Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2618 от 19.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4346/2023
Вид
Решение № 2618
Подписан
19.05.2023
В сила
19.05.2023
Състав
Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Мария Стойкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2618 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100504346 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника „Софийска вода“ АД срещу постановление за разноски от 10.03.2023 г. по изп. дело № 20238510400333 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ и с район на действие – СГС, с което ЧСИ е отказал да намали таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод, и е приел за събиране суми такса в размер на 12 лв. по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че обжалваното постановление е неправилно.

Посочва, че съгласно забележка към т. 31 от ТТР към ЗЧСИ допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. Поддържа, че ЧСИ не е представил документи, обосноваващи приемането за събиране на посочената сума, поради което начисляването на посочената такса в тежест на длъжника е неправилно.

Посочва, че тези съображения важат и по отношение на държавната такса за издаване на изпълнителен лист и таксата за банков превод в общ размер от 10,91 лв., които са приети са събиране от съдебния изпълнител. Оспорва и приетата за събиране допълнителна такса в размер на 10 лв. /12 лв. с ДДС/ по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на съобщение за постановление. Посочва, че обжалваното постановление е връчено по електронен път на посочен от 1 длъжника електронен адрес, в едно съобщение заедно с още 4 уведомления, като за всяко от уведомленията ЧСИ е начислил отделна такса от 10 лв.

Твърди, че начисляването на посочената такса изисква съобщението да е изпратено по пощата. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление за разноски от 10.03.2023 г. по изп. дело № 20238510400333 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ.

Ответниците по жалбата – взискателите „Б.С.М.“ ЕООД и „Е.С.П.“ ЕООД са подали възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, с който оспорват жалбата като неоснователна. Претендират разноски.

ЧСИ М.П. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателите и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20238510400333 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ е образувано по молба с вх. № 15091/31.01.2023 г. от взискателите „Б.С.М.“ ЕООД и „Е.С.П.“ ЕООД, към която са приложени изпълнителен лист от 15.03.2022 г., издаден въз основа на влязло в сила решение № 5085/22.12.2021 г. по гр. д. № 47621/21 г. по описа на СРС, 140 състав, договор за цесия от 10.05.2022 г., сключен между В.А.С., в качеството на цедент, и „Б.С.М.“ ЕООД и „Е.С.П.“ ЕООД, в качеството на цесионери, уведомление от В.А.С. до длъжника „Софийска вода“ АД, разписка № 0200015157931334/10.03.2022 г. от „Изи Пей“ за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 47621/21 г. по описа на СРС, 140 състав, в размер на 5,00 лв., и платена такса в размер на 0,91 лв., както и вносна бележка от 26.01.2023 г. за платена такса по сметка на ЧСИ М.П. за образуване на изпълнително дело срещу „Софийска вода“ АД в размер на 66,00 лв. и банкова такса в размер на 5,00 лв.

На 31.01.2023 г. ЧСИ М.П. е изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. № 8180/31.01.2023 г. до длъжника „Софийска вода“ АД, към която е приложено и постановление за приети разноски по делото.

Видно от постановлението за разноски с изх. № 8206/31.01.2023 г. по изп. дело № 20238510400333 приети за събиране в рамките на изпълнителното 2 производство са следните разноски: по т. 1 - за образуване на изпълнително дело – 24,00 лв., по т. 3 - за извършване на справка за длъжника и имуществото му – 6,00 лв., по т. 5 - за изготвяне и връчване на съдебния изпълнител или от него служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК – 24,00 лв., по т. 9 - за налагане на запор без извършване на опис, включитено върху дял от търговско дружество по чл.

517, ал. 1 ГПК – 18,00 лв., по т. 26 - изпълнение на парично вземане – 31,60 лв., по т. 31 - допълнителни разноски – 24,00 лв., адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело – 200 лв. и държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод – 10,91 лв.

Поканата за доброволно изпълнение и постановлението за разноски са връчени на длъжника „Софийска вода“ АД по електронната поща на 03.02.2023 г.

На 16.02.2023 г. по електронната поща е постъпила молба с вх. № 23107/16.02.2023 г. от длъжника „Софийска вода“ АД, в която е посочено, че всички задължения по изпълнителното дело са платени; поискано е да се посочат такси за какви действия са включени в сумата от 24,00 лв., посочена в поканата за доброволно изпълнение като „допълнителни разноски“ по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, като в противен случай е оспорено включването на посочената сума в приетите разноски; оспорена е приетата за събиране сума за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

На 07.03.2023 г. е постъпило становище от взискателите с вх. № 30064, в което се поддържа, че възражението на длъжника е неоснователно.

На 10.03.2023 г. ЧСИ М.П. е издал постановление за разноски, с което е отказал да намали размера на приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лв., отказал е да намали приетата за събиране такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. с ДДС и е приел за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лв. с ДДС за постановлението за разноски.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на 3 съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато длъжникът не е дал повод за образуване за изпълнителното дело, тъй като е изпълнил задължението си преди това, изпълнителните действия са изоставени от взискателя или са отменени от съда, или разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Следователно разноските, сторени от взискателя, както и допълнителните такси и разноски, които ЧСИ е начислил, които не са пряко свързани с реализиране на изпълнителен способ /арг. от чл. 31 ТТРЗЧСИ/, са за сметка на длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

Според забележката към т. 31 от ТТРЗЧСИ допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В случая, таксата в размер на 24,00 лв. за допълнителни разноски по т.

31 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно начислена от ЧСИ. Това е така, тъй като ЧСИ не е посочил в постановлението от 10.03.2023 г. конкретните разходи, за които е начислена таксата по изпълнителното дело. Изброените в мотивите на ЧСИ разходи за изготвяне на покани за доброволно изпълнение, придружителни писма, постановления за разноски, уведомления и други, не са сред посочените в т. 31 от ТТРЗЧСИ разходи, а от друга страна разходите за пощенски и/или куриерски услуги не са доказани с платежен документ по 4

Закона за счетоводството.

Ето защо, постановлението от 10.03.2023 г. в частта, в която ЧСИ е отказал да намали разноските по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв., еледва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него следва да се постанови намаляване на разноските по чл. 31 ТТРЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв.

Систематичното тълкуване на разпоредбите на т. 4, 5 и 31, б. „к“ ТТРЗЧСИ води до извода, че таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ касае дейността по организиране изпращането чрез пощата на документите, посочени в т. 4 от ТТРЗЧСИ, като разходи за копирни и канцеларски услуги, без да е необходимо доказването на конкретно направените разходи за труд и материали. Такива разходи при връчването по електронната поща не се правят.

Таксата за връчване по пощата на книжа от ЧСИ е въведена с ТТРЗЧСИ, приета преди измененията в ГПК, които предвиждат възможността за връчване на посочен от страната адрес на електронна поща, поради което не се отнася за действията по връчване на електронната поща.

Тъй като в ТТРЗЧСИ не е предвидено събирането на такса за изпращането на книжа на електронен адрес от ЧСИ, постановлението от 10.03.2023 г. в частта, в която е приета за събиране такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лв., следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Разноските по издаване на изпълнителен лист са част от разноските в изпълнителното производство. Това е така, тъй като производството по издаване на изпълнителен лист е регламентирано в ГПК като част от изпълнителното производство. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение № 617/16.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6154/13 г. на ВКС, I г. о. При доказан разход за заплащане на таксата за издаване на изпълнителен лист сумата подлежи на принудително събиране в изпълнителното производство.

Длъжникът дължи на взискателя и сторените от него разноски за банкови и други такси, свързани с плащането на дължимата държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси в изпълнителното производство, в случай, че този разход е доказан с платежен документ по Закона за счетоводството /арг. от т. 31, б. „б“ от ТТРЗЧСИ и забележката към т. 31 5

ТТРЗЧСИ/.

В случая, от разписка № 0200015157931334/10.03.2022 г. от „Изи Пей“ се установява, че е платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 47621/21 г. по описа на СРС, 140 състав, в размер на 5,00 лв., както и че е платена такса в размер на 0,91 лв., а от вносната бележка от 26.01.2023 г. е видно, че е платена такса по сметка на ЧСИ М.П. за образуване на изпълнително дело срещу „Софийска вода“ АД в размер на 66,00 лв., както и банкова такса в размер на 5,00 лв., т. е. доказано е плащането на държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв., както и плащането на банкови такси в размер на 5,91 лв.

Ето защо, жалбата срещу постановлението от 10.03.2023 г. следва да се остави без уважение в тази й част като неоснователна.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата сумата в размер на 92,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 10.03.2023 г. по изп. дело № 20238510400333 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ и с район на действие – СГС, в частта, в която ЧСИ е отказал да намали таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв., и е приел за събиране такса в размер на 12,00 лв. по т. 4 от ТТРЗЧСИ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските с размера на таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. за допълнителни разноски и с размера на таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лв.