Решение № 568 от 28.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Плевен, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430106933 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Л. В. С., ЕГН **********, от ***, чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, представлявано от адв.Е. И. от АК Пловдив, със съдебен адрес ***, против ***, със седалище и адрес на управление в ***, и против „***, със седалище и адрес на управление в ***, с предявени искове: за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем №4671790/16,12,2022 г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на договор за предоставяне на гаранция №4671790/16,12,2022 г., сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Ищцата твърди, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Ищцата твърди, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Твърди също, че противоречаща на добрите нрави е уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва като посочва съдебна практика в тази насока. Ищцата посочва, че по аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва, а в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 35% годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Ищцата твърди, че 1 договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент на договорното съдържание има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка и посочва съдебна практика в тази насока. Ищцата навежда доводи, че не са спазени и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на ГПР. Посочва, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, както и че ГПР от 40,69% е заблудил потребителя, а използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Ищцата посочва, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител, е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, защото оскъпява кредита - чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, което следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Ищцата посочва, че в нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 48,84 % разходите, които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Посочва, че с преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Твърди също, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 40,69% съставлява невярна информация, която е заблудила потребителката относно действителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на действие на договора, като с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 40,69% ГПP. Твърди, че при сключване на договора не и е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл.5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, нито тази информация 2 произтича по прозрачен за него начин от условията на договора. Ищцата твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 4750,00 лева с посочен лихвен процент от 35% и ГПР 40,69%, с общ размер на всички плащания 5590,08 лева.

Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Ищцата посочва, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Посочва, че според европейското законодателство разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи . Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 40,69%, съобразно изведените критерии в дело С 453/10, кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи. Ищцата твърди, че на отделно основание е нищожен и сключения договор за предоставяне на гаранция от 16,12,2022 г. и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант не е породила правни последици, поради следните съображения, тъй като поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди, че от чл.8 §1 от Директива 2008/48, следва извод, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва изготвяне на справка в съответната база данни. Посочва, че задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от ЗПК. Посочва, че това преддоговорно задължение да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност и допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им . Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. Твърди, че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Твърди, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Твърди, че поради изложеното е изпълнен общия 3 фактически състав на чл.143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т.19 на чл.143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Твърди също, че договорът за гаранция е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Тъй като договорът за кредит е нищожен и не е породил правно действие, то и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение не е. В заключение моли съда да постанови решение, с което да прогласите спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД нищожността на договор за паричен заем №4671790/16,12,2022 г., и да прогласи спрямо „Файненшъл България“ ЕООД нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция №4671790/16,12,2022 г. В становище, депозирано на 03,04,2025 г., проц.представител на ищцата моли съда да уважи исковете, като претендира разноски.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК отв.„Изи Асет Мениджмънт“ АД депозира писмен отговор, в който сочи, че няма доказателства за упълномощаването на адв.Е. И. да подава ИМ. Направено е и искане за присъединяване към настоящото производство на гр.д.

№6937/2024 г. на ПлРС. Твърди се, че искът е недопустим поради липса на правен интерес.

Оспорва се и основателността на исковете. С молба, депозирана на 31,03,2025 г., отв.„Изи Асет Мениджмънт“ АД представя писмени доказателства и ангажира становище по същество на делото.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК отв.„Файненшъл България“ ЕООД депозира писмен отговор – на 06,02,2025 г., в който също сочи, че няма доказателства за упълномощаването на адв.Е. И. да подава ИМ. Твърди се, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Оспорва се и основателността на исковете. На 07,02,2025 г. е депозиран идентичен писмен отговор от ответника „Файненшъл България“ ЕООД. С молба, депозирана на 31,03,2025 г., отв.„Файненшъл България“ ЕООД АД представя писмени доказателства и ангажира становище по същество на делото.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С договор за паричен заем №4671790/16,12,2022 г. /копие от който се намира на л.65 и сл. от делото/, сключен между страните, на ищцата е предоставен кредит в размер на 4750,00 лева, при следните условия: срок за връщане - 48 седмици, на 24 двуседмични вноски, всяка по 232,92 лева, при фиксиран ГЛП - 35% и ГПР - 41,71%, или общ размер на плащанията от 5590,08 лева. Съгласно чл.4 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.две физически лица - поръчители, които следва да отговорят на определени изисквания; 2.банкова гаранция с бенефициер заемодателя или 3.одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между страните и се установява от приложения по делото Договор за предоставяне на поръчителство №4671790/16,12,2022 г. /на л.73 и сл./, че на същата дата между Л. В. С. и „Файненшъл 4