Решение № 5943 от 21.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5943 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100106626 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от П. Ц. П., с ЕГН:

**********, действащ в качеството си на „ЕТ С.-П. П.“, с ЕИК: *******, с адрес: град София, ж.к. „******* *******, срещу О.Б.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „******* с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който се да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата в размер на 70000 лева - главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.04.2010г. до окончателното плащане на главницата, сумата от 1416.70 лева - договорна лихва върху главницата за периода 01.12.2009г.-25.04.2010г., както и разноските по делото в размер на 1428.33 лева - държавна такса и 1397 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.06.2010г. по ч. гр. дело №19055/2010г. по описа на СРС, 66 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20128440403331 на ЧСИ С.Я., поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията.

Ищецът твърди, че по молба на взискателя, въз основа на процесния изпълнителен лист от 28.06.2010г. е образувано изпълнително дело №20108460400384 на ЧСИ Орлин М., което дело впоследствие е продължено от ЧСИ С.Я. под № 20128440403331.

След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от Национална база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд. Извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти. Всички тези действия обаче не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие.

Последните изпълнителни действия по процесния изпълнителен лист са извършени на 13.08.2010г. и на 16.08.2010г., когато са наложени възбрани върху притежавани от страна на ищеца недвижими имоти. След налагането на възбраните до до 16.08.2012г., не са извършвани изпълнителни действия, поради което и на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, 1 изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Прехвърлянето на делото през месец октомври 2012г. е извършено след настъпването на т.нар. „перемпция“ и по никакъв начин не се отразява на нейното действие.

Твърди се, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени на 16.08.2015г. с изтичане на петгодишния давностен срок.

В законоустановения срок ответникът О.Б.Б.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил производството по делото като недопустимо. Ответникът признава, че последното валидно изпълнително действие по ИД № 20128440403331 по описа на ЧСИ С.Я. е извършено на 28.11.2017г. и преремпция по делото е настъпила ех lege на 28.11.2019г., поради което и няма висящо изпълнително дело. Нещо повече с постановление на ЧСИ от 16.06.2023г. е постановено изрично прекратяване на изпълнителното дело. При условие, че съдът приеме иска за допустим ответникът е направил признание на иска, като също твърди, че процесните суми са погасени по давност. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК се иска възлагане изцяло върху ищеца сторените по делото разноски, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и с отговора признава напълно предявения иск.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че процесният иск е допустим и следва да се произнесе по същество.

Съгласно Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

Съгласно Определение № 338 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 209/2018г., IVг.о., при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието.

По основателността:

От фактическа страна се установява, че по ч. гр. дело №19055/2010г. по описа на СРС, 66 състав, е издаден изпълнителен лист от 28.06.2010 г., с който ищецът е осъден да заплати на О.Б.Б.“ АД, следните суми:сумата в размер на 70 000.00 лв. - главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.04.2010 г. до окончателното плащане на главницата, сумата от 1 416.70 лв. - договорна лихва върху главницата за 2 периода от 01.12.2009 г. до 25.04.2010 г., както и разноските по делото в размер на 1 428.33 лв.-държавна такса и 1 397.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп.д.№384/2010г. по описа на ЧСИ М., което впоследствие прехвърлено и образувано под № 20128440403331 по описа на ЧСИ Я. срещу ЕТ „С. - П. П.“.

По процесното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия, последното от което е от 28.11.2017г., като след това не са извършвани други изпълнителни действия.

По делото няма данни за събирани суми в изпълнителното производство.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 28.06.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;

Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че последното валидно изпълнително действие по изп.д.№1638/2014г. по описа на ЧСИ С.Б. е от 28.11.2017г. Това действие прекъсва давността и от този момент започва да тече нова давност.

Настоящият състав намира, че към 28.11.2022г. са изтекли пет години, т.е. давността за принудително изпълнение на процесните вземания вече е изтекла.

Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени

По разноските:

Ищецът претендира разноски. Същия е представил договор за правни услуги с адв. П.

3 от 07.06.2023г., видно от който е осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Претендират се разноски за осъществената правна помощ.

На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК се иска възлагане изцяло върху ищеца сторените по делото разноски, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и с отговора признава напълно предявения иск.

В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.

С утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д.

№ 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д.

№ 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. и много други, е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 13 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати.