Определение № 3727 от 02.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3727 гр. Варна, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501921 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на А. В. М., с вх.№ 61280/17.08.2023г. по описа на ВРС подадена чрез процесуалния й представител срещу определение № 9005/25.07.2023г. постановено по ч.гр.д. № 9414/2023г. по описа на ВРС, 18-ти състав, в частта с която на основание чл.390, ал.1, вр.чл.391, ал.1, т.2 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД предявим от П. К. К., ЕГН ********** срещу жалбоподателката А. В. М. за сумата от 5000 лева, представляваща главница по неформален договор за паричен заем от 06.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, чрез налагане на обезпечителна мярка - ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот, собственост на ответника: жилищна страда с площ от 118 кв. м., с маза с площ от 25 кв. м., с идентификатор ***********.357.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с.

Константиново, ул. „***************“ № 13, разположена в поземлен имот с идентификатор ***********.357, брой надземни етажи – 2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, до размера на обезпеченото вземане от 5000 лева, след представяне на доказателства за внесена по сметка на ВРС парична гаранция в размер на 500 лева.

В частната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Посочва се, че с молбата за обезпечаване на бъдещия иск молителят не е посочил доказателства за твърдяното задължение на ответника да върне предоставена в заем сума, което прави обезпечаваният бъдещ иск вероятно неоснователен.

Оспорва изводите на съда за наличие на обезпечителна нужда, както и за адекватност на 1 обезпечителната мярка с нея. Счита, че с оглед цената на обезпечаваният иск – 5000 лева ведно със законна лихва неправилно е наложена възбрана върху жилищния имот вместо върху гаража или стопанската постройка, а съдът е следвало да извърши служебно справка за стойността на всеки от посочените в молбата имоти. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна П. К. К., чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на жалбата, поради което моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че молбата за обезпечаване на бъдещият иск за заем е обоснована с извършено от жалбоподателката признание на задължението и за връщане на заетата сума от 5000 лева, поради което искът е вероятно основателен. Отделно от това счита, че доказване на изложените в молбата твърдения следва да бъде проведено в рамките на исковото производство. Поддържа, че бъдещият иск е паричен и при липса на обезпечение реализиарането на правата на молителя може да бъде затруднено, което обуславя обезпечителната му нужда.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С молбата по чл.390 от ГПК молителят П. К. е поискал от съда да допусне обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на А. М. да му върне предоставена в заем сума в размер на 5000 лева по неформален договор за заем от 06.04.2020г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното и плащане. Предложил е да бъде наложена обезпечителна мярка възбрана върху собствени на бъдещия ответник имоти – жилищна сграда с ид.***********.357.2 по Кадастралната карта с площ от 118 кв.м., гараж с ид.***********.357.3 по Кадастралната карта с площ от 54 кв.м., селскостопанска сграда с ид.***********.357.4 по Кадастралната карта с площ от 25 кв.м. и 1000/2040 ид.части от дворното място, в което са построени сградите с ид. с ид.***********.357 по Кадастралната карта със застроена площ от 641 кв.м.

С обжалваното определение № 9005/25.07.2023г. съдът, след като е намерил, че бъдещият иск е допустим, вероятно основателен, при наличие на обезпечителна нужда и адекватност на поисканата обезпечителна мярка, е допуснал поисканото обезпечение, като е наложил възбрана само върху първия от посочените недвижими имоти – жилищната сграда с площ от 118 кв.м., при условие че молителят представи доказателство за внесена гаранция в размер на 500 лева. След като е преценил баланса между интересите на двете страни и е направил извод, че целта на обезпечителното производство ще бъде успешно постигната само с налагането на възбрана на първия имот, е оставил без уважение искането за възбраняване на останалите посочени в молбата имоти, тъй като това би довело до неоснователно засягане на правната сфера на ответника.

Съдът намира обжалваното определение за допустимо и правилно.

2

Предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск са допустимостта на последния, неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка с тази нужда.

В случая заявените от молителя фактически твърдения и формулираният въз основа на тях петитум на бъдещият иск налага извод за допустимостта му. По основателността на иска произнасяне дължи съдът сезиран с разрешаване на спора по същество, т.е исковия съд, поради което преценката за вероятната основателност е на база изложени твърдения и евентуално представени доказателства. Липсата на убедителни писмени доказателства не е пречка за допускане на обезпечението, при положение, че бъде определена парична гаранция по реда на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, както е процедирал първоинстанционния съд.

Обезпечаваният бъдещ иск е паричен, което означава, че обезпечителната нужда се презумира, доколкото ответникът би могъл, при липса на допуснато обезпечение, недобросъвестно да въздейства върху платежоспособността си и с това да попречи на реализиране правата на претендиращият при постановяване на положително за него съдебно решение. В случая предлаганата и наложена от съда обезпечителна мярка - възбрана на недвижим имот е съответна на обезпечителната нужда, тъй като същата цели да запази в патримониума на ответника имущество, върху което правоимащият да може да изпълнява с цел събиране на съдебно признатото си облигационно вземане. С оглед на това, настоящият състав приема формираните от първоинстанционния съд изводи относно наличието на предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещия иск за правилни и законосъобразни.

Повдигнатият от жалбоподателя въпрос относно адекватността на наложената обезпечителна мярка - възбрана на жилищната сграда с ид. ***********.357.2 по Кадастралната карта на с.Константиново е обусловен от твърдения за съществено повисоката стойност на имота в сравнение с цената на обезпечавания иск.

Безспорно преценката за съразмерност на обезпечителната нужда и съответствието й с предложената обезпечителна мярка е елемент от преценката за основателност на искането за допускане на обезпечителната защита, която следва да отговаря на принципите за реципрочност и постигане на справедлив баланс между обезпечителния интерес на ищеца от една страна и ограничението на правната сфера на ответника чрез обезпечителната мярка от друга. В този смисъл съдът дължи извършване на преценка дали същата би довела до съществено накърняване или ограничаване на правата сфера на ответника по молбата.

Към момента на произнасянето по реда на чл.390 от ГПК съдът не само няма задължение да събира служебно данни за стойността на посоченото за обезпечаване имущество, но и много често не е в състояние да извърши преценка коя от няколкото предложени обезпечителни мерки, в случая имоти, би била най-малко обременителна за ответника, при липса на конкретни данни за данъчните им оценки, както е в настоящия случай. Достатъчно е наложената мярка да е способстваща удовлетворяване в пълна степен интересите на лицето, в чиято полза е допусната, а допълнителна законова гаранция за 3 ответната страна срещу недопускане на свръхобезпечение е ограничаването на обезпечителната защита до размера на цената на иска, в съответствие с чл.397, ал.2 от ГПК, което в случая е сторено с обжалваното определение.

Съдът е извършил преценка за съответност на поисканото от молителя обезпечние с неговите и с интересите на насрещната страна, израз на което е отказът да възбрани останалите 3 предложени с молбата за обезпечение недвижими имоти, поради потенциална свръхобезпеченост.

За пълнота следва да се посочи, че в случай, че ответникът по обезпечението прецени, че наложената обезпечителна мярка по паричен иск е несъответна на интересите му, то пред него са налице възможностите да поиска замяна на обезпечението по реда на чл.398, ал.1 от ГПК с друга по-малко ограничителна за него мярка или да учреди в полза на молителя/ищец залог в пари или ценни книжа съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД.

Следователно липсва материална или процесуална незаконосъобразност на действиято на съда обективирано в обжалвания акт или други пороци, водещи до неговата отмяна, поради което жалбата се явява неоснователна.

Отговорността за разноски при обезпечаване на иск съгласно разясненията дадени в т.5 от ТР 6/2013г. на ВКС се реализира при постановяване на решението по обезпечения иск съобразно неговия изход, поради което настоящия състав не присъжда такива.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9005/25.07.2023г. постановено по ч.гр.д. № 9414/2023г. по описа на ВРС, 18-ти състав, в частта с която на основание чл.390, ал.1, вр.чл.391, ал.1, т.2 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД предявим от П. К. К., ЕГН ********** срещу жалбоподателката А. В. М. за сумата от 5000 лева, представляваща главница по неформален договор за паричен заем от 06.04.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, чрез налагане на обезпечителна мярка - ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот, собственост на ответника: жилищна страда с площ от 118 кв. м., с маза с площ от 25 кв.м. с идентификатор ***********.357.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-181897/27.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Константиново, ул. „***************“ № 13, разположена в поземлен имот с идентификатор ***********.357, брой надземни етажи – 2, с предназначение: жилищна сградаеднофамилна, до размера на обезпеченото вземане от 5000 лева, след представяне на доказателства за внесена по сметка на ВРС парична гаранция в размер на 500 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5