Решение № 3785 от 23.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3785 гр. Варна, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Н.а като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110105854 по описа за 2023 година

Ищцата Т.Г. сочи, че на 25.03.2022г. е сключила с ответното дружество „Неткредит“

ООД договор за потребителски кредит

№

202203250105220058,по силата на който дружеството се задължило да и предостави потребителски кредит в размер на 4 000лв., а тя се задължила да го върне в срок до 26.03.2023г., на 12 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на 41,05% и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ 49,72%. Общата дължима сума, която следвало да се върне била в размер на 4 944лв., от които 4 000лв. главница и 944лв. лихва, при условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 26.03.2022г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 4 944лв. със срок на валидност до 27.03.2023г., съгласно чл.4, ал.З от договора. В случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.З, съгласно чл.6, ал.1 от договора, ищцата дължи на кредитора неустойка в размер на 2988лв. Съгласно погасителният план, посочен в чл.11, ал.2 от договор за потребителски кредит №202203250105220058 от 25.03.2022г., всяка погасителна вноска е в размер на 412лв., включваща главница и лихва. В посочен в чл.11, ал.2 от договора погасителен план, не е включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл.4, ал.З от договора. Съгласно чл.6, ал.2 от договора, неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.З /от 26.03.2022г./. В чл.6, ал.5 е посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Счита, че договорът не е сключен при условията на свободно договаряне. Налице е несъответствие между престациите, доколкото на ищцата е вменено задължение да осигури гаранция по договора си в срок до края на следващия ден от сключване на договора, като в противен случай 1 дължи неустойка в размер на 2988лв. Сочи, че съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.6, ал.1 от договора е посочено, че при непредставяне на гаранция по чл.4, ал.3, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 2 988лв., като неустойката се начислява на месец, като в ал.3 се уточнява, че ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. В ал.4 е предвидено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция, като тя се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита. Чл.6 от договора, според който се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на договора чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция в полза на кредитора се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Претендираната неустойка в размер на 2 988лв. предвижда задължение за ищцата за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция по кредита. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. Постигнато е заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставена гаранция, от което пряко обаче не произтичат вреди. Поради това счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6, ал.1 от Договор за потребителски кредит №202203250105220058 от 25.03.2022 г. е нищожна. Счита, че дължимата по договора неустойка не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, не е съобразена и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Чл.8, параграф 1 от Директива 2008/48 във връзка със съображение 28, сочи че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение /в настоящия случай под формата на гаранция/, което 2 задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. Счита, че дължимите суми за неустойка следва да бъдат включени в обхвата на ГПР. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Според §1, т.1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, 3 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Счита, че има нарушение в посечения процент ГПР, който не съответства на действително приложения. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Счита, че посочената в чл.6, ал.1 от Договора неустойка в размер на 2 988лв., не е включена в процента на разходите на годишна база, поради което ако я добави, то тя ще надхвърли размера предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК., което отново обуславя, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна. Предвид гореизложеното, счита, че дължи връщане само на 3 главницата по кредита, но не и заплащане на неустойка в размер на 2 988лв.

Към датата на подаване на исковата молба в съда ищцата, е изплатила изцяло задължението си по Договор за потребителски кредит 202203250105220058 от 25.03.2022г. и е погасила предсрочно заема като е заплатила 2 615,65лв. общо сумата, която е заплатила е в размер на 5 259,65лв., с които счита, че е погасила главница в размер на 4 000лв., 489,50лв. лихва (за периода 26.04.2022г. до 26.07.2022г. -датата на предсрочно погасяване), като с остатъка до 5 259,65лв. счита, че е погасила неустойка в размер на 770,15лв.

Тя счита, че предвид, че клаузата за неустойка е нищожна, не следва да дължи суми за неустойка, а заплатените до датата на подаване на исковата молба суми, следва да се възстановят от ответното дружество.

Моли се съда, да осъди ответното дружество, да заплати, на ищцата сума в размер на 770,15лв., представляваща заплатени без основание вноски за неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6, ал.1 във вр. с чл.4, ал.З от договор за потребителски кредит № 202203250105220058 от 25.03.2022г. и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответното дружество е депозирало отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който сочи, че признава следните факти: сключването на договор за кредит, по силата на който е предоставена договорената заемна сум при годишен лихвен процент в размер на 41.05% и годишен процент на разходите в размер на 49.72%. Оспорва твърденията, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави; че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния; че кредитополучателят е заплатил 770.15лв. неустойка; че заявените от ищеца плащания в общ размер на 5259.65лв. са направени за погасяване на задълженията по договор №202203250105220058/25.03.2022г.

Сочи, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката, без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната с ума е получена от потребителя. По този начин обезпечителната функция на неустойката произтича от стимулиращия ефект за длъжника, който, за да не претърпи неблагоприятните последици от плащането на неустойка, ще положи максимални усилия да изпълни точно задължението. Нормата на чл.16, ал.1 ЗПК предвижда задължение за кредитора преди сключване на договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите (нормата транспонира чл.8 от Директива 2008/48/ЕИО). Въз основа на информацията, получена от потребителя са събрани данни за трудовата му заетост - вид заетост, позиция, трудов стаж, нетен месечен доход, работодател. В изпълнение на задължението си по чл.16 ЗПК „Неткредит" ООД е извършило справка в Централния кредитен регистър, поддържан от БНБ с оглед проверка на кредитната задлъжнялост на ищцата към банките и финансовите институции, както и към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл.21 от Закона за платежните услуги и платежните системи, които извършват дейност на територията на Република България. По отношение на Г. е направена справка и в базата данни на НОИ, 4 посредством която за потребителя е събрана информация относно трудовите правоотношения и осигурителния доход на лицето. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 ЗПК се предвижда, че „пpu забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата", като от съдържанието на същата може да се направи обоснованият извод, че с нея се урежда хипотеза, при която при забава на потребителя кредиторът, в нарушение на заложеното правило, начислява и събира суми, различни от уговорената лихва за периода на забавата. Предвидената в договора неустоечна клауза обезпечава изпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.4, ал.3 от договора за предоставяне на обезпечение по кредита, поради което е ирелевантна по отношение на евентуалното неизпълнение от страна на потребителя на задължението за връщане на заемната сума в срок и изпадането му в забава. На основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК неустойката като санкция, която потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора е изрично изключена от формулата за изчисляване на ГПР. Включването й при определяне на размера на ГПР е contra legem. В случай че е налице съмнение в основателността на това твърдение, следва да се обърне внимание, че в Директива 2008/48, която се транспонира в българския правен ред посредством ЗПК изрично е посочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит...“ (чл. 19, пар. 2 Директива 2008/48 ЕО).