Решение № 3252 от 13.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8473/2025
- Вид
- Решение № 3252
- Подписан
- 13.05.2026
- Състав
- Десислава Борисова Николова, Герасим Ангелов Пенчев, Иванина Иванова Пъстракова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3252 гр. София, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Б. Николова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20251100508473 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 145575/24.04.2025 г., подадена от Ц. Ф. П., чрез адв. П.. Обжалва се Решение 5640/31.03.2025 г. по гр.д. № 717/2025 г. по описа на СРС, 167 състав, с което е уважен изцяло предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, в частност регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти, така и не е била разпределена напълно доказателствена тежест с доклада по чл. 146 ГПК. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете, така и връщане на делото за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание поддържа въззивната жалба, претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна Д. В. Г.. В откритото съдебно заседание моли въззивната жалба да се остави без уважение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Предявен е от Д. В. Г. срещу Ц. Ф. П. – в качеството на правоприемник на починалия в хода на процеса М.П.В., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата над 8000 евро до сумата в размер на 16 000 евро, ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, представляваща получена сума от праводателя на ответника на отпаднало основание по договор за извършване на довършителни и ремонтни дейности по отношение на следния имот – апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. ****, сключен от Д. В. Г., в качеството на възложител, и М.П.В., в качеството на изпълнител, развален от възложителя поради неизпълнение от страна на изпълнителя.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че между ищцата Д. Г. и наследодателя на ответницата М.В. са възникнали облигационни отношения във връзка с покупко-продажбата на процесния апартамент и извършването на довършителни работи по него. Установено е, че на 08.07.2013 г. страните са подписали споразумение за покупка на апартамент в гр. София срещу цена от 80 000 евро, като в тази цена били включени и довършителни работи, които следвало да бъдат извършени. Съдът е приел за безспорно и че впоследствие, на 15.08.2013 г., имотът е бил прехвърлен на ищцата с нотариален акт.
Съдът е установил, че към момента на продажбата апартаментът не е бил довършен и е било необходимо извършването на допълнителни ремонтни и довършителни дейности. Прието е, че ответникът не е оспорил твърденията на ищцата относно неизвършването на тези дейности. От представеното платежно нареждане съдът е приел за доказано, че на 15.08.2013 г. ищцата е превела по банков път на М.В. сумата от 16 000 евро с основание „за ремонт и довършителни работи“. Съдът е кредитирал това доказателство като установяващо плащане именно по договор за извършване на довършителни работи, а не като част от продажната цена на имота. В тази връзка съдът е отчел, че ответникът е твърдял наличие на предварителен договор, по силата на който сумата представлявала част от продажната цена, но такъв договор не 2 е бил представен по делото въпреки дадената възможност.
При обсъждане на събраните гласни доказателства съдът е възприел показанията на свидетелката В.К., от които се установява, че през 2015 г. апартаментът не е бил довършен – липсвали настилки, санитария и други елементи, а впоследствие довършителните работи били извършени от самата ищца със собствени средства. Съдът е обсъдил и показанията на свидетеля М.П., според които действително е имало уговорки за довършване на апартамента, както и че част от цената е била оформена като плащане за довършителни работи, но е приел, че тези показания не оборват доказателствата относно извършеното плащане по договора за изработка и неизпълнението му.
Съдът е приел, че ищцата е упражнила надлежно правото си да развали договора поради неизпълнение, като е изпратила нотариална покана, с която е заявила, че поради продължителното бездействие на изпълнителя изпълнението е станало безполезно и договорът се счита за развален на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
При правните си изводи съдът е приел, че е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – получаване на престация на основание, което впоследствие е отпаднало поради разваляне на договора. Посочено е, че предмет на настоящото производство е остатъкът от вземането, след като по предходно дело между същите страни е бил уважен частичен иск за 8000 евро от общо 16 000 евро.
Съдът е приел, че влязлото в сила решение по предходното дело има сила на пресъдено нещо относно основанието на претенцията, включително относно съществуването на правоотношението, извършеното плащане и развалянето на договора. Позовал се е на задължителната практика на ВКС, включително Тълкувателно решение № 3/2016 г. и Тълкувателно решение № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според които при уважен частичен иск в последващ процес за остатъка от вземането не могат повторно да бъдат пререшавани правопораждащите факти и правната квалификация на правоотношението.
Въз основа на това съдът е приел, че от сумата 16 000 евро следва да се приспадне вече присъдената по предходното дело сума от 8000 евро, поради което искът за останалите 8000 евро е изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Накрая съдът е приел, че направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано, тъй като е било наведено едва в съдебно заседание след изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК. Съдът е счел, че след изтичането на този срок ответникът губи възможността да въвежда нови правоизключващи и правопогасяващи възражения, освен при наличие на особени непредвидени обстоятелства, каквито в случая не са установени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да 3 следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
С решение № 8288/07.12.2017 г. постановено по в. гр. д. № 8710/2017 г. на СГС /влязло в сила/ е потвърдено Решение № 57887/09.03.2016 г., постановено по гр. д. № 11048/2016 г. на СРС, с което е формирана сила на пресъдено нещо по предмета на настоящото дело, а именно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право от 8000 евро. Настоящото производство е с пълен обективен и субективен идентитет с посоченото предходно съдебно производство, като се претендира единствено остатъка от 8000 евро от вземането в общ размер на 16 000 евро /съдържанието на спорното субективно материално право/. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, в който смисъл са постановките на т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото възраженията на ответника в отговора на исковата молба са именно такива, то с доклада по делото не следва да му бъдат разпределяни в тежест на доказване неотносими за делото факти. Доводите във въззивната жалба също се отнасят до установяване на факти и обстоятелства, които са неотносими към предмета на доказване, респ. предмета на настоящото производство, доколкото целят да докажат правоизключващи и правоунищожаващи възражаниия, които се явяват недопустими, с оглед на задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение на ВКС.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 4
ГПК има право на разноски, но доколкото такива не са претендирани, то не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 5640/31.03.2025 г. по гр.д. № 717/2025 г. по описа на СРС, 167 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5