Решение № 61 от 03.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Бургас, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20262001000083 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 128 от 26.04.2026 г., постановено по т.д. № 4/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени исковете на “Елт ком” ЕООД, ЕИК *********, против “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК **********, за сумата 12 983,12 € (25 392,77 лв.), представляваща недължимо заплатена цена за изразходвана вода, за законната лихва върху сумата за периода от 15.11.2024 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 122,88 € (240,35 лв.), както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ищеца “Елт Ком” ЕООД. Поддържа се, че решението е неправилно. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд за наличието на незаконно присъединяване на дружеството към водопреносната мрежа. Твърди се, че нито проверяващите, нито впоследствие вещото лице са открили незаконно водопроводно отклонение. Свидетелските показания не били ценени и анализирани съвкупно. Кредитирани били само тези на служителите на ответника, но не и на свид. А. Т., присъствал на проверката.

Проверяващите са влезли необезпокоявано в сградата и са имали възможност да проверят всички помещения. Оспорва се, че им е отказан достъп до помещение на партера. Такъв факт не бил отбелязан в констативния протокол.

В случай на открито незаконно отклонение задължение на ответника било неговото отстраняване, но по делото не били събрани доказателства за такива действия. Според заключението на в.л. Р. Д. към момента на огледа не се е 1 установило неправомерно водоползване и не е било открито водопроводно отклонение. Проверяващите не са изчакали дрениране на инсталацията, а в констативния протокол липсвали обяснения как е измерено налягането и дали спирателният кран е бил напълно затворен. Изготвената облагателна сметка е оспорена като невярна. Според въззивника липсвали доказателства за нейното основание и размер.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Жалбата се оспорва като неоснователна. С констативен протокол от 14.10.2024 г. било установено, че при планова проверка на 09.10.2024 г. е констатирано неправомерно ползване на питейна вода в имота от водомерно отклонение, което не се обхваща от водомера. Констатацията се обосновава с наличие на вода във вътрешен санитарен възел при затворен спирателен кран преди водомера. На проверяващите бил отказан достъп до помещение на първия етаж, в което влязъл синът на собственика, след което водата спряла. Оспорват се твърденията за противоречия в показанията на свидетелите. Възразява се срещу оплакванията на въззивника, че вещото лице не е открило незаконно присъединяване и се сочи, че между проверката и огледа на вещото лице са изминали три месеца. Твърди се, че според резултатите от проверката показанията на водомерите са същите като при предходното отчитане преди месец. Възразява се, че за да се ангажира отговорността на ищцовото дружество, не е необходимо да се установява лицето, извършило незаконно присъединяване, нито времето на извършването му, като за санкциониране на потребителя е достатъчно наличието на констатирано нарушение.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 €.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение по чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “Елт ком” ЕООД против “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК **********. Ищецът изложил твърдения, че е потребител на услугите на ответника за обект, находящ се в гр. Поморие, ул. О. № 4. На 09.10.2024 г. ответникът чрез свои служители извършил проверка в обекта, за която бил съставен констативен протокол. Протоколът не бил връчен на ищеца. В протокола имало констатации за неправомерно ползване на питейна вода от водопроводно 2 отклонение ф63. Не било ясно как е установено неправомерното ползване, къде са намира водопроводното отклонение, какво количество вода е потребена и за какъв период от време. Като заявявил, че водопроводно отклонение липсва, ищецът оспорил констативния протокол. Той не бил съставен при спазване на реда предвиден в Общите условия и не можело да му бъде противопоставен. Ищецът оспорил облагателната сметка, издадена от ответника с изх. № КП 26-1 от 16.10.2024 г. и фактура № 004790534 като неверни. Той платил сумата по фактурата, за да избегне натрупване на лихви върху главницата, приема, че плащането е недължимо и платеното следва да му се върне заедно с лихва за забава. Отправил искане да бъде осъден ответникът да му заплати, както следва: (1) сумата 25 392,77 лв. – главница, представляваща недължима сума; (2) сумата 240,35 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва за времето от 15.11.2024 г. до предявяването на иска; (3) законната лихва върху главницата от предявяването на иска до пълното изплащане и (4) сторените съдебни разноски.

Ответникът оспорил претенциите. Сумата 25 392,77 лв. се дължала от ищеца по издадената от ответника фактура № 0047905347 от 17.10.2024 г. въз основа на констативен протокол № КП-26 от 14.10.2024 г. и облагателна сметка № КП-26-1 от 16.10.2024 г. При извършената на 09.10.2024 г. в обекта проверка от служител на ответника, инспектор Ст. Б., в присъствието на друг служител – Ст. С., отчетник измервателни уреди, са установило, че при пускане на водата в тоалетно помещение на първия етаж на сградата поставеният водомер не отчита дебита на течащата вода, както и че при спиране на водоподаването в сградата от спирателния кран преди централния водомер в сградата продължава да има вода под налягане. Въз основа на тези констатации и в съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи били издадени облагателна сметка и фактура. Ищецът бил уведомен за съставената облагателна сметка с писмо от 18.10.2024 г.

С обжалваното решение окръжният съд приел, че претенциите на ищеца са основателни и ги уважил.

При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269 ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:

Неоснователно е оплакването против извода на първоинстанционния съд за наличието на незаконно присъединяване на дружеството към водопреносната мрежа.

Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните 3 и канализационните системи, издадена от министъра на РРБ: “Незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора.

Протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора.” Ответникът е представил протокол, съставен по този ред от инспектор Ст. Б. и подписан от него и от Ст.

Ж. С., отчетник измервателни уреди при ответното дружество.

Оспорването на констатациите в протокола от ищеца съдът приема за неуспешно. Обстоятелствата, отразени в протокола, са потвърдени с показанията на Ст. Б. и Ст. С., разпитани като свидетели в първата инстанция.

Въпреки обстоятелството, че те са в трудовоправни отношения с ответника, преценявайки показанията им на осн. чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, съдът намира, че те заслужават вяра. Показанията на двамата свидетели изцяло потвърждават отразеното в протокола за проверката от 09.10.2024 г.; между тях няма никакви противоречия; те са ясни, последователни, логични и поради това убедителни. Въз основа на тези показания по делото се установява, че на 09.10.2024 г. инспектор Б. в присъствието на свид. С. е извършил проверка в сградата, собствена на ищеца, находяща се в гр. Поморие, ул. О. № 4. Допуснати да проверят водомера на сградата, находящ се в стаичка на първия етаж, от служител на дружествотоищец, те установили, че водомерът бил с показания като тези от предходния месец, което преценили за невъзможно в работещ хотел. При пускане на водата в тоалетна, находяща се непосредствено до помещението с водомера, те констатирали, че водомерът не отчита преминаваща вода – цифрите не се променили. Тогава предприели друга проверка: спрели подаването на вода от кран, монтиран преди водомера, но водата в съседната тоалетна продължила да тече под налягане около 20 минути. След като се появил представител на дружеството-ищец (свид. А. Ил. Т., син на едноличният собственик на капитала), той веднага отишъл в друго, различно съседно помещение и след една минута налягането на водата намаляло и след 2-3 минути тя спряла напълно. Проверяващият отворил крана и водомерът започнал да върти.

Помолен да даде на проверяващите достъп до помещението, в което влязъл, свид. Т. отказал и ги помолил да напуснат. След като те се върнали по-късно със служители на МВР, сградата била заключена и никой не отворил. При така приетите за установени факти се налага извод, че към момента на проверката – 09.10.2024 г. – в проверявания обект е функционирало водопроводно отклонение, по което водата е заобикаляла монтирания водомер и потреблението на вода не е било отчитано, съответно заплащано.

Показанията на свид. Т. относно извършването на проверката не се кредитират от съда. Те не се подкрепят с други доказателствени средства и представляват защитна теза, целяща разколебаване на констатациите в протокола за проверката. Свид. Т. заявява: “Преди да отида към стълбите, на същия етаж имаме рецепция, просто взех ключове и отидох към стълбите, за да им отворя апартамент, те не пожелаха да видят апартамента и водата спря 4 горе-долу в този момент.” Следователно свидетелят действително е бил извън полезрението на проверяващите непосредствено преди спирането на водата, което прави вероятно в този момент да е затворил друг кран на водопроводно отклонение, заобикалящо водомера.

Заключението на вещото лице не води до различни изводи. Вярно е, че нито при извършването на проверката, нито при експертизата фактически не е намерено незаконно водопроводно отклонение. Вещото лице обаче обяснява, че такова скрито отклонение в условията на градско строителство е възможно, но може да бъде изградено само при строителството на сградата и последващото му разкриване е трудно. Практиката била инвеститорите, а не “ВиК” ЕАД сами да изграждат водопроводната инсталация. Следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че от проверката на 09.10.2024 г. до огледа от вещото лице през м. декември 2025 г. са изминали повече от 14 месеца, през които е било възможно в сградата и ВиК инсталацията да се правят промени.

Неоснователно е оплакването, че изготвената облагателна сметка е невярна, като липсвали доказателства за нейното основание и размер.

Облагателната сметка е съставена на осн. чл. 37, ал. 1 по методиката по чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.20204 г. въз основа на съставения протокол за констатирано незаконното присъединяване към водоснабдителната систева на ВиК оператора. Изчисленията са потвърдени от заключението на в.л. Р. Д. и не са оспорени от ищеца при изслушване на експертизата. Следва да се вземе под внимание и липсата на конкретни възражения на ищеца относно размера на сумата по облагателната сметка.