Решение № 50 от 10.06.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр. Лом, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20251620200165 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят А. Р. Я. от гр. Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом Наказателно постановление № *** от 08.04.2025 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Н.А. от АК – Монтана, който поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № *** от 08.04.2025 г. на жалбоподателя 1

А. Я. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че на 12.03.2025 г. в гр.

Вълчедръм, ул. *** управлява лек автомобил *** с рег. № *** с предстоящ собственик ***, като при извършена проверка се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация от 19.02.2024 г.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 12.03.2025 г. служителите на РУ - Лом – И. И. и Е. М. били на специализирана полицейска операция в гр. Вълчедръм и извършвали контрол на пътното движение като спирали автомобили на случаен принцип. На ул.

„Раковски“ спрели за проверка лек автомобил *** с рег. № *** управляван от А. Я.. След направена справка с ОДЧ при РУ - Лом установили, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 19.02.2024 г., на осн. чл. 143, ал. 15 ЗДвП /непререгистрирано превозно средство/. Затова на Я. е съставен АУАН от полицейския служител И. И. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 12.03.2025 г. материалите са изпратени на РП – Монтана, като на 31.03.2025 г. с Постановление на Районен прокурор при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началник РУ – Лом за налагане на административно наказание.

Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № *** от 08.04.2025 г., с което наложил съответните административни наказания.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че А. Я. не е извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно постановление.

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на 2 определените за това места“.

За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от Я., като видно от събраните по делото писмени доказателства, е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Установено е, че лек автомобил *** с рег. № *** не е негова собственост, а на друго лице – ***в, с предстоящ собственик - *** /според справката на л.

13 от делото/. Вярно, според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. Нито в Постановлението на прокурора, нито в Наказателното постановление е посочено кой всъщност е собственик на процесния автомобил. В българското законодателство (а и в правната теория и съдебната практика) не съществува легално определение за многократно използваното от АНО понятие „предстоящ собственик“. За отправна точка в тази насока в настоящия процес може да се използва единствено посочената справка на л. 13 от делото. От нея може да се направи предположението, че автомобилът е собственост на *** и е придобит от ***, която не е изпълнила задължението си да го пререгистрира на свое име и е приложен чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За това служебно прекратяване на регистрацията обаче собственикът на автомобила не е уведомен, нито има данни да е научил по какъвто и да било начин. При това положение собственикът няма как да знае за прекратената регистрация на автомобила си.

Още по-малко пък може да е запознато с това обстоятелство друго лице, което не е собственик /в случая – жалбоподателя Я./. По делото няма никакви данни същият да е придобивал автомобила /или дори да е „предстояло“ да го придобива, макар че това би било ирелевантно/. Затова няма как да знае, че регистрацията на МПС-то е била прекратена, при положение, че регистрационните номера са били на мястото си. Не е имало никаква друга 3 индикация, че регистрацията на автомобила може да е прекратена. Затова и Я. не следва да се наказва с предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административни наказания. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран.

Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Вярно, според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН „Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи“ и в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при непредпазливост. В конкретния случай обаче не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите й. Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, но също така не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“.

Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за което управляващият го несобственик няма как да знае/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (както е възприето и в константната съдебната практика – Решение № 659/31.10.2023 г. по КАНД № 618/2023 г. на АС – Монтана; Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД № 144/2022 г. на АС – Видин).

След отказа на прокурора да образува досъдебно производство, преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по 4 делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Я. виновно /нито умишлено, нито непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № *** от 08.04.2025 г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом, с което на А. Р. Я. от гр.

Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ“ за срок от 6 /шест/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5