Решение № 73 от 25.11.2021, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ботевград, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20211810100780 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

СТ. Т. Ф. от Ботевград, ул.******, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.В.П.

Я. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на „*****”АД, със седалище и адрес на управление-гр.София, район”*****”, бул.”*****”№159, бл.****, с ЕИК:*****, че не дължи сумата-главница от 1985.25лв., представляваща стойността на потребена електрическа енергия в обект, представляващ апартамент в Ботевград, ул.******, за клиентски номер 300126092274 за периода от 01.10.2008г. до 31.08.2010г., както не дължи и сумата от 2393.20лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница по месеци за периода от 01.10.2008г. до 22.02.2021г., поради настъпила погасителна давност , както и да се присъдят разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.68/.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адвокат В.П. Я. от САК /пълномощно от 10.05.2021г.-л.5/, поддържа предявените искове и мол и да се уважат, както и да се присъдят разноските по представения списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът-***** АД, с ЕИК:*****, чрез пълномощник юрк. ***** /пълномощно на л.55 и 56/ е представил писмен отговор с вх.№ 1232 от 28.07.2021г., изпратен по куриер на 23.07.2021г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът заявява, че ищецът е страна по договор за доставка на ел. енергия по открита партида с клиентски номер 300126092274 с адрес на доставка:

Ботевград, ул.******.

Неплатените задължения по описания по-горе договор към момента са: главница в размер на 2015.75лв. за периода от 01.10.2008г. до 30.06.2021г. и лихва за забава в размер на 2612.17лв. за периода от 14.11.2008г. до 23.07.2021г., отразени в 15 броя фактури.

Процесната сума е част от неплатено задължение за реално използвано количество електрическа енергия в имота на ищеца за периода от м. юни 2008г. до месец август на 1

2010г. в размер на главница от 1972.81лв., отразена в 8 фактури, както и начислената лихва за забавено плащане върху главницата е в размер на 2611.43лв. за периода от 04.11.2008г. до 23.07.2021г.

Поради наличие на настъпила в полза на ищеца погасителна давност за процесното вземане признава иска за задълженията, както следва: 8бр. фактури, издадени от 31.10.2008г. до 27.08.2010г. по договор за продажба на ел. енергия между страните, а именно: неплатена главница в размер на 197.81лв. по 8бр. фактури, издадени от 31.10.2008г. до 27.08.2010г., както и по задължение за лихва в размер на 2611.43лв. върху посочената главница, натрупана до 23.07.2021г.

Ответникът твърди, че не е налице поведение от негова страна, което да е дало повод за предявяване на иска, поради което на основание чл.78, ал.2 от ГПК, разноските по настоящето дело да се възложат на ищеца. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска като на основание чл.78, ал.2 от ГПК да възложи на ищеца разноските по делото.

В съдебно заседание ответникът ***** АД, чрез пълномощник юрисконсулт **** / пълномощно на л.64 и 65/, е депозирала молба с вх.№1526 от 20.08.2021г., в която потвърждава подадения отговор на исковата молба, твърди, че са били начислени редовни съществуващи към момента на издаването им и до момента на упражнено възражение за давност неплатени задължения за реално използвано количество електрическа енергия в имота на ищеца за периода от м. юни 2008г. до м. август 2010г. за главница в размер на 1 972,81 лв. и за лихва за забавено плащане върху главницата в размер 2 611,43 лв. за период от 14.11.2008г. (датата следваща датата на падежа на първата фактура) до 23.07.2021г.

(датата на счетоводната справка) по облигационна връзка по договор за продажба на ел. енергия между страните по делото. С оглед направеното от длъжника възражение за погасяването им по давност и с оглед на изтеклия след падежите период, потвърждава направеното признание на иска, но само относно обстоятелството, че задълженията са погасени по давност, като в случай че се приеме, че оспорванията в исковата молба са сведени само до това, признават иска, но само по отношение на обстоятелството, че редовно начислени и дължими суми за реално потребена ел. енергия и при наличие на договор, са били дължими, но към момента са погасени по давност. При такова положение (ако се оспорва само правния ефект на изтекъл давностен срок), спорът следва да приключи с произнасяне само до този очертан от петитума въпрос и разноските следва да се възложат на ищеца съгласно трайната съдебна практика, посочена в отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че ищецът като собственик на апартамент, находящ се в Ботевград, ул.****** е потребител на електрическа енергия, доставяна до този адрес и същият заплаща ползваната от него ел. енергия на ответника по счетоводна партида с клиентски № 300126092274.

Видно от приложеното по делото писмено доказателство- копие от фактура №0297738028 от 22.02.2021г., се установява, че ответникът е начислил в описаната по-горе фактура парично задължение от сума за плащане за минал период от 1985.25лв. и законна лихва за забава към 22.02.2021г. в размер на 2393.20лв., като е посочено да се плати незабавно.

След получаване на горната фактура ищецът е подал заявление до ответника, в което е направил изрично и писмено възражение, че описаните по-горе суми във фактура №0297738028 от 22.02.2021г. са погасени по давност.

От приложеното писмено доказателство-уведомително писмо с изх.

2

№1203959236/05.02.2021г. от ответника до ищеца, се установява, че ответникът го е уведомил, че към 05.02.2021г. по договор за продажба на ел. енергия с кл. № 300126092274 има непогасени задължения в общ размер от 4361.40лв. в това число: 1985.25лв.-главница по фактури и 2376.15лв.-лихви за неплатени в срок задължения. Изтичането на давностния срок има определени правни последици, но недължимостта на задължението не е сред тях.

Задължението продължава да съществува и при изтекла погасителна давност. Същото може да се направи само пред орган за правна защита/съдебно/ и само като защитно средствовъзражение. Обръщат внимание, че административните решения нямат отношение към облигационните.

След получаване на горното писмо от ответника ищецът на 11.05.2021г. е предявил настоящата искова молба.

Ответникът е признал исковете поради наличие на настъпила в полза на ищеца погасителна давност за процесното вземане по 8бр. фактури, издадени от 31.10.2008г. до 27.08.2010г. по договор за продажба на ел. енергия между страните, а именно: за неплатена главница в размер на 1972.81лв., както и за задължение за лихва в размер на 2611.43лв. върху посочената главница, натрупана до 23.07.2021г.

Видно от приложеното писмено доказателство-копие от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “*****”АД, се установяват взаимоотношенията между продавач на електрическа енергия, какъвто е ответника и потребител.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като ищецът има правен интерес да предяви исковете за установяване на недължимостта на вземанията за процесния период, тъй като към датата на завеждане на исковата молба са начислени суми, които претендира, че са погасени по давност, като в този смисъл е уведомлението, което ответникът му е изпратил, че към 05.02.2021г. му дължи сумата от общо 4361.40лв., включваща 1985.25лв.главница и 2376.15лв.-лихви за неплатени в срок задължения.

Съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, изхождайки от материално правната природа на института на погасителната давност. Съображенията за този извод са следните: правният интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, се преценява на базата на фактическите твърдения на страните, по които те спорят. В настоящия случай спорът е относно това ищецът за отделен период от време за електроснабден имотапартамент в Ботевград дължи на ответното дружество посочената сума за потребена енергия. Спорът не е за това дали изначално е имало основание за възникване на това задължение, а за това, че същото е погасено поради изтичане на давността.

Следва да бъде посочено, че в тълкувателната си дейност по повод допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост ОСГТК на ВКС в ТР№8/27.11.2013 г. по т.д.

№8/2012 г. е изяснил принципи, приложими и за отрицателен установителен иск, с който се цели да се отрече право на вземане на ответника срещу ищеца. В т. 1 на решението е изяснено, че „Правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник“.

3

В конкретния случай ищецът твърди, че за спорното право – паричното задължение е направил извън процесуално изявление за изтекла погасителна давност, с което ответното дружество не се съобразява, в този смисъл е приложеното заявление от ищеца, получено от ответника и изпратено писмо на 05.02.2021г., с което го насочва да предяви иск пред съда.

Освен този принципен въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск като средство за защита, независимо от възражението, следва да се държи сметка и за функциите на погасителната давност, изяснени в ТР №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че „Погасителната давност е установена в обществен интерес. … В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. …. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички.“

В решението е посочено ясно, че освен правен институт и юридически факт, погасителната давност е и субективно право, което принадлежи на длъжника и което съответно може да получи съдебна защита. Посочено е още, че длъжникът може да упражни правото си пред съд с волеизявление. Волеизявлението с процесуална стойност може да бъде възражение, но така също и предявяване на иск, което средство е избрано в случая от ищеца.

Разгледани по същество, съдът намира, че исковете, предявени от ищеца срещу ***** АД за недължимост на сумата-главница от 1985.25лв., представляваща стойността на потребена електрическа енергия за обект, представляващ апартамент в Ботевград, ул.Зелинград №38, ет.3 за периода от 01.10.2008г. до 31.08.2010г., съгласно издадени 8 броя фактури за клиентски номер 300126092274, както и за недължимост на сумата от 2376.15лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница по месеци за периода от 01.10.2008г. до 2 2.02.2021г., поради изтекла погасителна давност, са изцяло основателни, по следните правни съображения: