Решение № 1432 от 04.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1432 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100507892 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 474 от 10.01.2025 г. постановено по гр.д.№ 69924/2022 г. на СРС, 30-ти състав са отхвърлени, като неоснователни предявените при условията на евентуалност от А. К. В., с ЕГН **********, чрез адв. С. Г., със съдебен адрес: гр.

София, бул. ****, срещу Столична община, с адрес: гр. София, ул. ****, установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, както следва: за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и в периода от 04.03.2022г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл.

София, общ. Столична, гр. София, район Сердика, ул. ****, а именно: реална част с площ от 376 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед РД-18-53/23. 11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален 1 номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ XXXII- 766, 765, която реална част е образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. И.Т., с рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото на СРС/ и извършено геодезическо заснемане на място.

- за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006г. и в периода от 04.03.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр.

София, район Сердика, ул. ****, а именно: 376/658 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със Заповед РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ XXXII-766, 765, в рамките на владяната реална част от недвижимия имот, която реална част е с площ от 376 кв. м., образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. И.Т., с рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото на СРС/ и извършено геодезическо заснемане на място.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното основно решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа, че неправилно при постановяване на решението си съдът не е съобразил, че претенцията за собственост на реална част се отнася до поземления имот с посочения идентификатор от КК и КР, а не до УПИ. Съгласно приетата по делото СТЕ присъединяване на тази реална част към имота, собственост на ищцата /съседен на владяната реална част/ е възможно и допустимо. Доколкото за тази реална част са изпълнени изискванията на чл.19 ЗУТ, неправилно съдът е изследвал в производството дали останалата част съседния имот /извън владяната реална част/ отговаря на тези изисквания за самостоятелен УПИ.

Освен това, изводите на съда досежно претенцията за придобиване по давност на идеална част се явяват несъобразени със закона и цитираната съдебна практика.

Неправилно съдът е отхвърлил и искът за признаване на собственост по давност за 2 идеалната част.

Отправя искане за отмяна на решението като неправилно и за уважаване на предявените при условията на евентуалност искове като основателни. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника Столична община и становище, във връзка с нея не е изразено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. К. В., с която срещу Столична община са предявени положителни установителни искове, съединени в условията на евентуалност, както следва:

1. главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006г. и в периода от 04.03.2022г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр.

София, район Сердика, ул. ****, а именно: реална част с площ от 376 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-53/23. 11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ XXXII- 766, 765, която реална част е образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност и извършено геодезическо заснемане на място, която реална част е 3 обозначена на представената на л.11 от делото на СРС със зелен цвят;

2. евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и в периода от 04.03.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл. София, общ. Столична, гр.

София, район Сердика, ул. ****, а именно: 376/658 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със Заповед РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: 766, квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ ХХXII-766, 765, в рамките на владяната реална част от недвижимия имот, която реална част е с площ от 376 кв. м., образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. И.Т., с рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото на СРС/ и извършено геодезическо заснемане на място, която реална част е обозначена на представената на л.11 от делото на СРС със зелен цвят.

За да постанови решение в посочения смисъл, съдът е приел предявените на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС искове за неоснователни, като е изложил съображения по отношение на главната претенция за собственост на описаната реална част на посоченото първично придобивно основание – давност, че завладяната от ищеца реална част от поземлен имот /УПИ/ с площ от 376 кв. м. е недопустимо да бъде придобита по давност. За обосноваване на този извод, съдът е изложил фактически констатации и правни изводи, че в случая не са налице предпоставките на чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ, тъй като от УПИ, в който попада завладяната от ищеца реална част не може да се образуват два самостоятелни УПИ при спазване действащите строителни правила и норми.

По отношение на предявената при условията на евентуалност претенция за собственост, съдът е изложил фактически констатации и правни изводи, че и при доказване на упражнявана фактическа власт с намерение за своене в предвидения от закона десетгодишен срок върху реална част от ПИ, поради липса на действаща разпоредба, която да признае придобиване на право на собственост по давност върху съответна идеална част от ПИ претенцията не следва да бъде уважена.

Решението е правилно.

Фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция се споделят напълно от настоящия състав и по идентичен начин същите са формирани от 4 въззивната инстанция. Поради това и съдът изцяло препраща към мотивите изложени от първата инстанция в обжалваното решение на основание чл.272 ГПК, като допълва същите съобразно оплакванията по въззивната жалба.

От фактическа страна:

Страните не спорят и се установява от нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общински народен съвет № 94, том XXI, дело № 3409/1979 г., че ищцата е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 640 кв.м., находящо се в гр. София, съставляващо по регулационния план на гр. София, м. „Б.“, парцел I-5 (първи за имот с планоснимачен номер пет) от кв. 12, при съседи: от две страни улици, Н.А.Б., Г.Н. и имот на СОНС.

Чрез представената скица на поземлен имот № 15-1155187-05.10.2022 г., издадена от СГКК- гр. София, се установява, че поземлен имот с идентификатор *** е с обща площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 766, квартал 12, парцел XXXII-766, съседи: ПИ с идентификатори: ***, ***,

*** и ***. На същата е обозначена и реалната част с площ от 376 кв. м., която ищеца поддържа твърдения да е завладял. Тази реална част е образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток - заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност и извършено геодезическо заснемане на място, находяща се на л.11 от делото на СРС, която реална част е обозначена със зелен цвят.

Установява се, че за описания имот - поземлен имот с идентификатор ***, ответникът Столична община е съставила Акт № 2301 от 26.05.2022 г. за частна общинска собственост, в който като правно основание за собственост е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, като преди това са били съставени актове за държавна собственост АДС № 124/11904 от 07.04.1971 г., АДС № 6244/11690 от 08.05.1972 г. и АДС № 10213/11781 от 25.10.1982 г.

Така с АДС от 1971 г. на осн. чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти е актуван за държавен стар общински имот - парцел XXXI в кв. 12 по плана на кв. Б. с площ от 715 кв. м., и имот на СГНС от около 600 кв.м. на ъгъла между ул. Хр. Манов и ул. Вело Митрев в кв. 19, отреден за високо строителство. Видно от съдържанието на акта, теренът е предаден за стопанисване на СП „Софжилфонд“.