Решение № 260607 от 05.07.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е номер 05.07.2021 г. град Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД –

СТАРА ЗАГОРА Трети граждански състав

На 30 юни 2021 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар:

ДИАНА СТОЯНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА гр.дело № 4810 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл. 238, ал.1 ГПК.

Ищецът

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, в която твърдят, че на 20.09.2019 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу В.Д.Д., произтичащо от договор за потребителски кредит № 2752809/31.05.2017 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Това вземане било индивидуализирано в Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Към пълномощното били представени само данните на длъжника В.Д.Д., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.

В случая следвало да се има предвид, че съгласно чл.

4.3. от рамковия договор за цесия Агенция за събиране на вземания в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имали изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

В изпълнение на изискванията на закона на ответника бил изпратен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съответно с изх. № УПЦ-П-УКФ/ 2752809 от 01.10.2019 г. с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което останало непотърсено от длъжника.

На 09.12.2019 г. до ответницата били изпратени уведомление за извършената цесия ведно с уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Двете уведомления с изх. № УПЦ/УПИ-С- УКФ/ 2752809 от 04.12.2019 г. заедно били изпратени и на двата известни за нея адреси, но и на двете места били останали непотърсени от нея.

От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД последвало поредно изпращане на уведомително писмо за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2752809 от 09.12.2019 г., с което на ответницата било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 23.01.2020 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Румяна Бончева Манджурова, per.

№868, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено на длъжника на 23.01.2020 г.

Към настоящата искова молба представят заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, както и за настъпилата предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2752809 от 09.12.2019 г., като молят съдът, в случай че ответникът оспори станалото уведомяване, да му бъде връчено същото ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД и прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като молят това да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, като съобщението бъде връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за стоков кредит, не било погасено, молят съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за основателността на предявените искове.

Уведомяването по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било уредено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установило, че претендираното с исковата молба задължение не било погасено. В този смисъл: Определение №987/18.07.2011г. На ВКС по гр.дело 867/2011 n, IV г.о. И Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2003г., ТК.

Относно автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение, молят съда да вземе предвид следното:

Съгласно чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително за всички определени от този договор остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, без да било необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В тази връзка молят съда да се има предвид изложеното в Решение №40/17.06.2015г. на ВКС по т.д. №601/2014г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисквало уведомлението да било достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не било осъществено, то кредиторът следвало да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на Съюза по дело С-327/10 от 17.11.11 г. при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябвало да изследва дали били предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът, разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следвало да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. При предприетия начин на уведомление фактическо връчване не било осъществено поради бездействие от страна на получателя.

Независимо от това, в конкретния случай кредиторът положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Съставът на ВКС приемал, че моментът на предсрочната изискуемост на кредита следвал да се определи към момента, в който волеизявлението на банката се считало за съобщено на длъжника.

На 31.05.2017 г. В.Д.Д. в качеството на

Кредитополучател сключила договор за потребителски паричен кредит № 2752809 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставял потребителски кредити. Цитираните Общи условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил екземпляр от Общите й условия, запознат бил с тях и безусловно ги приема.

При условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът предоставил на

Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 5000,00 лева, която сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.06.2017 г. Съгласно сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита бил 5710,48 лв., който представлявал сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита 5000,00 лв., такса за разглеждане на кредита 350,00 лв. и застрахователна премия 360,48 лв. Таксата за разглеждане на кредита и застрахователната премия, Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора на 60 броя равни части, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.

Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит.

Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.

Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 2717,72 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 8428,20 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 140,47 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 21.06.2017 г., а последната с падеж на 21.05.2022 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита била 21.05.2022 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до кредитополучателят било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2752809, с което му било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 23.1.2020 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.

Уведомителното писмо било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Румяна Бончева Манджурова, peг. № 868, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост било получено от длъжника на 23.01.2020 г.

Разпечатката съдържа 36 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c74b69ed-8c84-4821-9ccb-81252beeeb72