Решение № 317 от 13.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Кюстендил, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20241500500549 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 922 от 02.10.2024 г., постановено по гр.д. № 742 по описа за 2024 г. на Районен съд – Кюстендил, ГО, XIV състав, е изменил, на основание чл. 150 СК, издръжката определена по гр.д. № 171/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като е завишил нейният размер от 130 лева на 233,25 лева месечно. Осъдил е У. Х., роден на 14.07.1986 г., да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Б. У. Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т. С. А., ЕГН ***, в размер на 233,25 лева, платима до 5-то число на съответния месец, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на основания за нейната промяна или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка вноска, до погасяване на задължението.

Отхвърлил е иска за разликата над увеличения размер от 233,25 лева до пълния предявен от 250 лева. Осъдил е У. Х., да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил държавна такса върху така присъдената издръжка в размер на 148,68 лева, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил е У. Х., да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 30,00 лева, представляваща такса за публикуване в „Държавен вестник“, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението.

Ответникът и въззивник в настоящето производство У. Х., действащ в 1 процеса чрез назначен особен представител в лицето на адв. И. Д., е останал недоволен от Решението и го е обжалвал с въззивна жалба вх. № 11654/14.10.2024 г., в частта, с която дължимата месечна издръжка от ответника е увеличена на сумата от 233,25 лева. С депозираната въззивна жалба, решението в обжалваната част, се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния съд.

Изложени са подробни съображения за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по призоваването на ответника, лишило последният от възможността да вземе участие в производството и да защити правата си по надлежния ред. Навени са доводи за недоказаност на основанието за изменение на размера на издръжката, доколкото по делото не са събрани доказателства за конкретните нужди на детето, които недопустимо от първият съд са били приети по делото като ноторно известни факти.

Отправено е искане към въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявената искова претенция.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна Б. У. Х. чрез нейната майка и законен представител Т. С. А. и чрез процесуалния си представител адв. Ю. Д. С. е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло наведените доводи във въззивната жалба. Желае да се потвърди първоинстанционното решение, твърди същото да е правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, особеният представител на въззивника, назначен по реда на чл. 48 ГПК, редовно призован, не се явява.

В открито съдебно заседание въззиваемата чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и поддържа отговора, като моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.

Кюстендилският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 233,23 лева до пълния размер на претендираната издръжка, в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК и в частта за разноските, като необжалвано е влязло в законна сила.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

Въззивният съд намира постановеното решение за валидно постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и съдържание. Настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като не се констатират процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.

Във въззивната жалба са наведени доводи за допуснати от първия съд нарушения на съдопроизводствените правила, гарантиращи редовното призоваване на ответника и обезпечаващи участието му в първоинстанционното производство.

Наведените доводи са неоснователни.

В производството по делото ответникът е бил призован при условията на чл. 48 ГПК чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, след като са събрани необходимите писмени доказателства, удостоверяващи, че при завеждане на делото лицето У. Х. няма регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България /справки от НБДН и МВР/ и ищцата е потвърдила с нарочна декларация, че не й е известен адресът на ответника в чужбина. Противно на доводите изложени във въззивната жалба следва да се отбележи, че с разпореждане от 26.03.2024 г., първоинстанционният съд е разпоредил връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника по посочения от ищцата адрес, но съобщението до него на адреса по исковата молба е било върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес, на който в действителност се помещава адвокатска кантора. При това положение и след като липсата на адресна регистрация на ответника на територията на страната е била доказана чрез съответни справки, а ищецът е потвърдил с нарочна декларация, че не му е известен адресът на ответникът в чужбина, то и реализирания от КнРС начин на призоваване по чл. 48 ГПК е законосъобразен. Обстоятелството, че тези справки са били събрани по инициатива на съда не променя горния извод, тъй като по този начин са били положени максимални усилия за реалното уведомяване на ответника за заведеното дело. Отделно от това, съдът, а не ищеца, следва да се увери за липсата на адресна регистрация на ответника, чрез справка, поради което и изискването на такава по почин на съда не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

При тези данни, първоинстанционният съд стриктно е спазил разпоредбата на чл. 48 ГПК, като законосъобразно е назначил особен представител, който да защитава интересите на въззивника.

При произнасяне по спора, въззивният съд съобрази следното:

3

За да постанови съдебния акт в атакуваната част, Кюстендилският районен съд е приел за установено, че малолетната ищца Б. У. Х., родена на 08.06.2016 г., е дъщеря на ответника У. Х. от бракът му с майката Т. С. А.. Този факт не е бил спорен между страните, като е установен и въз основа на Удостоверение за раждане /л. 8 от първ. дело /, издадено въз основа на Акт за раждане № 0198 от 10.06.2016 г., съставен в гр. Кюстендил. Установено е по делото, че бракът между родителите е прекратен, като с Решение № 249 от 30.03.2018 г., постановено по гр.д. № 171/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил (л. 6 и сл. от първ. дело), ответникът У. Х. е осъден да заплаща на малолетното му дете – ищцата Б. У. Х., месечна издръжка в размер на 130 лева. Писмените доказателства, приети по делото от първата инстанция сочат, че осигурителния доход на майката на ищцата е в размер на 41,05 лева към 24.10.2023 г. и 17.73 лева към 24.11.2023 г. (справка - данни за осигуряването на ТД на НАП - София - л. 68 от първ. дело).

По делото е изслушан социален работник от Отдел „Закрила на детето“ към Д „СП“ – Кюстендил, който е изразил становище за необходимост от увеличаване на дължимата издръжка предвид възрастта на ищцата.

По делото са събрани гласни доказателства с разпита на св. М.В.Б. (баба на ищцата), която установила с показанията си, че същата помага в отглеждането на детето, както и че основните грижи били полагани от неговата майка. Ищцата била ученичка в с. Невестино и имала нужда от телефон и компютър, но такива семейството не можело да й осигури поради липса на средства. Свидетелката е заявила, че не познава и никога не била виждала бащата на детето. Майката на ищцата се омъжила за ответника в гр.

София, след което двамата заминали за ФР Германия, а впоследствие се разделили. Неговото местонахождение било неизвестно на свидетелката, като същата била категорична, че бащата не подпомага финансово детето си.

Въззивният съдебен състав, подобно на първостепенния съд не намира основания да не се довери на показанията на посочената свидетелка, независимо от роднинската й връзка с ищцата, доколкото същите са логични и последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съобразно с посочената фактическа установеност първата инстанция е изложила правни изводи за частична основателност на предявения иск, с мотиви, че от първоначалното присъждане на издръжката на ищцата до приключването на съдебното дирене по делото е изминал период от около 6 години. Ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за съществуване и социално - културно развитие, които досегашната издръжка не може да задоволява, предвид размера й, още повече, че последният е под установения в закона минимален размер.

Във въззивната инстанция не са ангажирани писмени и гласни доказателства, извън обсъдените по - горе и приети при първоинстанционното разглеждане на делото.

4

Съобразно с фактическата установеност по делото и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е неоснователна по изложените оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в съответната обжалвана част.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Нормата на чл. 150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете, съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За да бъде уважен искът за увеличение на издръжката е необходимо да се установи наличието на трайни или съществени изменения на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка, които промени касаят нуждите на търсещия издръжка или възможностите на задълженото лице. Задължителната съдебна практика - Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 77/21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 863/2011 г., ІІІ г.о., приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на жИ.т, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение съобразно конкретните факти по делото, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация.