Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 24.01.2022, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 1040/2021
Вид
Решение № 15
Подписан
24.01.2022
В сила
15.02.2022
Състав
Петър Славов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. гр.Несебър, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20212150201040 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ИВ. М. ИВ. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ********************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4570018 на ОДМВР Бургас, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.184, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева.

Жалбоподателят твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен.

В него не е посочена нито датата на негото издаване, нито кой е конкретния орган, който го е издал, респ. дали е издаден от компетентен орган. Не може да се установи и изправността на автоматизираното техническо средство. Съставеният протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. не съдържа съществени реквизити, което има за последица недоказаност на нарушението. Липсват и данни дали мобилната система, заснела нарушението, е била монтирана на движещ се полицейски автомобил или на такъв в покой, което обстоятелство има значение доколкото чл.11, ал.2 от Наредбата въвежда изискване ако мобилната система е била монтирана на движещ се полицейски автомобил, нарушителите да се спират на място и да се предприемат действия за реализиране на админисративно наказателна отговорност за извършеното нарушение, предвид, че за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. Моли Електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С отделна писмена молба, подадена от упълномощен от жалбоподателя адвокат, се поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на Електронния фиш. Претендира разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

От фактическа страна:

На 19.01.2021г. за времето от 12:10 часа до 13:30 часа К.А.Д. на длъжност “младши автоконтрольор“ към ОДМВР Бургас, РУ-Несебър, е изпълнявал служебните си задължения като е работил с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4835, идент. № 542.

Автоматизираното техническо средство е било поставено в служебен автомобил с рег.№ А 98 28 НА, позициониран на 203-и км. на Главен път І-9, и с него са били заснемани автомобилите, движещи се в посока град Варна – град Бургас, в който участък – контролираната посока – ограничението на скоростта е било 50 км. В 12:52 часа на 19.01.2021г. в посочения пътен участък и със същата посока на движение се е движел лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с рег.№ *******. Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 67 км./ч. В резултат на констатираното административно нарушение, изразяващо се в превишаване на скоростта с 17 км./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното техническо средство е заснело клип № 18304, при което са направени четири снимки: първата отразява със секундно предварение на автомобила, втората снимка е направена в момента на заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаването над разрешената, от който момент и по която причина системата освен, че е започнала да записва, е започнала и да запаметява, третата снимка е 1,6 секунда след като вече е установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата снимка, имаща за цел да заснеме и запамети държавния контролен номер на автомобила, е направена 1,9 секунди след засичането скоростта на автомобила. На тази четвърта снимка ясно е отчетливо се вижда номера на автомобила, заснет по това време с отчетената превишена скорост, и че това е рег.№ *******. Освен това на никоя от четирите снимки не е заснет друг автомобил, който да преминава през участъка в същата посока на движение така, че да не оставя съмнение за кой точно автомобил се отнася засечената превишена скорост. По този начин системата за видеонаблюдение е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го запаметява.

За използването на мобилното автоматизирано техническо средство или система е съставен протокол от 19.01.2021г. на ОДМВР съгласно Приложение 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Собственик на автомобила е ИВ. М. ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град ******************** – жалбоподателя.

За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш серия К № 4570018 2 срещу жалбоподателя – собственик на автомобила, с който за наказуема е била приета скорост от 64 км./ч.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, имащо правен интерес да атакува електронния фиш, поради което е процесуално допустима – Електронният фиш е връчен на 18.10.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 28.10.2021г.

Вмененото на ИВ. М. ИВ. административно нарушение е за превишаване на разрешената скорост на движение по пътищата при управление на моторно превозно средство, като в Електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено и установено на Главен път I-9, и него не е е изрично посочено, че въведеното ограничение на скоростта е сигнализирано с пътен знак по смисъла на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В горецитираната наредба (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.) са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни технически средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането, което в случая е сторено.

От събраните по делото доказателства не може по категоричен и несъмнен начин да се установи мястото на нарушението, и в частност дали това е извършено в населено или извън населено място. Съдът приема, че автомобилът, собственост на жалбоподателя, е управляван на 19.01.2021г. в 12:52 часа по Главен път І-9 на 203-и км., с посока към град Бургас, с наказуема скорост 64, км./ч. (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото устройство). Приема, че ограничението на скоростта в този пътен участък е 50 км./ч., но не се установява по какъв начин е въведено това ограничение, респ. ако е извън населено място дали е било с пътен знак. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от 23.10.2020г. за последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол. От представената снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационният номер на автомобила, собственост на ИВ. М. ИВ.. На основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на жалбоподателя – собственика на автомобила.

Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Несъмнено към 19.01.2021г. – датата на нарушението, собственик на автомобила е бил ИВ. М. ИВ. и правилно той е посочен като водач на автомобила. Следователно, ако жалбоподателят твърди, че превозното средство е било управлявано от друго лице към момента на 3 извършване на нарушението, е могъл, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението и респективно издаденият фиш да бъде анулиран и да се издаде нов на името на действително управлявалия го. ИВ. М.

ИВ. не се е възползвал от така предвидения ред и не е подал декларация с данни за друг водач на автомобила. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че правилно, но само съобразно описателната част на електронния фиш, именно жалбоподателят е подведен под административно наказателна отговорност съобразно регламентираната в ЗДвП процедура.

Неправилно обаче и в нарушение на материалния закон е посочена както правната квалификация на нарушението – чл.21, ал.1 от ЗДвП, така и е приложена санкционната разпоредба по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвид, че нарушението е извършено не в населено място, а извън населено място, а именно на Главен път І-9. Освен това в съставения протокол от 19.01.2021г. съгласно Приложение № 1 към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е посочено разстояние от 250 метра от пътния знак с въведено ограничение до АТСС, което навежда на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, макар, че в този протокол да е посочено, че не е бил налице пътен знак за ограничение, но съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – посочената като нарушена разпоредба, предвижда ограничение на скоростта извън населено място за лекия автомобил от 90 км./ч. По този начин при анализ на писмените доказателства по делото и при обсъждането на посочения протокол и Електронния фиш, се налага извод за необосновано твърдение от страна на наказващия орган, че ограничението на скоростта в дадения пътен участък е 50 км./ч. предвид, че не се посочва основанието за това ограничение. Предвидената за това нарушение санкция е Глоба в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.2, т.2 от ЗДвП, която обаче санкционна разпоредба също не е приложена.

Непосочването на правната квалификация на нарушението, респ. неправилното й посочване, което наред с неправилното посочване на санкционната разпоредба и размера на глобата, която е с фиксиран от законодателя размер, категорично нарушава правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на Електронния фиш, тъй като съществените противоречия в него, неясноти и непълноти са го опорочили до степен да не може въз основа на него да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на лице, дори и да се приеме, че е извършило административно нарушение по Закона за движение по пътищата.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева (чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Ето защо и на основание чл.63, ал.3 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА Серия К № 4570018 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на ИВ. М. ИВ. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ********************, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. М. ИВ. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ********************, сумата в размер на 350 лв.

(триста и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5