Определение № 152 от 13.02.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Шумен, 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253600500022 по описа за 2025 година

Депозирани са въззивни частни жалба от „ Предел ойл „ ЕООД, ЕИК 204197789, представлявано от управителя Е.Н. и „ Предел „ ООД, ЕИК 102698633, представлявано от управителя Е.Н. срещу разпореждане изх. № 6741/07.05.2024 г. по изп.д. № 20199310400421 на ЧСИ Р.Р. рег. № 931, с район на действие ШОС.

Жалбоподателят „ Предел ойл „ ЕООД, ЕИК 204197789 обжалва разпореждането в частта, в която е върната като нередовна, изходяща от него въззивна жалба вх. № 13848/23.08.2023 г., с аргументи, че ЧСИ необосновано е приел, че съобщение изх. № 15260/12.10.2023 г. и приложеното към него разпореждане № 12915/04.09.2023 г., с което посочената въззивна жалба е била оставена без движение е било редовно връчено на „ Предел ойл „ ЕООД. Видно от доказателствата по делото, връчването на книжата не е било извършено на адреса на дружеството, вписан в ТР, а на адреса на неговия управител, който не е бил посочен като съдебен адресат или пълномощник, с което е била нарушена разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да отмени обжалваното разпореждане като неправилно.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК „ Търговска Банка Д „ АД, ЕИК 121884560, представлявано от А.А. и М.Г. чрез пълномощника Р.Т. е депозирала отговор по жалбата, в който я оспорва изцяло като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

От останалите насрещни страни не са постъпили отговори в срок.

Жалбоподателят „ Предел „ ООД, ЕИК 102698633 обжалва разпореждането в частта, в която е върната като нередовна, изходяща от него въззивна жалба вх. № 13728/23.08.2023 г., с аргументи, че ЧСИ необосновано е приел, че съобщение изх. № 15260/12.10.2023 г. и приложеното към него разпореждане № 12915/04.09.2023 г., с което посочената въззивна жалба е била оставена без движение е било редовно връчено на „ Предел „ ООД. Видно от 1 доказателствата по делото, връчването на книжата не е било извършено на адреса на дружеството, вписан в ТР, а на адреса на неговия управител, който не е бил посочен като съдебен адресат или пълномощник, с което е била нарушена разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да отмени обжалваното разпореждане като неправилно.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК „ Търговска Банка Д „ АД, ЕИК 121884560, представлявано от А.А. и М.Г. чрез пълномощника Р.Т. е изпратила отговор по жалбата, в който я оспорва изцяло като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

По делото не са постъпили отговори на жалбата от останалите насрещни страни.

Представено е становище от ЧСИ Р.Р. рег. № 931, с район на действие ШОС, в което излага доводи, че двете жалби са допустими, но неоснователни по същество.

Въззивните частни жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.

Разгледани по същество, същите са основателни, поради следното:

От материалите по приложеното копие от изп.д. № 20199310400421 на ЧСИ Р.Р. рег.

№ 931, с район на действие ШОС се установява, че с постановление от 05.07.2023 г. ЧСИ е оставил без уважение молба вх. № 9232/05.06.2023 г. от временния синдик на „ Предел Импорт Експорт „ ООД, като е отказал да спре изп.д. № 20199310400421; да изготви отчет до синдика за всички изплатени суми до датата на откриване на производството по несъстоятелност и да преведе на синдика всички събрани суми.

Визираното постановление на ЧСИ е било обжалвано от длъжниците по изпълнението „ Предел „ ООД, ЕИК 102698633, с частна жалба вх. № 13728/23.08.3023 г. и „ Предел ойл „ ООД, ЕИК 204197789, с частна жалба вх. № 13848/25.08.2023 г..

С разпореждане от 04.09.2023 г., изх. № 12915/04.09.2023 г. ЧСИ е оставил посочените частни жалби без движение, на основание чл.436, ал.4, вр. чл.261, т.4 и чл.262, ал.1 от ГПК и е предоставил на всеки от жалбоподателите едноседмичен срок от получаване на съобщението за разпореждането да внесе по сметка на ЧСИ сумата от 276.20 лева за администриране на частната жалба; да представи доказателства за внесена по сметка на ШОС държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на частната жалба и да представи още 14 бр. от жалбата, ведно с приложенията към нея, като им е указал изрично, че при неизпълнение в срок на дадените указания, жалбата ще бъде върната.

На л.1177 от изпълнителното дело са приложени придружително писмо изх. № 17644/15.11.2023 г. от ЧСИ Р.Р.в до ЧСИ И.Б. с район на действие Окръжен съд – Бургас, с молба за оказване на съдействие за връчване на съобщение изх. № 15260/12.10.2023 г., както и известие с обратна разписка, от което се установява, че писмото е било получено от ЧСИ И.Б. на 22.01.2024 г..

На л.1199 от изпълнителното дело е приложено копие от съобщение изх. № 15260/12.10.2023 г. на ЧСИ Р.Р. адресирано до Е.Д.Н., в качеството му на управител на „ 2

Предел „ ООД, „ Предел ойл „ ЕООД и „ Предел Импорт Експорт „ ООД, ведно с разписка, в която е отразено, че служител на ЧСИ И.Б. е посетил адреса в гр. Бургас, ул. „ .... „ № 16 на 23.01., 10.02. и 26.02.2024 г., но не е открил адресата или лице, което да получи съобщението, а на лист 1196 е приложено уведомление до Е.Д.Н., ведно с разписка, в която връчителят е посочил, че след като не е открил лице, което да получи книжата при посещенията си на посочения по-горе адрес на 23.01., 10.02. и 26.02.20224 г., на 26.02.2024 г. е залепил уведомление на входната врата. Съгласно посоченото в уведомлението Е.Д.Н. е бил уведомен в двуседмичен срок от 26.02.2024 г. да се яви в кантората на ЧСИ И.Б. с район на действие Окръжен съд – Бургас за получаване на документи, с указания, че, ако не се яви в срок, книжата ще бъдат приложени към делото и ще се считат за редовно връчени.

На л. 1170 от изпълнителното дело е приложено съобщение от ЧСИ Р.Р.в с изх. № 15260/12.10.2023 г., адресирано до Е.Д.Н., в качеството му на управител на „ Предел „ ООД, „ Предел ойл „ ООД и „ Предел Импорт Експорт „ ООД, с което му е било изпратено разпореждане изх. № 12915/04.09.2023 г.. В съобщението е посочено, че е изпратено до посоченото лице на адрес: гр. Бургас, ул. „ .... „ № 16 и е получено лично от Е.Д.Н. на 02.07.2024 г., което същият е удостоверил с подписа си.

С разпореждане от 07.05.2024 г., изх. № 6741/07.05.2024 г., което е предмет на обжалване в настоящото производство, ЧСИ е приел съобщение изх. № 15260/12.10.2023 г., ведно с приложенията му за редовно връчено на 12.03.2024 г. и е върнал частна жалба вх. № 13848/23.08.2023 г., подадена от „ Предел ойл „ ЕООД и частна жалба вх. № 13728/23.08.2023 г., подадена от „ Предел „ ООД. За да постанови горното, ЧСИ е приел, че съобщението за изправяне нередностите на частни жалби вх. 13848/23.08.2023 г. и вх. № 13728/23.08.2023 г. е било връчено чрез залепяне на уведомление на 26.02.2024 г.. В двуседмичния срок, който е изтекъл на 11.03.2024 г., нито надлежен представител, нито надлежен пълномощник са получили съдебните книжа, поради което съобщение изх. № 15260/12.10.2023 г., ведно с приложенията му следва да се счита връчено на 12.03.2024 г..

Съответно, до изтичането на седмичния срок за това, никоя от нередностите на жалбите не е изправена, което налага, че същите следва да се върнат на жалбоподателите.

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Двамата жалбоподатели твърдят, че са получили съобщение изх. № 15260/12.10.2023 г. на ЧСИ Р.Р. чрез управителя им Е.Д.Н. на 02.07.2024 г., заедно с други книжа, както и, че същото съобщение е било нередовно връчено от служител на ЧСИ И.Б. чрез залепване на уведомление на 26.02.2024 г. на адреса на физическото лице Е.Д.Н. – гр. Бургас, ул. „ .... „ № 16, с което е нарушена разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл.50, ал.1 и ал.2 от ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Съгласно чл.50, ал.3 и ал.4 от ГПК, връчването на търговци и на юридически лица 3 става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1 . Второ уведомление не се залепва.

При извършена от съда служебна справка в ТР, се установи, че по партидите на двете дружества към датата на депозиране на жалби вх. № 13728/23.08.2023 г. и вх.

13848/23.08.2023 г. са били вписани като седалище и адрес на управление на всяко от тях: за „ Предел „ ООД – гр. Бургас, ул. „ ....“ № 16, ет.1 и за „ Предел ойл „ ЕООД – с. ...., общ.

Каолиново, обл. Шумен, ул. „ .... „ № 6.

Въз основа на горното, съдът приема, че връчването на съобщение изх. № 15260/12.10.2023 г. на жалбоподателя „ Предел ойл „ ЕООД е в противоречие с разпоредбите на чл.50, ал.1 и ал.3 от ГПК, тъй като е осъществено не на посочения в ТР адрес на дружеството и не в канцеларията му, а на домашния адрес на неговия управител, който не съвпада с този на търговеца, като в този случай е без значение дали към датата на връчването управителят е пребивавал или не на личния си адрес.

Нормата на чл.50 от ГПК е специална спрямо общия режим за връчване на съобщения и призоваване и касае всички търговци и юридически лица, вписани в съответен регистър. Съобразно нея, редовното връчване на визираната категория адресати е възможно само по указания ред, като не е предвидена възможност то да се извършва на друг адрес, освен посочения в ТР, вкл. на домашен адрес на едноличния собственик, на управителя или на служител на търговеца, освен, ако той не е бил вписан в ТР като втори адрес на дружеството, каквато хипотеза в случая не е налице. Предвид това и, че адресатът на въпросното съобщение е търговско дружество, в съответствие с изискванията на чл.50 от ГПК, ЧСИ е бил длъжен да извърши връчване на адреса му, вписан в ТР, а не на адреса на неговия управител, поради което като не го е сторил е допуснал съществено нарушение на приложимите процесуални правила и връчването е ненадлежно.

Що се отнася до връчването на „ Предел „ ООД, се установи, че то е извършено на адреса на дружеството в ТР, но, в разписките към съобщение изх. № 15260/12.10.2023 г. и в уведомлението по чл.47 от ГПК не е отразено, кога, по какъв начин и от кого са събрани сведения от призовкаря дали на този адрес се намират канцелария на дружеството или негови представители или работници, респ., че на адреса няма такива, с оглед което да се прецени дали са били налице предпоставки за залепване на уведомление по чл.50, ал.4, респ.

– основанията по чл.50, ал.2 или чл.41, ал.2 от ГПК за прилагане на книжата по делото.

Според практиката на съдилищата, включая и на ВКС, когато връчителят посещава адреса, той следва да установи дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и известно ли е някому 4 юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението и събраните сведения. Констатацията, че на адреса няма представители на търговеца или наети работници и служители, без отразяване кога и как са събрани сведения за това, опорочава връчването на съобщението. Фикцията за връчване по чл.41, ал.2 от ГПК се прилага без да е необходимо издирването на постоянния и настоящия адрес на физическото лице или адреса на управление на юридическото лице, т.е. книжата се прилагат и се смятат за връчени, когато страната отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, независимо дали това е адресът по адресната й регистрация или съответния регистър. Връчване на друг адрес може да бъде извършено само ако страната, която отсъства, го е съобщила на съда в изпълнение на задължението си по чл.41, ал.1 от ГПК. Установената от закона фикция обаче се прилага, когато страната е била уведомена от съда за задължението си да посочи новия си адрес, на който да бъдат връчвани съдебните книжа. Преценката на съда за приложението на чл.41, ал.2 от ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, който при сведение, че лицето е напуснало адреса е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл.41, ал.2 от ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса.