Определение № 1872 от 09.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1872 гр. София, 09.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501570 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.248 ГПК.

Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.

№10857/27.01.2026 година о т Г. П. Г., чрез процесуалния си представител против определение № 140/05.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 5998/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-24 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение, в частта относно разноските.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като съдът лаконично е посочил обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени при определяне на фактическата и правна сложност на делото без обаче да ангажира конкретни доводи от развилото се пред него производство. Предприетите процесуални действия не обуславят извод за изключителност или особена трудност при упражняване на представителство при този вид дела. Крайните изводи за неоснователност на искането за изменение на присъдените разноски са необосновани. Към датата на извършеното плащане наредбата действа, в редакцията си от ДВ, бр.68/2020 година, като минималният размер е 3530 лева и предвид реално извършената дейност по защитата претендираното възнаграждение е прекомерно. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и вместо него постанови друго, с което измени решението, в частта за 1 разноските като намали възнаграждението.

Ответникът по частната жалба Военномедицинска академия е депозирал писмен отговор, в който моли да се потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

РазглеД. по същество е основателна.

Производството по гр.д.№ 5998/2022 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-24 състав е образувано по искове от Г. П. Г. срещу Военномедицинска академия за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради настъпила невъзможност за пълно възстановяване на обема на движение и мускулна сила на ляв горен крайник и лява гръдна половИ. и прекъсване на кариерата във военното дело поради противоправно бездействие на 09.02.2021 година от служители на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 09.02.2021 година.

С решение №5356/19.08.2025 година, съдът е отхвърлил предявеният иск и е осъдил ищеца Г. П. Г. да заплати на Военномедицинска академия сумата от 8150 лева, разноски, от които сумата от 7800 лева адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване с молба вх. №117648/10.10.2025 година ищецът е поискал изменение на решението, в частта за разноските, като е посочил, че е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендираната сума следва да се съобрази с действащата нормативна уредба към датата на сключване на договора за правна защита и изплащането на сумата, като е в размер от 3530 лева, а и описаната в решението фактическа обстановка и правните аргументи от мотивите на акта подкрепят виждането, че делото не се характеризира с изключителна фактическа и правна сложност, а е протекло обичайно за този вид дела.

Ответникът по молбата Военномедицинска академия е депозирал писмен отговор, с който моли да се остави молбата без уважение.

Молбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.248 ГПК /през ЕПЕП на 09.10.2025 година/, но разглеД. по същество е неоснователна.

В съдебното заседание на

27.03.2024

2 година процесуалният представител на ответника е депозирал списък на разноски, като е представена фактура от 03.10.2022 година и извършено плащане от 27.10.2022 година на адвокатско възнаграждение в размер на 7800 лева с ДДС. Размерът без ДДС е 6500 лева. В съдебно заседание на 27.03.2024 година процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 7800 лева, като е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева.

В решението си, съдът е разгледал направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и го е намерил за неоснователно като е посочил, че при преценката за основателност на възражението за прекомерност, съдът изхожда от действителната фактическа и правна сложност на делото.

В обжалваното определение, съдът е посочил, че действителната фактическа и правна сложност на делото е по следните причини – извършени процесуални действия, брой на проведените съдебни заседания, предмет на делото, събраните по делото доказателства и размер на иска.

В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай –например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на 3 проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат като ориентир, като подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът Военномедицинска академия е депозирал отговор на исковата молба на 06.10.2022 година, като към същата е приложил медицинска документация, поискал е назначаване на КСМЕ и е формулирал въпроси към същата, както и е поискал конституиране на трето лице помагач.

Проведени са съдебни заседания на 11.10.2023 година, 08.11.2023 година, в 4 което е проведен разпит на в.л. В. В., както и на 27.03.2024 година, на което е изслушана СМЕ в състав от три вещи лица. Следва да се посочи, че не се касае за множество обективно и субективно съединени искове, както и за въвеждането на множество възражения, които биха обусловили изключителна фактическа и правна сложност на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения иск, определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по него съдебни актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба. С оглед на посоченото, при произнасяне по наведеното в производството възражение за прекомерност на неговият размер следва да се определи при преценка за фактическата и правна сложност на предявените искове, както и за действително свършената от адвоката работа. Разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. /в този смисъл определение № 3385 от 7.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г., IV г. о./.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3530 лева, съгласно действащата наредба, в редакцията си ДВ, бр.68 от 31.07.2020 година, поради което съдът намира, че възнаграждение в размер на 6000 лева с ДДС /3067.75 евро/ съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 140/05.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 5998/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-24 състав, с което е 5 оставено без уважение искането на Г. П. Г. за изменение на постановеното решение, в частта относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА ИЗМЕНЯ решение №5356/19.08.2025 година, постановено по гр.д.№ 5998/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-24 състав, В ЧАСТТА за разноските, като ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН- ********** с адрес: *** да заплати на Военномедицинска академия, БУЛСТАТ:129000273, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Св.Г. Софийски“, 3, представлявано от В. М. сумата от 6350 лева /3246.70/евро, разноски, от които 6000лева /3067.75 евро/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6