Решение № 310 от 30.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Русе, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20254500500395 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 374/07.03.2025 по гражданско дело № 4223/2024г. отхвърля предявените от Х. Г. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. „С. г.“ №**срещу Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ Булстат 0005306320229 към Община Русе, с адрес гр. Русе, бул. „Ген. С.“ №**, представлявано от директора Й.С.Д. искове за признаване незаконосъобразността на Заповед №8/27.06.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните считано от 02.07.2024г. и за нейната отмяна, за възстановяване на Х. Г. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „работник паркинг“ и за заплащането на обезщетение за оставане без работа за периода от шест месеца в брутен размер от 6381,72лв. като неоснователни. Със същото решение Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ БУЛСТАТ 0005306320229 1 към Община Русе, представлявано от директора Й.С.Д., с адрес гр. Русе, бул.

„Ген. С.“ №**, е осъдено да заплати на Х. Г. Г. ЕГН********** с адрес гр. Р., ул. „С. г.“ №** сумите в брутен размер: 30,27лв. неизплатено трудово възнаграждение по чл. 264 КТ, 447,64лв. неизплатено трудово възнаграждение по чл. 262 КТ, ведно със законната лихва върху двете суми считано от 25.07.2024г. до окончателното им изплащане. В останалата част с решението се присъждат разноски и държавна такса.

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от Х. Г. Г. чрез адвокат М. Г. против Решение № 374/07.03.2025 г. постановено по гр.д. № 4223/2024 г. по описа на РРС, с което са отхвърлени предявените от него трудови искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съединен с исковете за възстановяване на длъжността заемана преди това и за заплащане обезщетение за оставане без работа. Излагат се подробни съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което трудовите искове бъдат уважени.

Постъпил е по реда и в срока на чл. 263 от ГПК отговор на въззивната жалба от Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ при Община Русе чрез юрисконсулт П. Д., в който се взема подробно становище за нейната неоснователност. Счита се решението в обжалваната част за правилно и се иска същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 - т. 3 вр. чл. 225, чл. 224, ал.1, чл. 262 и чл. 264 КТ от Х. Г. Г. против Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ при Община Русе. Исканията към съда са да се признае уволнението на ищеца на посоченото основание за незаконосъобразно и да бъде отменена заповедта за същото, да бъде възстановен на заеманата от него 2 длъжност преди уволнението, както и да му се присъди обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца след уволнението.

Трудовото правоотношение между страните е възникнало на 01.06.2018г. със сключването на трудов договор № 303 между ОП „Комунални дейности“, представлявано от директора С. В. С. в качеството на работодател и Х. Г. Г. в качеството на служител. Г. заел длъжността „работник паркинг“ с място на работа ОП „Комунални дейности“, Отдел „Паркинги“ с работно време „смени по график, при сумарно изчисляване за период от 3 месеца“. Г. е работил на смени (дневни и нощни по 12 часа) по предварително изготвен от прекия му ръководител график.

Х. Г. е прехвърлен по чл.123 от Кодекса на труда в СЗ „ИООРС“., считано от 15.01.2024г. С Решение № 14, прието с Протокол №3/21.12.2023г. на Общински съвет-Русе дейността по неправилно паркиране и репатриране се прехвърля от ОП „Комунални дейности“ към СЗ „ИООРС“-Община Русе.

Х. Г. Г. е с намалена работоспособност поради заболявания: при постъпване е бил с трайно намалената работоспособност 52%, с експертно решение от 08.05.2019г. му е определена 60% трайно намалена работоспособност, а с последното експертно решение от 30.05.2024г. трайно намалената му работоспособност е определена на 89%. В това последно експертно решение е посочено, че предвид липсата на тежко физическо натоварване, Х. Г. е подходящ за длъжността „работник паркинг“, но без да поема нощни смени. Посочено е, че продължителните 12-часови работни смени не са физиологични и нарушават хигиенно-диетичния режим на пациент със захарен диабет, на лечение с инсулин. В случай, че не може да се изпълнява длъжността на намален работен ден (8 часа), лицето не може да я изпълнява.

Със заповед №8/27.06.2024г. на директора на СЗ„ИООРС“, трудовото правоотношение с Х. Г. е прекратено на основание чл. 325, ал.1 т.9 КТ - при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. Конкретната причина, посочена в заповедта, е невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради здравословни причини довели до трайна неработоспособност - изгубена 3 работоспособност 89%, установена въз основа на ЕР №00299 от 080/30.05.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе със забрана за полагане на нощен труд при 12 часови работни смени и поради липса на друга, подходяща работа за здравословното му състояние, която да му бъде предложена, при която да полага само дневни работни смени.

Обжалваното решение на Русенския районен съд е валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност окръжният съд е ограничен от посоченото в жалбата – чл. 269 ГПК.

Първото оплакване в жалбата е за липса на делегация работодателска на правоспособност, при упражняването на която директорът на звеното да има въобще правомощие да прекратява трудово правоотношение.

С Решение № 14, прието с Протокол № 3/21.12.2023г. на Общински съвет-Русе, е приет Правилник за организацията, дейността и управлението на Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“.

Според чл.7 на същия, „Директорът на СЗ ”ИООРС” сключва, изменя и прекратява трудовите договори на служителите в звеното, както и налага дисциплинарни наказания, в съответствие с Кодекса на труда“. Чл.8. дава право на директора на СЗ „ИООРС“ да утвърждава и изменя длъжностните характеристики, определя работните места на служителите и изпълнява всички други правомощия на работодател по смисъла на Кодекса на труда.

Съгласно т.14 в преките задължения, които са вменени по длъжностна характеристика на директора на СЗ „ИООРС“, е директорът да сключва, изменя и прекратява трудовите договори с персонала по реда на Кодекса на труда. Длъжностната характеристика е утвърдена от Кмета на Община Русе, с което пряко са вменени правомощия на директора на звеното да изпълнява функциите на работодател.

Второто оплакване е, че прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ е заобикаляне на закона и императивните разпоредби на закрилата по чл.333 КТ. Работодателят е изпратил до Инспекция по труда искане за издаване на разрешение или отказ за уволнение на ищеца на основание чл. 325, ал.1 т.9 КТ, на което директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе е отговорил с писмо изх.№ 2310028/11.12.2023г., че определената в чл. 333, ал.1 КТ закрила при 4 уволнение не включва посоченото основание чл. 325, ал.1 т.9 КТ.

Третото оплакване е, че СЗ „ИООРС“ е структурна единица на общината, която не разполага със самостоятелност, нито с правосубектност.

Задължението на работодателя да осигури подходяща работа на трудоустроените лица, съобразно предписанията на здравните органи, следва да се изпълнява, като се вземат предвид всички места за трудоустроени в общината, а не само в конкретното звено.

Х. Г. е сключил трудовия си договор не с кмета на Община Русе, а с директора на ОП „Комунални дейности“, впоследствие СЗ „ИООРС“, създадено с решение на общинския съвет на основание чл. 52 ЗОС, Това звено е организационно и финансово обособена структура в Общината, второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Специализираното звено, създадено на основание чл. 52 ЗОС, се явява самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 КТ. Оттук следва, че директорът на специализираното звено като работодател следва да прецени дали в звеното, а не в цялата община има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника, и ако има – да я предложи на работника да я заеме. СЗ „ИООРС“ има изготвен списък по чл. 315, ал. 1 от КТ, като определените за заемане длъжности от трудоустроени лица са охранители, като всички те са заети от трудоустроени лица. За длъжността „Инспектор“ се изискват специални умения и знания, познаване на съответните нормативни документи, както и добро физическо и психическо здраве. Служителите на тази длъжност изпълняват служебните си задължения на открито, като правят обходи по райони на територията на гр.

Русе. Видно от събраните по делото доказателства включително и от заключението на вещото лице по втората експертиза, в СЗ,.ИООРС“ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не е имало свободни длъжности, които биха могли да му бъдат предложени от работодателя.

Четвъртото оплакване е, че ТЕЛК е въведен в заблуждение относно условията на работа. В длъжностната характеристика е вписан осемчасов работен ден, а в искането до ТЕЛК е посочен 12-часов работен ден. При това положение работодателят сам е в нарушение, като не спазва вписания осемчасов работен ден.

ТЕЛК е дал заключение, че Х. Г. не е в състояние да изпълнява 5 възложената му трудова дейност поради здравни противопоказания. Съгласно утвърдените графици от Директор на СЗ „ИООРС“ Г. изпълнява нощни смени, което е противопоказно. Експертно решение № 00299/30.0.5.2024г., определя, че лицето е подходящо за длъжността „Работник паркинг“, но без да поема нощна смяна, работният ден да е до 8 часа и без нощен труд. Работодателят не може да изпълни това предписание, тъй като паркингите, стопанисвани от Община Русе, са на открито /което е противопоказно за лицето/, а на двата броя закрити паркинги - Зала Арена и Доходно здание смените са 12-часови.

Липсва задължение за работодателя да организира дейността си така, че да съответства на нуждите на трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 от КТ като по този начин да натовари останалите работници и служители.

От задължителния характер на решението на ТЕЛК, както и от нормата на чл. 317 КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.

Окръжният съд приема, че по делото са установени двата кумулативни елемента на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.

325, т. 9 КТ: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Районният съд е посочил изрично задължителния характер на здравното предписание, както и рисковете за работодателя, ако поради съображения за социална емпатия остави работник с намалена работоспособност на противопоказна работа, а впоследствие здравето на работника се влоши или настъпи трудова злополука.