозни малцинства; насилие срещу журналисти; блокиране и филтриране на интернет съдържание и забрана на анонимността онлайн; сериозно потискане на правото на мирно събиране и на свободата на сдружаване, включително прекомерно ограничаващи закони за „чужди агенти“; неспособност на гражданите да сменят правителството си мирно чрез свободни честни избори и др. Това примерно изброяване на нарушаването на правата на човека в Русия е подкрепено от цитирани в справката източници, като всички данни касаят времето преди започване на военния конфликт с Украйна.

Според същата справка мобилизацията е започнала незабавно и без подбор. Възрастта на мобилизираните породила въпроса защо страна, която води война, би наела по-възрастни хора да се бият, вместо да започне от най-младите. Отговорите могат до бъдат два - младите в съответния район вече са „изчерпани“, или властите не подбират, защото им трябват абсолютно всички мъже. Според Виктория Маладеева от фондация „Свободна Бурятия“ в нейния район се взимат просто всички мъже, като властите обикалят къщите и посред нощ спират случайни минувачи от мъжки пол на улицата, правят проверки в предприятията и ги откарват във военните пунктове.

Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, интервюиращият орган в Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е издал оспореното решение (л.10-17).

В мотивите на обжалвания административен акт органът подробно е анализирал проведеното на 02.11.2022г. интервю с жалбоподателя, като е преразказал част от изявленията на Ж. по време на самото интервю, след което е направил извод, че за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на Закона за убежищата и бежанците, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ – по отношение на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.