Решение № 313 от 15.04.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Сливен, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230104533 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която е искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС.

В исковата си молба ищецът твърди, че въз основа на констативен нотариален акт наследодателката му е била собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** с административен адрес:

************************** с площ от 206 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, както и ½ идеална част от сграда с идентификатор № ***, с предназначение друг вид сграда за обитаване – лятна кухня с площ от 16,25 кв.м. и със самостоятелен санитарен възел с площ от 1,80 кв.м. Твърди се, че по силата на съдебна спогодба, изключителен собственик на оставащата ½ идеална част от недвижимия имот, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, външна баня и външна тоалетна е ответника. Сочи се, че наследодателката на ищеца, ответника и лицето Н.К.В. са подписали декларация с нотариална заверка на подписите в т. 7 , от която е посочено, че по отношение на общите имоти в дворно място и лятна кухня със самостоятелен санитарен възел, ищцата и ответника ще упражняват правата 1 си, съобразно Закона за собствеността като съсобственици. Посочено е, че от началото на 2019 г. майката на ищеца е била в невъзможност да упражнява правата си на собственик и да ползва въпросната лятна кухня, като е лишена от фактическа власт от ответника. Твърди се, че ответника в началото на 2019 г е изхвърлил личните вещи на майката на ищеца от лятната кухня и е сменил входната врата, без да предаде ключ. Сочи се, че през 2021 г. майката на ответника е сигнализирала РУ Царево, във връзка с действия за самоуправство, образувано е ДП, което е прекратено. Сочи се, че близо три години ползването на лятната кухня се упражнява само и единствено от ответника.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът е съсобственик по наследство и по силата на констативен нотариален акт на ½ идеална част от сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 19 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване – лятна кухня с площ от 16,25 кв.м., със самостоятелен санитарен възел с площ от 1,80 кв.м. и да бъде осъден ответника да предаде владението върху ½ идеална част на ищеца.

Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника е подаден отговор на исковата молба. В отговора е заявено, че между страните е налице висящ спор по гр. дело № 3127/2022 г. на ЯРС, в който е приет за разглеждане насрещен положителен установителен иск от ищеца в настоящото производство за признаване за установено, че е собственик на постройка, която не е нанесена в кадастралната карта, с площ от 1,80 кв., представляваща стара външна тоалетна. Сочи се, че делото на ЯРС е спряно до приключване на гр. дело № 2684/2022 г. , което е с предмет прогласяване на нищожността на съдебна делба между Т. К. В. и Н.К.В.. Твърди се, че ответника е собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху процесните постройки по наследство. Сочи се, че с протоколно определение е одобрена съдебна спогодба между ответника и неговия брат за подялба на имотите, останали в наследство от родителите им. Твърди се, че сграда с идентификатор № *** се състои от две приблизително еднакви самостоятелни помещения, всяко от което има самостоятелна външна врата, съответно източно и западно. Твърди се, че още преди подписването на декларацията с 2 нотариална заверка на подписите, ответника и наследодателката на ищеца са се разбрали ответникът да ползва източното помещение, а наследодателката на ищеца западното и външната тоалетна. Сочи се, че ответника упражнява власт само върху западното помещение, а на източното е поставен катинар, което не е извършено от ответника. Твърди се, че ответника е видял , ищеца да упражнява фактическа власт върху западното помещение през лятото на 2023 г. Сочи се, че с покана, получена от процесуалния представител на ищеца и от ищеца, ответника е дал изричното си съгласие ищеца да ползва услугите на ключар и да смени бравата с нова. Твърди се, че процесната външна тоалетна не се ползва от ответника, а от ищеца. Посочено е, че освен западното помещение на сградата,ищеца ползва самостоятелно и друго помещение, със застроена площ от 10 кв.м,. което е свързано към двете сгради, което също има врата към двора. Сочи се,че със заповед на кмета на Община Царево е забранено на ищеца достъпа и ползването на това помещение и заповедта е влязла в сила след постановяването на съответните решения на АС –Бургас и на ВАС. Твърди се, че предмет на гр. дело № 1484/2022 г. на ЯРС е разпределение на реалното ползване на съсобствените вещи и това производство също е спряно.

От съда се иска отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа исковата молба.

Ответникът се явява лично и с пълномощник в съдебно заседание.

Поддържа се отговора и се моли за отхвърляне на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че ищецът М. Д. се легитимира като собственик ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** с административен адрес: ************************** с площ от 206 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно с целия първи етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, както и ½ идеална част от сграда с идентификатор № ***, с предназначение друг вид сграда за 3 обитаване – лятна кухня с площ от 16,25 кв.м. и със самостоятелен санитарен възел с площ от 1,80 кв.м. Правото на собственост е в резултат на наследяване по закон на Р.М., майка на ищеца. Ответникът Т. В. е собственик на останалата 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесиите постройки по силата на наследствено правоприемство от С.В. (поч. 2022 г.), която от своя страна е наследник (дъщеря) на Т.М., каквато е и наследодателката на ищеца Р.М.. Дворното място, представляващо ПИ с идентификатор по КК на гр. Царево 48619,502.311, ведно с намиращите се към открИ.е на наследството приращения в него, с било включено в наследството на Т.М.. С протоколно определение № 7/22.10.2014г. по гр.д. № 118/2013 г. на ЦРС е одобрена съдебната спогодба за делба, постигната между наследниците на К. и С.В. - синовете им Т. К. В. и Н.К.В. за подялбата на имоти, които са им останали в наследство от покойните им родители. В резултат на одобрената съдебна спогодба притежаваният от наследодателката на съделителите С.В. 1/2 идеална част от дворното място и притежаваната от същата наследодателка 1/2 идеална част от сграда *** са поставени в дял на Т. К. В..

Процесната едноетажна сграда ***, наричана от страните “лятна кухня” се състои от две помещения. Ищецът ползва западното помещение (което е със зелена дървена врата), а ответникът ползва другото (източното) помещение, което е измазано и с бяла дограма. Двете помещения са приблизително еднакви и не се установява значителна разлика в тяхната площ.

Не се установява ответникът да е установил фактическа власт върху процесната външна тоалетна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка на допустимите, относими, безпротиворечиви и неоспорени от страните писмени доказателства и свидетелски показания.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Претенцията с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е съсобственик по наследство и по силата на констативен нотариален акт на ½ идеална част от сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение друг вид сграда за 4 обитаване – лятна кухня с площ от 16,25 кв.м., със самостоятелен санитарен възел с площ от 1,80 кв.м. и да бъде осъден ответника да предаде владението върху ½ идеална част на ищеца е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно задължителното за съдилищата решение по тълкувателно дело №3/2020г. на ОСГК на ВКС, предпоставка за уважаването на иск по чл.

108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, е установяването на факта, че ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му, и с това е нарушил владението на ищеца.

Съгласно чл. 30 ЗС съсобственост е налице, когато правото на собственост принадлежи общо на две или повече лица. При обикновената (дялова) съсобственост всеки носител на общото право на собственост има точно определена идеална (мислена) част от него. Дори когато са различни по размер, правата на отделните съсобственици са еднакви по своята същност.

Всеки съсобственик притежава, макар и в обем на припадащата му се идеална част, всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта. Правата на съсобствениците са взаимно свързани и взаимно се ограничават.

Съпритежанието на субективното право на собственост има за резултат съпритежание на самия обект. Правомощието владение е най-характерният и съществен елемент от съдържанието на единното субективно право на собственост. То е правото на собственика да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт върху вещта. Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика. Затова лишаването на титуляра от правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост.

Съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ, при съобразяване със същото право на останалите съсобственици. Това означава, че съсобственикът следва да зачита правата и на другите участници в съсобствеността и да ограничава собствената си фактическа власт до обема на притежаваната от него идеална част. Нормативната основа на това задължение е общото изискване на чл. 31, 5 ал. 1 ЗС, съгласно която разпоредба всеки съсобственик, независимо от дела му, има право да си служи с цялата вещ, стига да не пречи и на другите съсобственици да си служат с нея. Когато съсобственикът държи вещта не като своя, а като обща и съобразно с това ограничава фактическата си власт върху нея според размера на участие на останалите съсобственици, е налице съвладение. Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право.

В случая процесната сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение друг вид сграда за обитаване – лятна кухня с площ от 16,25 кв.м., със самостоятелен санитарен възел с площ от 1,80 кв.м., представлява две отделни помещения в нейния обем, които са сравнително равностойни като площ и всеки от съсобствениците, а именно страните по настоящото дело, ползва по едно помещение. Поради това не може да се приеме, че са налице изискуемите предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск, тъй като ответникът не е установил фактическа власт върху процесната сграда, надхвърляща правата му, като в резултата на това да е нарушено владението на ищеца.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което предявения иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на ½ идеална част от сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение друг вид сграда за обитаване – лятна кухня с площ от 16,25 кв.м., със самостоятелен санитарен възел с площ от 1,80 кв.м., да бъде отхвърлен като неоснователен.