Акт № 1092 от 11.03.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 160/2014
- Подписан
- 11.03.2015
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 58 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 307 · Търговски закон
Публикувай
Решение № 4213
Номер
4213
Година
27.5.2015 г.
Град
Благоевград
Районен съд - Благоевград
На
04.27
Година
2015
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Иван Петков дело номер
20141210100140 по описа за
2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба подадена от В. К. Б., с ЕГН [ЕГН] и М. Н. Б., с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес : [населено място срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място]представлявано от М. А., Ц. П., Е. В., А. А. и М. Ф., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за прогласяване на нищожността на чл. 3.1.2, чл. 3.3, чл. 3.7 и чл. 3.9 от сключения помежду им Договор за банков кредит от 22.03.2007г., поради противоречие с чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите /З./, тъй като същите били “неравноправни клаузи“.
В исковата си молба, ищците твърдят, че на 22.03.2007г. са сключили с ответната банка, Договор за ипотечен кредит, по силата на който, на тях им е бил отпуснат кредит, в размер на 143 620 лв. По този кредит ищците изпълнявали точно и стриктно задълженията си, като ежемесечно погасявали дължимите вноски. Погасяването на кредита трябвало да стане по следния начин : съгл. чл. 4.2.1 от Договора, за първите 12 месеца от срока на действие, кредитът следвало да бъде погасяван на 12 анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които, в размер на по 891. 51 лв.; съгл. чл. 4.2.2 от Договора, след този период, кредитът следвало да бъде погасяван на 168 анюитентни месечни вноски, всяка от които, в размер на по 1 315. 56 лв., дължими на 25- то число от месеца, считано от 25.04. 2008г. до 25.03.2022г., съгласно Погасителен план, неразделна част от договора. Въпреки подписания Договор и Погасителен план, на падежната дата- 25.04.2008г., банката изменила едностранно месечната вноска, като вместо дължимите й се- 1 315. 56 лв., изтеглила от сметката на ищците- 1 451. 99 лв., или с 136. 43 лв. в повече, от първоначално договореното. След няколко месеца, банката отново увеличила месечната вноска като същата достигнала 1 511. 18 лв. Оттогава насетне, ответникът променял едностранно размера на месечната вноска, многократно и непрекъснато. Въпреки, че ищците не били съгласни с размера на новоформираните вноски, те продължили да заплащат точно задълженията си, тъй като били заплашени от принудително събиране по реда на ГПК. За увеличението на лихвения процент, те не били уведомени по никакъв начин. Посоченото едностранно определяне на вноската, ставало въз основа на неравноправни клаузи, които като противоречащи на закона, били нищожни. Такива били клаузите на чл. 3.1.2, чл. 3.3, чл. 3.7 и чл. 3.9 от сключения помежду им Договор за банков кредит. Тези клаузи попадали в приложеното поле на чл. 143 от З., където се съдържал примерен и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. При тези неравноправни клаузи имало уговорка във вреда на потребителя, тя не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, или доставчика и потребителя. В случая всички условия били налице, тъй като банката запазила правото си да вдига едностранно лихвения процент по кредита до размери, които не можело да бъдат контролирани по никакъв начин. Не се оспорва, че банковия пазар е зависим и от обективни фактори, като икономическото състояние на пазара, но ако банката по някакъв начин, все пак предвид наличието на съответни специалисти- икономисти, можела да се ориентира в тази сложна пазарна ситуация, за ищците такава възможност, липсвала. Не било справедливо да се прехвърля риска от промяна на пазарните условия само върху ищците. Счита се, че процесните клаузи изпълвали фактическите състави на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 от З., доколкото изпълнението на задължението на банката, зависело само от нейната воля, и можело да стане въз основа на непредвидено в него основание, и без възможност потребителя да се откаже от договора. Посочените клаузи, били неравноправни такива, по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗД тъй като не били индивидуално уговорени. Клаузите в процесния Договор, чиято нищожност се атакува противоречали и на Директиви на Съвета /ЕО/. Налице било и предписание на Комисията на защита на потребителите /К./ до “Р. /България/” ЕАД, за отстраняването на тези неравноправни клаузи. На самостоятелно основание се твърди, че банката не изчислявала и не актуализирала коректно размера на месечните погасителни вноски. Счита се, че не били налице условията на вдигане на С. /стойността на банковия ресурс/ от страна на ответника. Поради изложеното се обуславя и интереса на ищците от предявяване на настоящите искове.
Ищцата В. Б., се явява лично в съдебно заседание, и поддържа релевираните доводи. Ищецът М. Б., не се явява в съдебно заседание. Ищците доразвиват доводите си в писмена защита. Ангажират писмени доказателства.
Ответникът [фирма], в едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди, че в исковата си молба, ищците не сочели никакви конкретни аргументи за причините, поради които те считат процесните четири клаузи за неравноправни. Изрично в сключваните между страните Анекс № 1/ 15.09.2009г. и Анекс № 2/ 10.12.2009г., подробно били описани пазарните фактори, които влияели върху ресурса, като било посочено, че промените в един или повече фактори били основание за промяна в С. на банката в лева. Предвидено било, че променливата компонентна на С. ще се определя от банката, но в зависимост от това как се изменят пазарните фактори, които влияят на ресурса. Тези промени можели да доведат както до повишение, така и до понижение на С.. В този смисъл клаузите на чл. 3.1.2 и чл. 3.3 от Договора за кредит, съответно променени с чл. 6 от Анекс № 1/ 15.09. 2009г., изобщо не увреждали ищците, и не водели до никакво значително неравновесие между правата на страните по договора. Напротив, тези клаузи били уговорени с оглед интересите и на двете страни, тъй като никой не можел да предвиди с точност какви промени ще настъпят на пазара по време на действието на срока на договора, тъй като промените можели да бъдат както в насока- понижаване на С., така и в насока- повишаване. С чл. 7 от Анекс № 2/ 10.12.2009г., ищците изрично потвърдили приложимата по кредита лихва. Възможността за едностранна промяна на лихвата била допустима уговорка съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, който бил приложим и към процесния договор. Атакуваните клаузи изцяло отговаряли на изискването за добросъвестност, доколкото от м. декември 2010г. насам, С. бил в посока надолу, което се отразявало и на размера на отпусканите заеми. Чл. 143, т. 3 от З. бил абсолютно неотносим към сочените от ищците клаузи по Договора за кредит. Не била налице и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 10 от З., доколкото имало ясно фиксирани правила за промяната на С.. Неоснователно било и твърдението за неравноправност на клаузите по договора, поради противоречието им с чл. 143, т. 12 З., тъй като ясно било посочено в него, че лихвеният процент е равен на С. плюс надбавка от 3. 2 пункта. Неоснователен бил и доводът на ищците, че не можели да се откажат от договора. Очевидно било, че след като те са получили престацията по договора- а именно сумата по уговорения ипотечен кредит, е абсолютно нелогично да се откажат от договора, без да я връщат, а ако са имали воля и желание за това, са можели да се възползват от възможността за предсрочно погасяване, което било изрично предвидено в чл. 4.3 от Договора, а също така и от възможността по чл. 4.4 от същия, във връзка с възможността за рефинансиране на кредита. На самостоятелно основание, исковите претенции били неоснователни, и поради факта, че ищците сами подали на 07.12.2009г. и на 29.07.2009г., молби за преструктуриране на кредита. Нямало никакъв документ, изходящ от тях, в който те да са заявили несъгласие с променените лихви, да са ги оспорили или да са възразили, че същите са недължими или неправилно определени.
Ответникът в съдебно заседание, чрез проц. си представител- адв. С. Г., поддържа изложените в отговора доводи, оспорвайки основателността на предявените искове. Доразвива доводите си в писмена защита.
Анализа на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, сочи на установено от фактическа страна следното :
Не е спорно между страните обстоятелството, че същите на 22.03.2007г. са сключили Договор за банков /ипотечен/ кредит, по силата на който, ищцата В. Б., в качеството на кредитополучател, и ищецът М. Б., в качеството на съдлъжник, са се задължили солидарно, да върнат на ответника- кредитодател, получената в заем от него, парична сума от 143 620 лв., за срок от 15 години, на месечни погасителни вноски, посочени в Приложение- Погасителен план, неразделна част от договора. В чл. 3.1.1. от Договора за кредит, страните са договорили, за първите 12 месеца, считано от дата на усвояване на кредита, банката да прилага годишна лихва в размер на 1. 5 %. В чл. 3.1.2. е посочено, че след изтичане на този срок от 12 месеца, банката ще прилага годишна лихва от 7. 7 % за остатъчния срок и сума на кредита. Посочено е, че лихвата представлява С. за лева /стойността на банковия ресурс, определен от банката + 3. 2 % /пункта/ надбавка годишно. Като определение на С. е посочено, че същият представлява “лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка “предлага“ плюс законоустановените разходи на Банката, в т. ч. за поддържане на З. и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчислявани текущо от отдел “Ликвидност и инвестиции“ при Банката“. В чл. 3.3. от договора, е посочено, че при промяна на пазарните условия, банката може едностранно да променя лихвата, в частта С., като новият лихвен процент ще влезе в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. В чл. 3.7. от процесния договор, страните са предвидили, че при промени в нормативната база, настъпили след сключване на договора, засягащи предоставянето, усвояването и погасяването на кредита и други подобни, кредитополучателя/съдлъжника се задължават да възмездят банката за всички допълнителни разходи, комисионни и такси, които биха могли да възникнат от тези промени. В чл. 3.9. е предвидено, че при забава в плащането на дължимите съгл. договора суми, кредитополучателят/съдлъжника дължат на банката наказателна лихва за забава в размер на уговорената лихва, увеличена с 8 /осем/ пункта надбавка годишно върху неизплатената част от главницата /в т. ч. и непадежиралите вноски/ за времето на забавата, до окончателното погасяване на забавените вноски. В чл. 4.3., страните са договорили правото на кредитополучателя/ съдлъжника да погаси предсрочно- напълно или частично, банковия кредит, след отправяне на 2- дневно предизвестие до Банката, като в този случай той дължи комисионна в размер на 3 % върху предсрочно погасената сума, а в чл. 4.4. от същия е предвидено, че в случай на предсрочно погасяване, чрез рефинансиране от страна на банката- ответник, комисионна няма да се дължи /л. 15- 25 от делото/.
Не е спорно, че за обезпечаване на задълженията си, ищците са учредили в полза на банката- ответник, договорна ипотека върху закупения от тях недвижим имот, съобразно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 02.04.2007г. АКт № 55, том І, рег. № 981, дело № 48/ 2007г. по описа на Нотариус М. Г.- К. /л. 26- 29 от делото/.
Не е спорно, че с Анекс № 1/ 15.09.2009г. към Договора за кредит, страните по него, са направили промени в съдържанието на първоначалните клаузи на банковия кредит, в следните насоки- променили са падежната дата на месечните погасителни вноски, от 25- то, на 15- то число на съответния месец; дали са по- детайлна дефиниция на понятието “С.“ и “пазарни условия“, използвано като критерий за определяне на лихвения процент дължим по кредита, като в чл. 6 са посочили, че С. се определя от Комитет по управление на активите и пасивите на банката и може ежемесечно да бъде преразглеждан при условията на чл. 6.1. от Анекса. В чл.6.1. е предвидено, че при промяна на пазарните условия, представляваща изменение в едно или повече от посочените по- долу условия, които в своята съвкупност влияят върху стойността на С., банката може едностранно да променя лихвата по кредита, в частта С., като в шест точки, са посочени възможните хипотези за това, които стоят вън от волята на банката /л. 244 и 245 от делото/.
Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c74c993e-f9ef-41c6-8ae9-a342bd7fcf99