Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2367 от 10.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61133/2023
Вид
Решение № 2367
Подписан
10.02.2024
Състав
МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 46, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2367 гр. С., 10.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110161133 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ от „ЗД Е.“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Х.“ № 43, срещу „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК:

******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, за заплащане на сумата от 365,83 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ******/05.01.2023 г. относно разноски за заместващ автомобил за времето, през което е извършван ремонт на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № *******, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, който ремонт е наложен от ПТП, настъпило на 04.01.2023 г. в гр. В., по вина на водача на лек автомобил марка „Д.“, модел „Л.“, рег. № ******, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 04.01.2023 г. в гр. В., на кръстовището на ул. „Ц. А.“ и ул.

„Г. С.“, водачът на лек автомобил марка „Д.“, модел „Л.“, рег. № ******, притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, не спрял на пътен знак „Стоп“ и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № *******, в резултат на което реализирал ПТП със същия. Увреденият лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № *******, бил застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество, валидна към датата на ПТП.Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № ******/05.01.2023 г. След извършен оглед на автомобила 1 било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 2971,25 лв., включващо и разходи за заместващ автомобил в размер на 365,83 лв., което било изплатено на сервиза, извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 2605,42 лв.

Разликата от 365,83 лв. – разноски за заместващ автомобил, предоставен на водача на процесния автомобил, докато трае неговият ремонт, не била погасена от ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер с изключение на факта на плащане на сумата от 365,83 лв. и механизма на настъпилото ПТП. Оспорва, че на ползвателя на застрахователни услуги е реално предоставен заместващ автомобил за периода на извършения ремонт, като не били представени приемо-предавателни протоколи относно заместващия автомобил. Оспорва, че това предоставяне представлява покрит застрахователен риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че не бил обвързан от общите условия на ищеца относно същото предоставяне, дори и в тях да била налична такава клауза, като причинно-следствената връзка с процесното ПТП не била пряка. Предоставянето на заместващ автомобил е допълнително предоставяна услуга от ищеца, която не обезщетява вреди от настъпило застрахователно събитие, а се предлага само при наличие на клаузата „Пълно каско“, а от обхвата на процесната клауза е изключено правото на обезвреда за първите пет дни от периода, през който са търпени вредите, поради което същата клауза не представлява уговорено в договора застрахователно обезщетение по смисъла на КЗ. Не са доказани пропуснати ползи като част от твърдения фактически състав на процесния деликт, като в тази връзка оспорва сключването на Анекс към застрахователния договор, с който да е уредено застрахователно покритие и възможност за предоставяне на заместващ автомобил.

Оспорва истинността и верността на Добавък № 1 към застрахователния договор и прави искане ищецът да представи в оригинал същия добавък. Прави доказателствени искания и взема отношения по исканията на ищеца. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, след като ищецът не го поканил да заплати процесната сума, нито оспорил при изплащането на самото застрахователно обезщетение по процесната щета, че не е съгласен с изплатения размер на обезщетението.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ от „ЗД Е.“ АД срещу „ЗК Л. И.“ АД.

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия 2 застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: 1) да е налице сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ относно увредения автомобил, валидна към датата на процесното ПТП, както и че процесното ПТП и предоставянето на заместващ автомобил през време на ремонта на увредения от ПТП автомобил представлява покрит застрахователен риск по застраховката; 2) възникване на застрахователното събитие и предоставянето на заместващ автомобил на застрахованото лице; 3) в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане да е настъпило застрахователно събитие – ПТП; 4) предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – противоправно деяние (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди, включително сторените разноски за предоставяне на заместващ автомобил; 5) че в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът е изплатил на сервиза, извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил, застрахователно обезщетение в твърдения размер; 6) наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника по отношение на лек автомобил Д. Л., рег. № ******, валидна към датата на процесното ПТП.

Между страните не се спори, че на 04.01.2023 г. в гр. В. е настъпило ПТП между увредения автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № ******* и лек автомобил марка „Д.“, модел „Л.“, рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника към същата дата, както и че на 11.04.2023 г. ищецът е заплатил на доверения сервиз сумата от общо 2971,25 лв., от които 2605,42 лв. за ремонт на увредения автомобил и 365,83 лв. – разходи за предоставен заместващ автомобил. С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 29.01.2024 г., посочените обстоятелства са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване. Ето защо и на основание чл.

153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № ********** от 07.07.2022 г. се установява, че на посочената дата между „ЗД Е.“ АД, в качеството му на застраховател, от една страна, и И. Д. Д., в качеството на застраховащ, от друга страна, бил сключен договор за застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № *******, със срок на застрахователно покритие от 08.07.2022 г. до 07.07.2023 г., с покрити рискове по клауза „А-Пълно каско“, дължима застрахователна премия в размер на 943,41 лв., платима на 07.07.2022 г. (л. 13 от делото). Застрахователната премия е била платена изцяло на 07.07.2022 г., видно от приложената по делото квитанция № ********/07.07.2022 г. (л. 14 от делото). Следователно към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“.

3

От представения по делото добавък № 1 от 07.07.2022 г. към процесния договор за застраховка „Каско“, касаещ включването на клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“, се установява, че по имуществена застраховка „Каско“ е уговорено допълнително покритие за разходи за ползване на заместващ автомобил. Според посочената клауза, застрахователят по застраховка „Каско на МПС“ предоставя на застрахования заместващ автомобил в случай на настъпване на застрахователно събитие и при наличие на посочените в чл. 2, ал. 1 от клауза „Е“ условия. Приложения по делото заверен препис на добавък № 1 съдържа подписи на страните. По искане на ответното дружество, съдът на основание чл. 183 ГПК е задължил ищеца да представи по делото добавък № 1 в оригинал. В указания от съда срок ищецът е представил оригинала на посочения документ, който също съдържа подписи за страните по него, поради което съдът намира, че клаузата е породила действие между страните.

От приложените по делото общи условия за застраховка „Каско на МПС“ се установява, че при клауза „А-Пълно каско“ застрахователят покрива вреди, причинени на застрахованото МПС при настъпването на пътнотранспортно произшествие (раздел III „Обект на застраховане. Застрахователно покритие“, чл. 4, ал. 2, т. 3, вр. т. 2, б. „а“ от общите условия). Следователно, установява се и че процесното ПТП и предоставянето на заместващ автомобил през време на ремонта на увредения от ПТП автомобил представлява покрит застрахователен риск по застраховката.

По делото е представено искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС от 05.01.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение и декларация от 05.01.2023 г. (л. 6 и 7 от делото), от които се установява, че водачът на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № *******, е уведомил ищцовото дружество, че на 04.01.2023 г. в гр. В., на кръстовището между ул. „Ц. А.“ и ул. „Г. С.“ е настъпило ПТП с участието на застрахования при ищеца автомобил. Описал е механизма на ПТП, посочил е увредените детайли и поискал от ищцовото дружество изплащане на застрахователно обезщетение.

Видно от данните по делото във връзка с процесния инцидент при ищцовото дружество е образувана щета № ******. От приложеното по делото възлагателно писмо от 06.01.2023 г. се установява, че ищецът е възложил на „Б.“ ЕООД да извърши ремонта на застрахования при него автомобил (л. 28 от делото), а с второ възлагателно писмо от 22.02.2023 г. възложил на същото дружество да предостави на застрахования заместващ автомобил за срок до 30 дни, който започва да тече от датата на приемане на автомобила за ремонт в сервиза. Като писмено доказателство по делото е приет двустранно подписан приемо-предавателен протокол № 205626 от 27.02.2023 г., от който се установява, че процесният автомобил е бил предаден за ремонт в сервиз на „Б.“ ЕООД, както и че след извършването му автомобилът е бил приет обратно без възражения (л. 30 от делото). Във връзка с предоставените услуги „Б.“ ЕООД издал две фактури с получател ищцовото дружество, а именно: фактура № *********/28.02.2023 г. на стойност 2605,42 лв. с ДДС за извършения ремонт (л. 31 от делото) и фактура № *********/15.03.2023 г. на стойност 365,83 лв. с ДДС за предоставен заместващ автомобил (л. 32 от делото). С доклад по щета ищецът е определил застрахователно обезщетение в общ размер на 2971,25 лв., от които 365,83 лв. за заместващ автомобил.

4

Сумата в общ размер на 2971,25 лв. е била платена от ищеца на „Б.“ ЕООД, видно от приложеното по делото банково извлечение (л. 37 от делото). Следователно установи се по делото, че в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът е изплатил на сервиза, извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил, застрахователно обезщетение в твърдения размер.