Решение № 937 от 22.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Стара Загора, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530105036 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК за сумата от 1000,00 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем кредирект № .../28.09.2019 г., 2/ по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 274,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 28.09.2019 г. – 28.09.2020 г., и 3/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 283,22 лв. представляваща лихва за забава за периода 28.09.2020 г. – 27.06.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че на 03.12.2021 г. ответникът П.Т.М., сключил договор за потребителски кредит № ... по реда на ЗПФУР със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 500,00 лева, срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски в по 171,00 в срок до 03.05.2022г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен 1 план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63%. Приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ... на 03.12.2021г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.

22 ЗПК. В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г.

„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано на ред/стр. №2207 от Приложение № към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Ако се приемело, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П.Т.М., че дължи на „АПС Бета България“ сумата в общ размер от 586,42 лева, формирана както следва: 1/ главница в размер на 2

500,00 лева; 2/ договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 59,09 лева за периода от 03.12.2021г. до 03.05.2022 г.; 3/ законна лихва за забава върху главницата в размер на 27,33 лева за период от 03.05.2022г. до 13.10.2023г.; 4/ както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията /вследствие на образуваното ч.гр.д. №4629/2023г. по описа на Старозагорски районен съд/.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. И.М., назначен за особен представител на ответника, в който заема становище за допустимост и неоснователност на исковете.

Оспорва сключването на договора за потребителски кредит, твърденията на ищеца, че „В чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.“

Невярно било, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума, вкл., че ответникът не е изпълнявал своите задължения, че е уведомен за цесията и по отношение на законната лихва. Заявява, че ответникът не е получавал суми от цедента, писмените доказателства не били подписани от ответника. Липсата на подпис от страна на ответника категорично сочела и на липса на съгласие от страна същия за възникване на описаните в исковата молба облигационни отношения между страните по делото. Изцяло липсвали доказателства, че процесните договори са „сключени по електронен път“ и че е получил паричните суми.

Към исковата молба били представени единствено неподписани общи условия и договор за паричен заем.

Освен това процесните договори били сключени в нарушение на чл.5, ал.1 от Закона за потребителския кредит. В настоящия случай, изцяло липсвали доказателства, кредиторът по договорите за кредит да е предоставил своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата 3 информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договори за потребителски кредит.

Наред с това, процесните договори били сключени в нарушение на чл.5, ал.4 от Закона за потребителския кредит. Изцяло липсвали доказателства, кредиторът по договорите за кредит да е предоставил на потребителя информацията по ал.1, 2, 9 и 13, както и общите условия, безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Липсвали доказателства процесните документи да съставляват електронни документи, като липсват доказателства същите да са подписани с електронен подпис на ответника и на ищеца. Изцяло несъстоятелни, били твърденията на ищеца, че процесните договори били сключени по електронен път са сключени от ответника, и че ответника е лицето, което желае да получи кредита, че именно той е лицето, което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. Липсвали каквито и да било доказателства, че за валидно волеизявление от страна на ответника, направено в потвърждение претенциите на ищеца, предмет на делото. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, а чрез особен представител оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети като писмени доказателства договор за паричен заем кредирект № .../28.09.2019 г., с приложение към него /л. 7 - 8 от делото/, Общи условия /л. 10-24 от делото/, лог файл по договор за паричен заем /л. 8-9 от делото/, се установява, че на 28.09.2019 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 1000,00лв. т.е. установяват се правнорелевантните обстоятелства, че между „Сити Кеш“ ООД, като кредитодател, и ответницата Т. Я. И., като кредитополучател, е сключен на 28.09.2019 г. договор за паричен заем кредирект № .../28.09.2019 г., като 4 сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжника /така и писмено доказателство, л. 25 от делото/. Потребителят се е задължил да върне предоставената сума на кредитора, при условията, посочени в договора и Общите условия към него съгласно погасителния план, т.е. да изплати кредита на дванадесет вноски в срок до 28.09.2020 г.

По силата сключения потребителски договор „Сити Кеш“ ООД се е задължило да предостави сумата от 1000,00 лв. за срок от дванадесет месеца, при годишен фиксиран лихвен процент от 40,05%, и годишен процент на разходите от 48,05 %. Месечният размер на вноската по кредита е посочен в погасителния план към договора, а общата дължима сума 1274,28 лв. В чл. 5 от договора изрично е посочено, че при изчисляване на ГПР е включена единствено договорната лихва, тъй като не са включени възможни разходи, които заемателят може да се задължи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения. В чл. 6 от договора, е уредено задължение за ответницата - в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение за изпълнение на задължението си – поръчители отговарящи на определени изисквания или предоставяне на банкова гаранция, като е уговорено при неизпълнение на това задължение тя да дължи неустойка в размер на 1341,72 лв. /неустойка за неизпълнение на задължение/, която кредиторът е разсрочил в погасителния план чрез добавяне на суми към всяка от анюитетните вноски и така всяка анюитетна вноска е в размер на 218,00 лв.

Съгласно погасителния план, последната падежна вноска е на 28.09.2020 г., поради което следва да се приеме, че към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящатата инстанция, цялото задължение по договора е станало изискуемо, респ. фактът дали е обявена предсрочна изискуемост на кредита е без значение /така решение № 41/21.07.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1128/2021 г./. До приключване на съдебното дирене ответницата не твърди или установява да е заплатила суми по договора.

Представени са също по делото рамков договор от 13.01.2022 г. за прехвърляне на вземания, сключен между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД, вкл. пълномощно /л. 26-34 от делото/. „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД са договорили в целия пар. 4 договора за прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., че „АПС Бета България“ ЕООД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за 5 извършената цесия. Представено е уведомление за цесия, без данни да е връчено на ответника /л. 35 от делото/.

От приложеното ч.гр.д. № 3177/2024 г. на Старозагорски районен съд се установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено Т. Я. И. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 1000,00 лв. - главница, 274,28 лв. - договорно възнаграждение за периода 28.09.2019 г. до 28.09.2020 г. и 283,22 лв. – обезщетение за забава за периода 28.09.2020 г. – 27.06.2024 г., по сключен между страните договор за паричен заем кредирект № .../28.09.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 3177/2024 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до окончателното плащане. С разпореждане № 5076/15.07.2024 г. заявлението е отхвърлено по отношение на претендирани такси и неустойка по чл. 6 от договора. Исковата молба е подадена в месечния срок, като паричните вземания, предмет на исковата молба са идентични на паричните вземания по заповедта за изпълнение, поради което установителните искове са допустими.