Решение № 3436 от 24.07.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………/24.07.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17301 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата на извършване.

С влязло в законна сила Решение

№ 121/10.01.2019г. по настоящото дело е допусната делба между М.Г.А., ЕГН ********** и Д.Д.Г.,

ЕГН ********** за недвижим имот с идентификатор *** по актуалния КП на гр.Варна, с площ по скица 67,00 кв.м. и при граници: на същия етаж ***, ***, под обекта

***, над обекта- ***, с административен адрес гр.Варна, ж.к. „Чайка” бл.23, вх.Б, ет.8, ап. 46, ведно с прилежащото му избено помещение №28 с площ от 6,05 кв.м. и с припадащите се идеални части от общите частни на сградата и от правото на строеж върху дворното място и недвижими имот, представляващ едноетажна вилна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна със застроена площ от 27,00 кв.м, построена в имот *** по КК и КР на гр. Варна с площ 600 кв. при граници имоти: ***, ***, ***, ***, ***, *** и

***, ведно с постройки, представляващи допълващо застрояване- полумасивна постройка на бетонна плоча с площ 11 кв.м., предназначена за лятна кухня, паянтова дървена постройка, предназначена за складово помещение с площ 12 кв.м и гараж ведно с прилежащия терен, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по актуалния КП на гр.Варна, целият с площ 850 кв.м., находящ се в гр.Варна, м-ст. „Бори дере“ при квоти 3/4 ид.ч. за Д.Д.Г. и 1/4 ид.ч. за М.Г.А., на основание чл. 34 от ЗС.

Относно способа за извършване на делбата ответницата е направила искане по чл. 349, ал.1 от ГПК за възлагане на жилищния имот при твърдения, че същият е представлявал съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на общия на страните наследодател и че страната не притежава другО жилище. Евентуално се настоява за възлагане по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК.

Искането за възлагане се оспорва от ищеца. Същевременно изрично се признава, че ответницата не притежава друго жилище.

В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба са приети за съвместно разглеждане претенциия по сметките на осн. чл. 346 ГПК, заявени от М.Г.А. срещу Д.Д.Г. за заплащане от ответницата на сумата от по 150 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на допуснатият до делба недвижим имот с идентификатор №

*** по КК на гр.Варна - апартамент № 46 находящ се в гр.

Варна, етаж 8, вход „Б", считано от 20.03.2017г. – датата на получаване на поканата, в евентуалност от 01.03.2018 г. – до 20.03.2019 г.и на сумата 200 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на допуснатият до делба недвижим имот с площ 600 кв.м. ид. ч. от място, цялото с площ от 850 кв.м., находящо се в гр.Варна, м. „Корук дере", ведно с построените във същото жилище и три броя второстепенни постройки, считано от 20.03.2017г. – датата на получаване на поканата, в евентуалност от 01.03.2018 г. до 20.03.2019 г., на осн.чл. 31, ал.2 ЗС.

Претенциите се оспорват от ответника по основание и размер.

По предварителните въпроси:

Във второто по делото съдебно заседание в производството по извършване на делбата съделителят М.А., чрез адв. Борисова е направила изявление за оттегляне на претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на вилния имот чрез намаляване претенцията по размер от 200 лева на 26 месечно, на осн.чл. 232 от ГПК.

В същото съдебно заседание на ответника е указано да изрази изрично становище по заявлението за оттегляне в срок до следващото по делото о.с.з., на осн.чл. 232 ГПК. Такова становище не е постъпило до приключване на делото.

Макар липсата на изрично становище от ответника във връзка с частичното оттегляне на една от претенциите по сметки, съдът преценява, че изявлението с правно основание чл. 232 от ГПК следва да се зачете. Предявяването на претенциите по сметки съставлява последващо обективно съединяване на осъдителни искове в производството по извършване на делба, което е допустимо по изричната разпоредба на чл.346 ГПК. Предявяването на сочените претенции се подчинява на режима на предявяване на искова молба. Подобно на общия исков процес, предявилата претенцията по сметки страна може да предприеме нейното изменение, вкл. да десезира съда изцяло или от части от разглеждане на претенцията. Оттеглянето може да се предприеме по всяко време от развитието на производството на делото, докато то е висящо. Съгласие на насрещната страна не е необходимо, ако процесуалното действие по оттеглянето се извърши в срок до първото по делото съдебно заседание. Тук се поставя въпроса кое е първото по делото съдебно заседание по претенциите по сметки. За да се отговори на въпроса следва да се съобрази, че самото предявяване на претенциите по сметки се извършва в първото по делото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата. В същото съдът извършва проверка по отношение на тяхната редовност и допустимост, подобно на общия исков процес. Следователно първото по делото о.с.з. след допускането на делбата съответства на действието по предявяване на исковата молба в общия исков процес. „Първото“ по смисъла на чл. 232 от ГПК заседание, в което се разглеждат претенциите по сметки всъщност е заседанието следващо това по приемане на претенцията, тоест второто заседание във фазата по извършване на делбата. В случая заявилия претенцията по сметки е направил искане за оттегляне именно в това второ съдебно заседание след допускането на делба. Ето защо по изложените по –горе съображения следва да се приеме, че не е необходимо съгласието на насрещната страна за оттеглянето, съответно изявлението да се зачете, като на осн.чл.232 от ГПК се прекрати производството по претенцията за заплащане на обезщетение за -ползване на допуснатия до делба недвижим имот в гр.Варна, м. „Корук дере", с площ 600 в частта над 25,00 лева месечно до първоначално заявените 200 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По способа за извършване на делбата

Производството по делото се разглежда по реда на чл. 341 и сл. от ГПК. Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен протокол дялове, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК.

Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване.

Съгласно чл.69 ЗН всеки наследник може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба намира приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти. Неравенството на дяловете в такъв случай е без значение, тъй като неравенството в дяловете да се изравни в пари.

Настоящият случай е именно такъв – допуснати са до делба два имота между двама съделители Следователно всяка от страните следва да получи реален дял от делбеното имущество. Ответникът по делото Д.Г. е поискала възлагане на допуснатия до делба жилищен имот при условията на чл. 349, ал.1, евентуално ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл.349, ал.1 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

В настоящия случай няма спор, а и с решението по допускане на делба е прието, че недвижим имот с идентификатор *** е придобит от общия наследодател на страните Ганчо Ганев съгл. НА № 186, том XVI, дело №8349/1975г. на варненски нотариус по време на брака му с ответника Д.Г. и следователно е СИО, на осн.чл. 21, ал. от СК. От заключението на вещото лице Ш.Х. се установява, че този имот е неподелям, като и че имотът е жилище по смисъла на ЗУТ. В съдебно заседание от 20.03.2019г. и двете страни посочват, че Д.Г. не разполага с друго жилище.

При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на процесния жилищен имот в дял на Д.Г., в съответствие с отправеното искане. Ето защо съсобствеността на този имот следва да бъде прекратена чрез възлагане.

Вторият допуснат до делба имот следва да се разпредели на ищеца с оглед уравняване на дяловете.

Доколкото един от имотите се възлага на един от съделителите чрез приоритетния способ по чл. 349, ал.1 от ГПК, то само при разпределяне втория имот в дял на ищеца по реда на чл. 353 от ГПК би могла да се постигне целта на делбеното производство за това всеки от съделителите да получи дял в натура.

При преценка на вземанията за уравнение на дялове следва да бъде взето предвид заключението по повторната СТЕ, което съдът цени изцяло, като обективно, обосновано, основано на няколко метода на изследване, базирано на обследване на имотите в момент, непосредствено близък до устните състезания при ВРС и най-вече като неоспорено от страните.

Тъй като стойността на имота, който следва да се разпредели в дял на ответника 41 200 лева е по-малка от припадащия му се дял от стойността на допуснатите до делба имоти 1/ 4 от 178 200 лева ( 41200 + 137 000) = 44550 лева, на осн.чл. 349, ал.6 от ГПК следва да се допусне уравняване в пари. Сумата, която следва да се присъди за уравняване на дяловете е 3350 лева, платима в срок до шест месеца от влизане в сила на решението (чл.349, ал.6 ГПК), под страх от изнасяне на публична продан.

По исковете по чл.31, ал.2 ЗС: Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или може да се ползва от нейните полезни свойства за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично, по смисъла на цитираната разпоредба. В този случай този съсобственик дължи на другите такива обезщетение за ползата, от която те са лишени.

Задължението за парична компенсация възниква след получаване на писмено поискване от лишения от ползването съсобственик, а размерът на вземането се съизмерява с припадащата се на правоимащия квота от средния пазарен наем на обекта, за исковия период.

В случая по делото не е спорно, че фактическата власт по отношение на делбените имоти се упражнява от ответника. Спорен е въпросът относно наличието на отправена до писмено поискване за ползване на имота.

Съдът приема, че не са налице доказателства за отправена до ответника писмена покана преди завеждане на делото. На л.11 е представена разписка, издадена от дружеството „Ин тайм“, в която е отразено, че получателят Д.Г. отказва да получи пратката. Това удостоверяване, обаче не може да се приеме за официално по см. на чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като не е извършено по установен в закона ред. Доколкото разписката не съдържа удостоверителното изявление на самият адресат, в случая на ищеца, то не би могло да се приеме, че документът се ползва с обвързваща страната формална доказателствена сила, на осн. чл. 180 ГПК. На следващо място по делото не са ангажирани доказателства и за съдържанието на самото изявление.

Ето защо, коментираното доказателство не може да се зачете като покана по см. на чл. 31, ал.2 от ЗС.

От друга страна видно от съдържанието на исковата молба (л.2 – гръб), с подаване на същата М.А. е отправила искането си до ответника за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползването на делбените обекти в размер на средния му пазарен наем. Видно от съобщението на л.45 исковата молба е връчена на ответника Д.Г. на 01.03.2018г. Ето защо, считано от получаване на преписа от исковата молба, ответника по претенциите по сметки се счита за поканена по реда на чл.31, ал.2 ЗС. При тези данни съдът приема за доказани по основание вземанията по чл.31, ал.2 на М.А. срещу Д.Г. за периода 01.03.2018г.