Решение № 649 от 22.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Благоевград, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова

Членове:

Диана К. Ангелова

Вили Дацов при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200500371 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№8691/17.12.2024 година, депозирана от З. С. Н., В. С. Н. и В. С. Й., всички със съдебен адрес: гр. Б., чрез адвокат Г. Ю. против Решение № 8002/24.10.2024 година, постановено по гр.д.№323/2020 г. по описа на Районен съд – П..

В жалбата се твърди, че постановеното от Pайонен съд - П. Решение № 8002/24.10.2024 година, постановено по гр. дело № 323/2020г по описа на Pайонен съд – П. е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно установена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като се прави искане за присъждане на разноски на въззивниците и пред двете съдебни инстанции.

Жалбоподателите твърдят, че не е изяснена правилно фактическата обстановка, като не е правилен анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства извършен от първоинстанционния съд. Твърди се, че не са били обсъдени и анализирани всички събрани в тази фаза на производството доказателства.

Твърди се в жалбата, че претенцията на жалбоподателите, която е била заявена пред районния съд с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността не е погасена по давност с оглед висящността на процеса и неправилно съдът я е отхвърлил в една част, като е приел, че е погасена по давност.

Твърди се в жалбата, че неправилно районният съд е отхвърлил и искането за възлагане на делбения имот.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло и присъди разноски на въззивниците.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Ю. К.иова Н., М. А. М. и С. А. Н., чрез адвокат П. Й., с който се оспорват заявените възраежния и твърдения във въззивната жалба. делото. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се разноски.

С Решение № 8002/24.10.2024 година, постановено по гр.д.№323/2020 г. по описа на Районен съд – П., постановено по втора фаза ва допу3снатата между страните делба, съдът е:

- изнесъл на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три точка едно точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., находящ се в Сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 /едно/, с площ за имота 81 кв.м.

/осемдесет и един/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта ***, над обекта ***. Пазарната стойност на имота е 55 500 /петдесет и пет хиляди и петстотин/ лева.

Районният съд е постановил, че получената от проданта сума следва да се разпредели между съсобствениците, които да получат паричната равностойност на дяловете си според техните права в съсобствеността върху имота, както следва: за З. С. Н., ЕГН: ********** 8/12 /осем дванадесети/ части, за Л. С. Н., ЕГН: ********** - 1/12 /една дванадесета/ част, за В. С. Н., ЕГН: ********** - 1/12 /една дванадесета/ част, за В. С. Й., ЕГН: ********** - 1/12 /една дванадесета/ част, за Ю. К. Н., ЕГН: **********, М. А. М., ЕГН: ********** и С. А.

Н., ЕГН: ********** — общ дял от 1/12 /една дванадесета/ част.

Със същото решение, първоинстанционния съд е отхвърлил претенцията с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК на З. С. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. П. и В. С. Н., ЕГН:

**********, с адрес гр. П., да им бъде възложен в дял процесния делбен имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три точка едно точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

П. общ. П., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., находящ се в Сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 /едно/, с площ за имота 81 кв.м. /осемдесет и един/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта ***, над обекта ***, като неоснователна.

С решението си, Районен съд – П. частично е уважил заявената пред него искова претенция с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, като е осъдил Ю. К.

Н., ЕГН: **********, е адрес гр. П., М. А. М., ЕГН: ********** с адрес гр. П., С. А. Н., ЕГН:

**********, с адрес гр. П., соЛ.рно да заплатят на З. С. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. П., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 4 146,60 /четири хиляди сто четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за лишаването му от правото да ползва общата вещ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., съобразно правата, които има в съсобствеността - 8/12 /осем дванадесети/ идеални части, за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху 2 сумата, считано от датата на депозиране на искането по сметки /15.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 41 400,00 /четиридесет и една хиляди и четиристотин/ лева и за периода от 10.08.2016 г. до 14.03.2019 г., като погасен по давност касателно претендиралия период.

Така и е осъдил Ю. К. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. П., М. А. М., ЕГН: ********** с адрес гр. П., С. А. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. П., соЛ.рно да заплатят на В. С. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. П., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 518,40 /петстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото да ползва общата вещ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.601,753.1.2 по КККР на гр. П., съобразно правата, които има в съсобствеността - 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на искането по сметки /15.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 16 560,00 /шестнадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева и за периода от 10.08.2016 г. до 14.03.2019 г., като погасен по давност касателно претендирания период.

Съответно е осъдил Ю. К. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. П., М. А. М., ЕГН:

********** е адрес гр. П., С. А. Н., ЕГН: **********, е адрес гр. П., соЛ.рно да заплатят на В. С. Й., ЕГН: **********, с адрес гр. С., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 518,40 /петстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото да ползва общата вещ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., съобразно правата, които има в съсобствеността - 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за периода от 15.03.2019 г. до 15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на искането по сметки /15.03.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 16 560,00 /шестнадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева и за периода от 10.08.2016 г. до 14.03.2019 г., като погасен по давност касателно претендирания период.

С решението си съдът се е произнесъл и по дължимостта на разноските платими по сметка на бюджета на съдебната власт като държавна такса, съобразно дела в съсобствеността и съответно размера на исковата претенция по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността и дължимостта на разноски между страните.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба, относно атакувания съдебен акт и събраните пред районния съд доказателства е мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като са неоснователни твърденията на жалбоподателите, доколкото не се установяват такива съществени нарушения на процесуалните правила при събиране на доказателствата и участието на страните в процеса .

Установява се от доказателствата по делото, че с Решение № 265 от 08.05.2022 година, постановено по в.гр.дело № 1058/2021 година по описа на Окръжен съд – Благоевград е отменено Решение № 8192 от 02.08.2021 г., постановено по гр.дело № 323/2020 година по описа на Районен съд – П. и е било допуснато извършването на съдебна делба между З. С.

3

Н., Л. С. Н., В. С. Н., В. С. Й., ЕГН: **********, Ю. К. Н., М. А. М. и С. А. Н., на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три точка едно точка две/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 /едно/, с площ за имота 81 кв.м. /осемдесет и един/ квадратни метра, вписан е административен адрес - обл. Б., находящ се в Сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и едно точка седемстотин петдесет и три/, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта ***, над обекта ***, при следните квоти: за З. С. Н., ЕГН:

********** - 8/12 /осем дванадесети/ идеални части, за Л. С. Н., ЕГН: ********** - 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за В. С. Н., ЕГН: ********** - 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за В. С. Й., ЕГН: ********** - 1/12 /една дванадесета/ идеална част, за Ю. К.

Н., ЕГН: **********, М. А. М., ЕГН: ********** и С. А. Н., ЕГН: ********** - общ дял от 1/12 /една дванадесета/ идеална част, както и е отменен нотариалният акт, с който ответниците са признати за собственици на процесния имот на основание давностно владение. Установява се, че решението е влязло в сила на 28.06.2023 година, след като не е било допуснато до касация с Определение № 50198/28.6.2023 година, постановено по гр.дело № 3422/2022 година по описа на ВКС, второ гражданско отделение.

С Решение № 8002/24.10.2024 година, постановено по гр.д.№323/2020 г. по описа на Районен съд – П. съдът правилно е изнесъл имота на публична продан, доколкото категорично е установено, че имотът е неподелям.

Пред първата инстанция е допуснато и прието заключението на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза което категорично сочи и не се оспорва от страните че делбеният имот, представлява - етаж от къща, в който има и са обособени антре, три стаи и две тераси. Несъмнено и неоспорено от страните е установеното, че в жилището няма санитарен възел, а такъв е изграден в стълбищната клетка между втори и трети етаж, който е и външен за апартамента санитарен възел. При това правилно районният съд е възприел, заключението на вещото лице и извода, че имотът е неподеляем на дялове без значителни преустройства и неудобства по-големи от необходимите. В този смисъл правилно е възприето, че съгласно и съобразно изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, имотът не е поделяем на дялове, без значителни преустройства и без неудобства, поголеми от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. При установеното от фактическа страна, че в жилището няма санитарен възел, че има само една кухня и без значителни преустройства не може да се изгради вътрешен санитарен възел – отделни за всяка нова жилищна част, не може без значителни неудобства да се изгради кухня за всяка новообособена жилищна площ – така по аргумент от разпоредбата на чл.40, ал.1 от Закона за устройство на територията. Законодателят е предвидил, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Когато тези строителни изисквания не са налице и не могат да бъдат преодолени без значителни строителни работи е налице и правилност на извода на районния съд, че делбения имот е неподеляем и при това правилно го е изнесъл на публична продан.