Решение № 335 от 15.11.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. С., 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20242200500448 по описа за 2024 година Производствот о е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв.Л., пълномощник на „М.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Р.П. – К.“, № 4 – А - 5 против решение № 593/03.07.2024 г. по гр.д. № 4316/2023г. на Районен съд – С., с което са били отхвърлен предявените от жалбоподателя против Ц. К. Ж. /Е./ с ЕГН-********** гр.С., кв.“Б.“ ..... искове за признаване за установено, че същата дължи сумите, за които срещу нея е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1125/2023г. на СлРС. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата и сумата от 400.00лв. адвокатско възнаграждение. Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Същото било постановено пир съществени нарушения на съдопроизводството. На жалбоподателя не му било указано в доклада извършен от съда, че по делото следва да установи действителния размер на задължението, което претендира. По този начин съдът станал причина страната да не посочи доказателства в тази насока. По делото били налице 1 доказателства за сключен договор между ответницата и „ А.“ ЕАД за закупуване на устройство на лизинг, за заплащане на първоначална вноска и за погасителен план за заплащането на още 23 вноски. Страната твърди, че не били заплатени 18 броя вноски от 6 до 23 включително. Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Предявените искове да бъдат уважени и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.К., пълномощник на въззиваемата Ц. К., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Възприетата от съда фактическа обстановка – за неяснота по отношение на въпроса, кои точно погасителни вноски не са били заплатени, напълно съответства на доказателствата събрани по делото. Нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито в исковата молба или по – късно ищецът не бил посочил като твърдение, кои точно погасителни вноски не са заплатени, а е била търсена определена сума. Доказателствената тежест също била разпределена своевременно и правилно от съда, поради което оплакванията в тази насока били неоснователни. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В с.з. въззивната страна не се явява. Процесуалният и представител адв.Л. в писмено становище заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от пълномощника си адв.К., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

2

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС – С. е бил предявен иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.422 от ГПК за осъждане на ответника Ц. К. Ж. да заплати сумите за които срещу нея е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1125/2023г. на СлРС, а именно:

- сумата 243 лева, представляваща главница по договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.02.2023г. до окончателното изплащане;

-сумата 37,67 лева, представляваща лихва за забава от 01.08.2021г. до 09.02.2023г.;

-сумата 25 лева, заплатена държавна такса;

-сумата 400 лева, адвокатско възнаграждение .

В исковата молба е било посочено, че ищецът е встъпил в правата на поръчителя - кредитор „ С.Б.С.“ АД, който е бил обезпечил задължението на ответницата към „А.“ ЕАД породено от неплащане на зъдалжение по Договор за продажба на изплащане от 13.02.2020г. в размер на 243.00лв.

Към исковата молба са били приложени Договор за продажба на изплащане № 505269385/13.02.2020г. на телефонен апарат на стойност 324.00лв. В него се съдържа и погасителен план за заплащането на 23 бр. месечни вноски, всяка с различна главница и лихва, но без конкретизиране на падежи, на дати на които сумите е следвало да бъдат погасени.

Съдът е разпределил доказателствената тежест по предявения иск и направените възражения срещу него в о.с.з. на 04.06.2024г. Той е указал на ищеца, че следва да представи доказателства относно съществуването на процесните вземания, като докаже наличието на валидни договорни отношения между ответницата и „А.“ ЕАД, размера на непогасените задължения, наличието на валиден договор за поръчителство между ищцовото дружество и първоначалния кредитор и погасяването на 3 задълженията вместо ответницата от ищцовото дружество като поръчител. В този смисъл оплакването на жалбоподателя, че съдът не е извършил разпределение на доказателствената тежест по делото и не и е указал, че не сочи доказателства е неоснователно. Съдът е указал на страната, за какво тя трябва да представи доказателства и в неин интерес е тя да представи всички налични доказателства по обсъжданите въпроси. Като не е представила в тази насока доказателства, ищцовата страна в крайна сметка не е доказала претенциите си в пълнота, при условията на пълно и главно доказване.

Впрочем и с въззивната жалба, страната не конкретизира общите си твърдения за наличие на вземане. Не е възможно ответникът да формира защитата си, а в последствие и съдът да прецени основателността на твърденията на страните ако не е ясно кога е следвало да бъдат заплатени вноските по разсрочено плащане, кои точно от тях са били платени/неплатени, какъв е техният размер.

Не може да се установи нито размерът на главницата, нито размерът на претендираната лихва. Предявените искове са недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Такива са доказани в размер на 400.00лв. Съдът намира, че претендираното възнаграждение не е прекомерно.

Същата сума е била заплатена и на процесуалния представител на въззивната страна. На въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивната фаза на производството в размер на 400.00лв. за адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 593/03.07.2024 г. по гр.д. № 4

4316/2023г. на С.ския районен съд.

ОСЪЖДА „М.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.

„Р.П. – К.“, № 4 – А - 5 да заплати на Ц. К. Ж. /Е./ с ЕГН-********** гр.С., кв.“Б.“ ..... деловодин разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5