Решение № 88 от 15.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Б., 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20231810102065 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

“А. Б. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№*, с ЕИК:*, чрез юрисконсулт Е. Ц., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Т.

Ц. П. от Б., ул.”В.”№*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** за съществуване на вземането му, за което е издадена Заповед № 983 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.10.2023г. по ч.гр.д.№ 1233/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 72.25 лева /седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща парично вземане по Договор за кредит № *, сключен на 28.11.2017 година, изплатено от „А. Б. Б.” ЕООД, с ЕИК: * в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2017 година, както и за сумата от 47.02 лева /четиридесет и седем лева и две стотинки/, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 5.06 лева /пет лева и шест стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 28.11.2017 г. до 20.11.2018г., както и за сумата от 36.05 лева /тридесет и шест лева и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2023г., както и за сумата от 22.20 лева /двадесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2023г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 21.07.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както да се присъдят и направените разноски в настоящето и заповедното производство, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Е. Л. е депозирала писмено становище с вх.№ 2645 от 25.03.2024г. по ел. пощата на съда, с което моли да се уважат изцяло предявените искове като основателни и доказани.

Ответникът-Т. Ц. П. от Б., чрез пълномощник адв. В. В. от САК, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 1413 от 15.02.2024г., в предвидения в закона срок.

1

В писмения отговор ответникът оспорва исковете като твърди, че ответникът Т.

П. не е имала взаимоотношения с ищеца „А. Б. Б.” ЕООД, с ЕИК: *. Ответникът оспорва договора за кредит като твърди, че не е сключен редовно и не може да породи правни последици, както и има клаузи, които грубо несъответстват с повелителните норми на закона-ЗЗД и ЗПК. Прави изрично възражение, че претенцията е погасена по давност на основание чл.120 от ЗЗД. Ответникът твърди, че поддържа изложените от него доводи в депозираното от него възражение по ч.гр.д.№1233/2023г. по описа на РС-Б..

В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв.В. В. от САК оспорва исковете, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли исоквете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани и се присъдят направените по делото разноски, а именно адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1233/2023г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 21.07.2023г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 983 от 02.10.2023г. по ч.гр.д.№1233/2023г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 72.25 лева, представляваща парично вземане по Договор за кредит № *, сключен на 28.11.2017 година, изплатено от „А. Б. Б.” ЕООД, с ЕИК: * в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2017 година, както и за сумата от 47.02 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 5.06 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 28.11.2017г. до 20.11.2018г., както и за сумата от 36.05 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2023г., както и за сумата от 22.20 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2023г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 21.07.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 09.11.2023г. по ел. поща на съда с дата от 08.11.2023г. след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1233/2023г. по описа на БРС на 10.10.2023г.

Във възражението е посочено, че длъжникът не е имала отношения със заявителя и не е уведомявана по какъвто и да е било начин за сключвани цесии. Претенцията е погасена по давност, за което прави възражение. Изначално заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК, тъй като отразеното в него не съответства на приложените към него писмени доказателства.

Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №1119 от 20.11.2023г., връчено му на 04.12.2023г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2065/2023г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 15.12.2023г. в РС-Б., изпратена по ел. поща на съда с дата от 15.12.2023г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

От приложените писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № */28.11.2017г., Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за кредит, Договор за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към него, Договор за 2 поръчителство и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от които по несъмнен начин се установява, че между " К." АД и Т.

Ц. П. е сключен посочения по-горе договор за кредит от разстояние за сумата от 250лв. със срок на плащане от 12 месеца при ГПР-50% с погасителен план и месечна погасителна вноска от 25.77лв. с краен срок на погасяване-20.11.2018г.

Страните не спорят, че ответникът е получила заемната сума чрез Изипей. В този смисъл е и приложеното писмено доказателство- копие от справка от Системата на „К.“ЕАД.

Ответникът е сключила на 28.11.2017година и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице –К.

АД и да отговаря пред К. АД солидарно с ответника Т. Ц. П. за всички задължения на длъжника по Договора за кредит с К. АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К. АД.

На 28.11.2017 година А. Т. ЕООД и К. АД сключили Договор за поръчителство, по силата на който А. Т. ЕООД се задължило спрямо К. АД за всички задължения на длъжника по Договора за кредит. Така А. Т. ЕООД е изпълнило задълженията си към ответника по Договора за предоставяне поръчителство като заплатил сумата от 95.27лв.

Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от Договора за предоставяне на поръчителство дружеството, Договор за поръчителство и Справка-извлечение от системата на А. Т. ЕООД.

Няма приложени писмени доказателства, че преди извършване на плащането от А. Т. ЕООД на кредитор К. АД е уведомен за това ответника като длъжник по договора за кредит.

По делото е приложен и договор за цесия от 02.03.2021г. между "К."-ЕАД"цедент 1", "А. Т."-ЕООД–"цедент 2" и "А. Б. Б."-ЕООД-цесионер, относно продажба на парични вземания, по приложение № 1, неразделна част от договора. По делото е представено извлечение от Приложение № 1, в което под № 3777 е описано вземането като е посочено прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и дата на сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН и адрес на длъжника.

Ищецът не е представил по делото уведомление до ответника, за това, че „К.“ ЕАД и "А. Т. ЕООД“ са сключили описания по-горе договор за цесия от 02.03.2021г. Такова няма приложено и към исковата молба, по която е образувано настоящето дело.

Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е извършил плащане на процесните суми.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 72.25 лева, представляваща парично вземане по Договор за кредит № *, сключен на 3

28.11.2017 година, изплатено от „А. Б. Б.” ЕООД, с ЕИК: * в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2017 година, както и за сумата от 47.02 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 5.06 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 28.11.2017г. до 20.11.2018г., както и за сумата от 36.05 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 28.11.2017 г. до 19.07.2023 г., както и за сумата от 22.20 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 28.11.2017г. до 19.07.2023г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 21.07.2023г. до окончателното заплащане, са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло като недоказани, по следните правни съображения:

Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се установи, че ответникът е имал облигационни отношения с „„К.”АД по повод сключен Договор за потребителски кредит № */28.11.2017г., по който ответникът като кредитополучател не е изпълнил поетите задължения да плати изцяло дължимите вноски до 20.11.2018г. Установи се, че те са платени от поръчителя А. Т. ЕООД без преди това да уведоми ответника, за което съгласно чл.143 , ал.2 от ЗЗД-ако поръчителят е изпълнил задължението без да уведоми за това длъжникът, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението.

От събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства се установи, че между К. АД и ответника са възникнали облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Поради това съдът приема, че са представени писмени доказателства за сключването на договор за кредит. Последният е сключен по реда на ЗПФУР, чрез използване на средствата за комуникация от разстояние, без полагане на квалифициран електронен подпис, каквото изискване законът не въвежда. Потвърждение за този извод е и безспорното установяване в настоящото производство, че ответникът е получил отпуснатата му в заем главница от 250лв. по процесния договор за кредит чрез Изипей. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ се представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ (в този смисъл е Решение № 70 он 19.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО ). Ето защо, съдът намира, че е спазена формата за неговото сключване след надлежно дадено от ответника съгласие. Нещо повече, в подкрепа на извода за възникнало между К. АД и ответника заемно правоотношение, породено от процесния договор за потребителски кредит, сключен като част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние, е и фактът, че ответникът Т. Ц. П. е 4 усвоила заемната сума по него в размер на 250 лв., за което обстоятелство страните не спорят. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления, съгласно чл.180 от ГПК.