Решение № 5152 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12140/2025
- Вид
- Решение № 5152
- Подписан
- 24.11.2025
- В сила
- 24.11.2025
- Състав
- Росица Илиева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 367 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 5152 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330112140 по описа за 2025 година намира следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „КС Логистикс“ АД, ЕИК 201085023, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул.
„Александър Стамболийски “ № 205, бл. Б, ет. 3, ап. 303, чрез ******. В. С., срещу „Адонай Лоджистик“ ООД, ЕИК 160069144, със седалище и адрес на управление: с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „1-ва“ № 29Д, представлявано от С. М. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
372, ал. 1, вр. чл. 367 от ТЗ, за осъждане на ответника „Адонай Лоджистик“ ООД да заплати на ищеца „КС Логистикс“ АД сумата в общ размер на 8500,28 лв. с включен ДДС, от която: 2 280,74 лв. с ДДС - незаплатен остатък от възнаграждение за превоз на стока по Договор за заявка № ******/02.12.2024 г., за което е издадена фактура № ******/20.12.2024 г. и 6219,54 лв. с ДДС незаплатено възнаграждение за превоз на стока по Договор за заявка № ******/17.01.2025 г., за което е издадена фактура № ******/04.02.2025 г.
В исковата молба, уточнена с молба от 23.07.2025 г., се твърди, че между ищцовото и ответното дружество са сключени Договор за заявка № ******/02.12.2024 г. и Договор за заявка № ******/17.01.2025 г. По силата на първия от посочените договори, ищецът се задължил да превози стоки от ******, България до Нидерландия, а по силата на втория от цитираните договори – да превози стоки от ******, България до Дания. Стоките били 1 превозени до своето местоназначение, а ищцовото дружество издало на ответника фактура № ******/04.02.2025 г., на стойност 5280,74 лв. с ДДС за извършената транспортна услуга до Нидерландия и ф а к т у р а № ******/20.12.2024 г., на стойност от 6219,54 лв., за извършената транспортна услуга до Дания. И двете фактури били получени от ответното дружество, както следва: фактура № ******/20.12.2024 г. – на дата 07.01.2025 г., а фактура № ******/05.02.2025 г. – на дата 05.02.2025 г. След изтичане на 45 дни от издаване на фактурите задълженията по тях станали изискуеми. На 10.06.2025 г. ответното дружество заплатило на ищеца сумата в размер на 3000 лв. без да уточни по коя фактура е този превод. Поради това ищцовото дружество отнесло плащането към първата по време фактура от двете процесни фактури, т.е. към фактура № ******/20.12.2024 г., която е на обща стойност от 5280,74 лв. с ДДС. След отнасянето на заплатените 3000 лв. към задължението по тази фактура, дължимата по нея сума останала в размер на 2280,74 лв. с ДДС.
Въпреки многократно провежданите разговори между представители на двете дружества ответникът не заплатил на ищеца оставащата част от задължението му по двете фактури.
По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „Адонай Лоджистик“ ООД.
В съдебно заседание ищецът „КС Логистикс“ АД се представлява от ******. В. С., която поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.
Ответникът „Адонай Лоджистик“ ООД, редовно призован за насроченото първо по делото съдебно заседание, не изпраща законен или процесуален представител. Не взима становище по спора.
Съдът, като съобрази направеното от процесуалния представител на ищеца – ******. В. С. искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 от ТЗ .
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
2
В процесния случай ответното дружество „Адонай Лоджистик“ ООД не е депозирало отговор на исковата молба, не изпраща законен или процесуален представител в първото по делото заседание, не е направило искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител. С Разпореждане № 21384/29.07.2025 г. и Определение № 13119/13.10.2025 г., и двата съдебни акта постановени по настоящото дело, надлежно връчени на управителя на ответното дружество, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването на негов законен или процесуален представител в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същият не доказа, че е изпълнил задълженията по процесните договори. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искове.
По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 от ТЗ следва да се уважат по този ред.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 2795,01 лв., от които: 340,01 лв. държавна такса в настоящото исково производство; 1500,00 лв. - адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство; 55,00 лв. - за такси в обезпечителното производство и 900,00 лв. – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство. За заплащането на претендираните разноски з а държавни такси по банков път и з а адвокатско възнаграждение в брой ищецът е представил писмени доказателства по делото – вноски бележки и два договора за правна защита и съдействие, видно от които такива разходи са сторени от ищеца – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 28/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно т. 5 от визираното Тълкувателно решение № 28/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Следователно компетентен да се произнесе относно отговорността за разноските в обезпечителното производство е исковият съд, разглеждащ спора по същество. Поради изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в обезпечителното производство разноски. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на размер на 2795,01 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Адонай Лоджистик“ ООД, ЕИК 160069144, със седалище и адрес на управление: с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „1-ва“ № 29Д, да заплати на „КС Логистикс“ АД, ЕИК 201085023, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. „Александър Стамболийски “ № 205, бл. Б, ет. 3, ап. 303, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 от ТЗ, сумата в общ размер на 8500,28 лв. с включен ДДС, от която: 2 280,74 лв. с ДДС - незаплатен остатък от възнаграждение за превоз на стока по Договор за заявка № ******/02.12.2024 г., за което е издадена фактура № ******/20.12.2024 г. и 6219,54 лв. с ДДС незаплатено възнаграждение за превоз на стока по Договор за заявка № ******/17.01.2025 г., за което е издадена фактура № ******/04.02.2025 г.
ОСЪЖДА „Адонай Лоджистик“ ООД, ЕИК 160069144, със седалище и адрес на управление: с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „1-ва“ № 29Д, да заплати на „КС Логистикс“ АД, ЕИК 201085023, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. „Александър Стамболийски “ № 205, бл. Б, ет. 3, ап. 303, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 2795,01 лв. – разноски.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4