Решение № 198 от 20.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500399 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. № 14997/23.04.2025г. от И. Х. К. ,гражданин на И. ,представляван от адв.П. Х. и адв.Л. К. против решение № 234 / 05.03.2025г. ,постановено по гр.д. № 3426/2023г.по описа на ОС- Пловдив , с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу А. М. Н. иск за осъждане последния да му заплати сумата от 35 000 евро, получена на отпаднало основание – договор за поръчка от 08.09.2017г. за закупуване на недвижим имот на територията на Р България, прекратен от ищеца на 04.12.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Развиват се съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което искът на И. К. бъде уважен ведно със законните последици от това.

От въззиваемата страна А. М. Н. ,представляван от адв.Ц. Т. е постъпил отговор , с който оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в него ,заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

1

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от И. Х. К., гражданин на И., роден на **********г. в И., против А. М. Н., за присъждане на сумата от 35 000 евро, получена на отпаднало основание – договор за поръчка от 08.09.2017г. за закупуване на недвижим имот на територията на Р България, прекратен от ищеца на 04.12.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът е твърдял между страните да е бил сключен договор за поръчка от 08.09.2017г., по силата на който ищецът и неговата съпруга – Г Н., дъщеря на ответника, да са възложили на последния и неговата съпруга З Н., да ги представляват пред трети лица с правото от тяхно име и за тяхна сметка да придобият недвижими имоти на територията на Р България и да извършват правни и фактически действия в тази връзка, за което било подписано пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 08.09.2017г.

Твърдял е договорката между страните да била жилището да е семейно за ищеца и неговата съпруга, а ответникът и съпругата му да им помогнат в избора и закупуването на жилище за цена от 70 000 евро, като половината от цената в размер на 35 000 евро да бъде осигурена от ищеца, а другата половина – в размер на 35 000 евро от неговата съпруга Г Н., съответно от нейните родители. Твърдял е във връзка с договора за поръчка да е превел по банковата сметка на ищеца сума от 20 000 евро на 07.01.2019г. и 15 000 евро на 16.04.2019г.Тъй като обаче апартамент не бил закупен и поръчката останала неизпълнена, а междувременно ищецът се развел с дъщерята на ответника и вече нямал интерес от закупуване на жилище,с писмена покана, получена от ответника на 04.12.2023г.да е прекратил дадения мандат и предоставил 10 дневен срок, считано от получаване на поканата за възстановяване на даденото от него за изпълнение на поръчката. Твърдал е ответникът да не е върнал получената сума,поради което е предявил и 2 разглеждания тук иск.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска .Твърдял е през септември 2017г. ищецът и дъщерята на първия ,Г, да заявили, че желаят да сключат граждански брак, както и да се установят да живеят в гр. Пловдив и поради тази причина да желаели да закупят жилище .В тази връзка и поради това, че двамата към онзи момент живеели в И., помолили ответника и неговата съпруга да бъдат техни пълномощници по сделката за закупуване на апартамента, за което било изготвено нотариално заверено пълномощно от 08.9.2017г. Ищецът разполагал само с 35 000 евро, като останалите 35 000 евро щели да бъдат предоставени от ответника и съпругата му, за да се закупи апартамент. Твърдял е до закупуването на апартамент да не се е стигнало ,а нарочно съставеното на 08.09.2017г. пълномощно да не било използвано ,както и че в края на лятото или есента на 2018г. ищецът и съпругата му– дъщерята на ответника, се преместили окончателно да живеят в гр. Пловдив и сами започнали да търсят жилище и да ходят на огледи. Посочил е в началото на месец януари 2019 г. ищецът и съпругата му да се разделили като към този момент съпругата на ищеца Г била бременна ,а ищецът заявил пред ответника и съпругата му желанието си да се раздели с Г и да се върне в И., където го чакало ново семейство, като желаел да се погрижи за Г и детето им да имат жилище, поради което превел по сметката на ответника сумата от 35 000 евро, тъй като Г не разполага с българска еврова банкова сметка.

Твърдял е да се съгласил неговата банкова сметка да бъде използвана за „пощенска кутия“, като на 07.01.2019г. ищецът действително превел сумата от 20 000 евро, предназначена от ищеца за Г и тяхното дете,а на 16.04.2019г., след раждането на детето на 04.04.2019г. постъпила и сумата от 15 000 евро,които ответникът предал на Г А. Н..При така изложените фактически твърдения ответникът е считал иска за неоснователен и желае неговото отхвърляне.

Съдът, с решението ,предмет на обжалване е приел да е безспорно на 07.01.2019г. ищецът да е превел по банковата сметка на ответника сума в размер на 20 000 евро, на 16.04.2019г. ищецът да е превел по банковата сметка на ответника сума в размер на 15 000 евро,както и ищецът и дъщерята на ответника Г Н. да са имали сключен граждански брак ,сключен на 10.09.2017г., прекратен с влязло в сила на 25.05.2023г. съдебно решение. Приел е и за безспорно установено от брака си ищецът и Г Н. да имат дете, родено на 3

04.04.2019г. ,както и че с пълномощно от дата 08.09.2017г., подписано от ищеца и от Г Н., с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, същите да са упълномощили ответника и съпругата му З Н., заедно и поотделно, да ги представляват с правото от тяхно име и за тяхна сметка да придобиват недвижими имоти на територията на Р България.

На база събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели ,както и приложеното бракоразводно дело , съдът е намерил да е несъмнено между ищеца и ответника да е бил сключен договор за поръчка за закупуване на жилище в гр.Пловдив ,фактически прекратен през 2018г. ,когато ищецът и съпругата му Г започнали сами да търсят апартамент в града , а оттук да е в противоречие на всякаква както правна, така и житейска логика извършените от ищеца преводи на парични суми – 20 000 евро на 07.01.2019г. и 15 000 евро на 16.04.2019г., по сметката на ответника, да са на основание и във връзка със сключения между страните договор за поръчка от 08.09.2017г. ,първо защото са отдалечени във времето ,второ защото неговото изпълнение фактически е прекратено през юни 2018г.,както и защото в началото на 2019г. ищецът и съпругата му се разделили ,а същият заминал окончателно за И., при което е отпаднал интереса му да придобива семейно жилище в България. Като краен извод съдът е приел тези пари да са били предназначени да обезпечат съпругата и детето на ищеца след фактическата раздяла между съпрузите и окончателното връщане на ищеца в И.. По тези съображения искът е бил отхвърлен.

Няма никакъв спор по делото ,че ищецът и Г ,дъщеря на ответника , са били съпрузи ,считано от 2017 г. ,чиито брак е прекратен с влязло в сила на 25.05.2023г. съдебно решение и от който брак е роденото на 04.04.2019 г . тяхно дете. Няма спор и относно това ,че в началото на 2019 г. ищецът и съпругата му Г се разделили като ищецът напуснал окончателно България и се завърнал в И. ,където до 2018 г-. съпрузите живеели.Безспорно е и това ,че с пълномощно от 08.09.2017 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието ищецът и неговата съпруга са упълномощили ответникът и неговата съпруга да ги представляват преди всички физически и юридически лица ,държавни ,общински и съдебни институции,както и пред всички други лица и организации, да извършват от тяхно име и за тяхна сметка каквито намерят за добре фактически и правни действия ,в това число да придобиват 4 от името на упълномощителите недвижими имоти на територията на Р.България .Също така е безспорно ,че на 07.01.2019г. ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата от 20 000 евро ,а на 16.04.2019 г. сумата от 15 000 евро.

Спорът по делото е концентриран около основанието за плащане на посочените суми като ищецът е настоявал същите да са преведени в изпълнение на договора за поръчка ,за което свидетелества посоченото пълномощно от 08.09.2017г. ,който договор останал неизпълнен доколкото до закупуване на недвижим имот не се е стигнало и който договор бил развален от ищеца с покана,връчена на ответника на 04.12.2023г.

Веднага следва да се каже ,че доколкото е несъмнено ,че до изпълнение на поръчката и закупуване на недвижим имот от името и за сметка на упълномощителите– ищеца и вече бившата му съпруга ,от страна на ответника в изпълнение на възложения му мандат, не се е стигнало , то липсва каквато и да е житейска логика тези парични суми да са постъпили в изпълнение именно на този договор .

От друга страна по делото са разпитани свидетели – З Н. ,съпруга на ответника ,и Г Н. ,дъщеря на ответника ,от чиито показания се установява ищецът и св.Г Н. да са заживели като семейство от 2012 г- 2013г. в И. ,където обаче не могли да сключат брак ,тъй като там бракът бил само религиозен и не бил допустим с християнка ,каквато е Г .Затова през 2017 г. сключили граждански брак в България като взели решение да се преместят да живеят в страната ,където ищецът да продължи образованието си в Медицинския университет в Пловдив.За тази цел и тъй като все още живеели в И. ,ищецът и неговата съпруга упълномощили и ангажирали ответника и неговата съпруга да им намерят и закупят жилище като първите двама разполагали с 35 000 евро ,дарени от родителите на ищеца ,а ответникът и съпругата му ,родители на съпругата на ищеца ,също поели ангажимент да помогнат на семейството в закупуването на жилище със същата сума от 35 000 евро .Ищецът и съпругата му Г се преместили в България през май 2018 г. ,от който момент те двамата се заели с търсенето на жилище като в края на същата година ,когато Г била вече бременна ,отношенията помежду им се развалили ,ищецът напуснал Медицинския университет и в началото на 2019 г. – м.януари ,същият напуснал Г и се върнал окончателно в И..Ищецът превел 5 процесните тук парични суми – първата непосредствено преди раздялата ,и втората дни след раждането на сина им , с идеята да подпомогне Г за закупуване на апартамент за нея и общото им дете,същите били преведени по сметката на ответника ,тъй като Г все още нямала банкова сметка ,а впоследствие тези суми били предадени на последната,която ги била похарчила за грижите за себе си ,детето и кучето .

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за житейски логични и отговарящи на истината ,още повече ,че изнесеното от тях се подкрепя и от признанието на самия ищец ,което същият е направил пред надлежен орган на власт в отговора на насрещния иск ,предмет на бракоразводното дело ,където е настоявал да не е вярно ,че не е участвал финансово в помощ на Г при отглеждане на тяхното дете ,в подкрепа на което становище е посочил да е превел на 07.01.2019 г. сумата от 20 000 евро ,а на 16.04.2019 г. сумата от 15 000 евро по сметката на бащата на Г ,която от своя страна, в кореспонденция между им заявила ,че действително първоначалната цел е била тя да закупи жилище ,но средствата били използвани ,за да финансира детето ,кучето и себе си в тежкия период ,през който минавала.В случая е без значение ,че това признание не е направено по настоящето дело ,където ищецът поначало поддържа друга теза доколкото същото е заявено пред съдебен орган, като е без значение и че е направено от процесуален представител на ищеца доколкото разпоредбата на чл.175 от ГПК третира по идентичен начин признанието на факти от страната и от нейния процесуален представител ,които признания ,преценени с оглед на всички обстоятелства по делото ,настоящата инстанция намира за достоверни и им дава вяра.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c74a7d73-0325-47e9-8fcc-2f3302439aa5