Решение № 293 от 14.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Плевен, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря И. П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500381 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от И. Г. М. с ЕГ Н********** срещу Решение № 268/ 18. 02. 2023 г. по гр. д. № 3422/ 2022 г. по описа на РСПлевен в ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за разликата от 1229,33 евро до 1820 евро.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.

55, ал.1, пр.1 ЗЗД за разликата от 118,33 евро да 1820 евро., като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна

Т. Х. М. с ЕГН ********** не е изразила

1 становище по въззивната жалба.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С решение №268/ 28. 02. 2023 г. по гр. д. №3422/ 2022 г. на РСПлевен е отхвърлен като неоснователен предявения от И. Г. М. иск срещу Т.

Х. М. за признаване за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, че Т. Х. М. дължи на И. Г. М. сумата от 1820, 00 евро – обща сума от заеми от 065. 06. 2021 г., 30. 06. 2021 г. и от 22. 11. 2021 г., ведно със законната лихва от 07. 04. 2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1095/ 08. 04. 2022 г. по ч. гр. д. № 1916/ 2022 г. по описа на РС- Плевен.

Със същото решение районният съд е осъдил на основание чл. 55, ал.1 пр.ЗЗД Т. Х. М. с ЕГН********** да заплати на И. Г. М. с ЕГН********** сумата от 1229, 33 евро, представляваща сума, получена без правно основание в периода от 05. 06. 2021 г. до 22. 11. 2021 г., като за разликата до пълната претенция от 1820 евро искът е отхвърлен като неоснователен.

Съдът е осъдил на основание чл. 38 ЗА Т. Х. М. с ЕГН********** да заплати на адв. И. С. К. от ЛАК като процесуален представител на И. Г. М. адвокатско възнаграждение в размер на 398, 31 лв.

С Решение № 601/ 30. 04. 2023 г. по гр. д. № 3422/ 2022 г. по описа на РС- Плевен съдът е допълнил на основание чл. 250 ГПК Решение № 268/ 28.

02. 2022 г. по същото дело, като е осъдил Т. Х. М. с ЕГН********** да заплати на И. Г. М. с ЕГН********** законната лихва върху главницата от 1229, 33 евро считано от 21. 06. 2022 г. до окончателното заплащане на сумата.

Със същото решение по реда на чл. 248 ГПК съдът е допълнил Решение №268/ 28. 02. 2022 г. по същото дело в частта за разноските, като е осъдил Т.

Х. М. с ЕГН********** да заплати на И. Г. М. с ЕГН********** държавна 2 такса върху уважената част от иска в размер на 96, 17 лв.

Предмет на въззивно обжалване в настоящото производство е решението, с което съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД на И. Г. М. за разликата от 1229, 33 евро до размера на пълната претенция от 1820 евро.

В мотивите на обж алваното решение районният съд е разгледал предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е приел, че ищецът е доказал разместването на имуществените блага от неговия патримониум вн патримониума на ответницата, като е представил доказателства за извършени парични преводи по сметка на ответницата в периода от 05. 06. 2021 г. до 22. 11. 2021 г. общо в размер на 1820 евро. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че част от тези преведени суми са използвани от ответницата за закупуване на самолетни билети на ищеца на обща стойност 724, 97 лв.( 370, 67 евро), за което по делото са представени писмени доказателства и са събирани гласни доказателства, като е разпитван служител на фирма, от която са закупени самолетните билети. Съдът е посочил, че датите на закупуването на билетите с в период, съответстващ на датите на полетите преди или след тях. За сумата от 724, 97 лв. първоинстанционният съд е приел, че е налице правно основание да бъде получена от ответницата, тъй като са закупени самолетни билети за ищеца. П о отношение на сумата от 220 евро районният съд е установил, че сумата е била подарък от ищеца за ответницата за рождения й ден, като сумата е преведена на 30. 06. 2021 г., а рожденият ден на ищцата е бил на 01. 07. 2021 г. Прието е, че тази сума е била преведена в полза на ищцата като подарък, тъй като и двете страни са посочили, че са били в приятелски отношения, контактували са в социалните мрежи и на живо. Посочено е, че ищецът не е оспорил твърдението на ответницата за подарък, не е установено сумата да е била преведена неправилно, поради което съдът е приел, че се касае за изпълнен нравствен дълг на уважение и на основание чл. 55, ал.2 ЗЗД тази сума не подлежи на връщане. Въз основа на изложените мотиви районният съд е приел, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1229, 33 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21. 06. 2022 г. ( датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане и съответно е отхвърлил иска за разликата до 1820 евро.

3

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваната част от първоинстанционното решение. От събраните по делото доказателства се установява, че са извършени банкови преводи по банкова сметка на ищцата общо в размер на 1820 евро. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответницата е закупила в полза на ищеца самолетни билети, като е плащала билетите в брой при фирмата – продавач и общата стойност на билетите е 724, 97 лв. или 370, 67 евро. Въззивният съд възприема и фактическите изводи за преведена сума от 220 евро като подарък за дения ден от ищеца на ответницата, тъй като преводът е направен на 30. 06. 2021 г., а рожденият ден на ответницата е непосредствено след това на 01. 07. 2021 г. Следва да се има пред вид, че в исковата молба ищецът твърди, че страните са били в близки приятелски отношения и често са общували, поради което е житейски логично ищецът да предостави на ответницата като приятел сумата от 220 евро като подарък за рождения ден. След като липсват каквито и да са други данни за предназначението на преведената сума от 220 евро, то въззивният съд също счита, че това е подарък за рождения ден на ответницата, изпратен един ден преди съответната дата. От доказателствата по делото е видно, че подаръкът е приет и съответно не подлежи на връщане предвид дарствения акт, при който не е налице насрещна престация, освен съгласие за приемане.

Във въззивната жалба са изложени доводи за преклудирани права на ответницата за доказателствени искания и за представяне на доказателства.

Действително ответницата не е представила отговор по чл. 131 ГПК, но съдът счита, че исканията за доказателства не са преклудирани по чл. 132, ал.1 ГПК. Видно от определението на районния съд по чл. 140 ГПК и проектодоклада, съдът е указан на ответника, че в негова тежест е да докаже по евентуалния иск , че е налице основание за получаване на сумата от 1820 евро. В изпълнение на тези указания ответницата в първото по делото съдебно заседание е направила искане по реда на чл. 192 ГПК да се изискат от трето неучастващо в производството лице самолетните билети, които е купувала в полза на ищеца за периода от месец април до месец ноември 2021 г.

Във въззивната жалба са изложени доводи и относно фактическите изводи на районния съд при установяване закупуване на самолетни билети от ответницата в полза на ищеца и установяване на изпращане на подарък под 4 формата на парична сума за рождения ден на ответницата. Въззивният съд счита, че представените по делото доказателства обосновават фактическите изводи за закупуването на самолетни билети на името на ищеца от ответницата и превод на парична сума като подарък за рождения ден от ищеца на ответницата. По делото не са налице доказателства, които да оборват тези фактически изводи или тези доказателства да са оборени по надлежния ред, за да се приеме, че сумата в отхвърлителната част на решението по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 следва да бъде върната от ответницата поради липса на правно основание за нейното получаване.

По изложените съображения съдът счита, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

Въззиваемата не е отправила искане за присъждане на деловодни разноски с оглед изхода на делото, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 268/ 18. 02. 2023 г. по гр. д. № 3422/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от И. Г. М. с ЕГН********** срещу Т. Х. М. с ЕГН********** с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за разликата от 1229,33 евро до 1820 евро.

В останалата част Решение № 268/ 18. 02. 2023 г. по гр. д. № 3422/ 2022 г. по описа на РС- Плевен като необжалвано е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6