Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.01.2020, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
528/2019
Подписан
23.01.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1, т.7 · Закон за общинската собственост
  • чл.5, ал.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.19 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.25, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е №5 гр. Сливен, 23.01.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА

МИХАЙЛОВА

Мл.с.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Мария

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №528 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №262/22.03.2018г. по гр.д.№5757/2017г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на Е.И.И.,*** не е собственик на следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор №***, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, с площ от 662 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 2811406 и 2. поземлен имот с идентификатор №***, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, с площ от 681 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 2811403. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 946,35лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – Община Сливен и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Настоящото производство се развива след постановяване на Решение №133/23.10.2019г. по касационно гр.д.

№3565/2018г. на първо гражданско отделение на ВКС на РБългария, с което е отменено въззивно Решение №105 от

22.06.2018г., постановено по въззивно гр.д.

№269/2018г.на Сливенски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В мотивите на отменителното решение на ВКС е посочено, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба конкретни доводи за липса на идентичност между притежавания от праводателя на ищцата и ищцата имот и процесните имоти, нито по площ/различаваща се значително – повече от две цяло и четири десети пъти/, нито по граници и доводи за липсата на доказателства за придобивна давност. Указано е на въззивният съд, при новото разглеждане на делото, да извърши съдопроизводствени действия – да разгледа основателността на доводите за пороците на първоинстанционното решение и с оглед извода за тяхната основателност или неоснователност, да се произнесе по основателността на исковете. Указано е извършване на убедителен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, при необходимост и на специални знания, за да се прецени основателността на твърдението на ищцата за идентичност на притежавания от нейната майка имот по документите за собственост от 1930г. и 1967г. и трите имота с кадастрални №№***, ***, ***.

С въззивната жалба, въззивникът Община Сливен чрез процесуален представител по пълномощие юриск. К., обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. На първо място посочва, че съдът неправилно е приел фактическата обстановка. Посочва, че имотите, попадат в терен, определен за земеделска земя и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ е приложим. Съдът е указал с доклада си на ищцата, че следва да докаже твърдението си, че е придобила правото на собственост върху процесните три имота. Ищцата не установила твърденията си с ангажираните доказателства, не индивидуализирала имотите, нито по площ, нито по граници. Свидетелите не установили северната граница на имота.

В тази връзка посочва, че в писмените документи площта и границите на имота, придобит от праводателката на ищцата са напълно различни от установените от свидетелите. Посочва, че този, който оспорва констатациите в акта за общинска собственост, следва да установи, че към момента на актуването, имотът е имал собственик, както и да го индивидуализира по площ и по граници. Площта по документа за собственост е 1 дка и е налице очевидно разминаване в границите на имота по нотариалните актове и процесните два имота. Счита, че при това положение ищцата няма правен интерес от заведения иск. Съдът необосновано не е зачел представената извадка от разписната книга за двата имота, където същите са посочени с неидентифициран собственик. Счита, че общината е доказала правото си на собственост, придобито по силата на закона. Съгласно чл.19 от ЗС, правото на собственост върху общински имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти, а това е именно разписната книга към ПНИ за м.“Среди дол“, селищно образувание „Изгрев“, одобрен със Заповед №01-0011/08.01.2002г. на областния управител на Област Сливен. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на СлРС, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – ищцата в първоинстационното производство Е.И.И..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Е.И., чрез пълномощника си адв. Р., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че в практиката си ВКС приема, че чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Общината следвало да докаже фактическо или юридическо отнемане на имота или одържавяването му. Такива факти по делото не били установени. От една страна общината твърдяла приложимост на чл.25 от ЗСПЗЗ, а от друга страна представила доказателства, че имота е безстопанствен, което евентуално води до приложимост на други придобивни основания – оригинерни такива. За да се приложи чл.86 от ЗС по отношение на процесните имоти, следва имота да е станал общинска собственост, т.е. Общината да докаже налично придобивно основание, каквото по делото не било доказано.

Няма пречка имотите, които не подлежат на земеделска реституция, да бъдат придобити по давност. Това, заедно с твърдението, че ищцата, а преди нея праводателката й, са владели имотите от 1930г. насам, обосновавало предпоставките за допустимост на иска. По делото свидетелите индивидуализирали имотите по граници и площ, описали всички съседи. Доказано било отстъпването на владението от брата Ц. на ищцата върху имотите. Намира за правилен извода на районния съд, че Община Сливен следвало да докаже конкретно и приложимо придобивно основание и след като не е сторила това, тя не е собственик на процесните имоти, въпреки съставените актове. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

С оглед дадените с отменителното решение на ВКС указания и след запознаване с делото, въззивният състав при повторното разглеждане на делото е назначил по служебен почин съдебно-техническа експертиза, с оглед изследване въпроса налице ли е идентичност между притежавания от праводателката на ищцата имот по документите за собственост от 1930г. и 1967г. и трите имота с кадастрални №№***, ***, ***.

В с.з., въззивникът

Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник – адв.Д. и от служител с юридическо образование н-к отдел „ПНО“ К., които поддържат подадената въззивна жалба и молят за уважаването й. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Адв. Д. излага подробни съображения в писмена защита относно неоснователността на исковата претенция и неправилността на обжалваното първоинстанционно решение. Посочва, че твърдението за идентичност на процесните имоти с придобития от праводателката на ищцата не е установено и излага подробни съображения в тази насока. По отношение на твърдението за придобивна давност, счита, че то също е останало недоказано. Моли съда да не кредитира показанията на свид.Р., тъй като той заявил, че е закупил имота си през 1976г., а от представения нотариален акт се установило, че това е станало през 1991г. От 1991г. до уточнения с исковата молба краен момент – 1998г. не били изтекли изискуемите 10 години давностно владение.

В с.з. въззиваемата страна Е.И.И., редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощник адв.Р., който оспорва въззивната жалба, поддържа изложените в отговора съображения. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Посочва, че предявеният иск е отрицателен установителен иск и предмет на делото е дали общината притежава правото на собственост върху имотите, като последната не е установила придобивното си основание. Посочва, че по делото се установило владението, осъществявано от майката на ищцата, а впоследствие от нея и от нейния брат върху процесните имоти, като е придобито правото на собственост по давност, но с оглед съставените АОС не може да се позове на нея, поради което е обусловен и правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Имотът, закупен от праводателката на ищцата е описан в двата последващи нотариални акта по един и същ начин, поради липсата на планове за въпросната вилна зона. Първия материал за зоната е плана от 1989г.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение като краен резултат е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като следва само да я ДОПЪЛНИ с установеното във въззивната фаза на производството, с оглед допуснатите и събрани пред настоящата въззивна инстанция доказателствени средства: назначената от въззивния съд съдебно-техническа експертиза, допълнителна СТЕ и съдебно-графологична експертиза.

От заключенията на назначената първоначална съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице И.Х.И., се установява следното:

По нотариални актове от 1930г. и 1967г. и по Кадастрален план 1989г. местността е „Орта синур“, а по План на новообразуваните имоти от 2002г. и по кадастрална карта от 2006г. е „Среди дол“, което е новото име на местността, т.е. местонахождението на имотите съвпада.

По нотариални актове площта на имота е около 1 дка. По кадастрален план от 1989г., по План на новообразуваните имоти от 2002г. и по Кадастрална карта от 2006г. площта на всеки от имотите е еднаква: имот пл.№1404, идентичен с №*** – 1088кв.м.; имот пл.№1403, идентичен с №*** – 681 кв.м.; имот пл.№1406, идентичен с №*** – 662 кв.м. Извода е, че площта на имота по нотариален акт е най-близко до площта на имот №***.

Към момента на съставяне на нотариалните актове от 1930г. и 1967г. не е имало план за м.“Среди дол“ /Орта синур/ и границите на имота са описани само с имената на собствениците на съседните имоти. При направеното подробно описание и сравнение на собствениците на съседните имоти на трите процесни имота, регистрирани в разписните книги към действалите планове до настоящия момент и тези нотариалните актове, не се откриват съвпадения на нито едно от посочените имена. На база записванията в разписната книга по плана от 1989г., имотен регистър към Плана на новообразуваните имоти от 2002г. и по Кадастрална карта и кадастрален регистър от 2006г., вещото лице е посочило, че имота, притежаван от праводателката на ищцата, за който са представени документите за собственост от 1930г. и 1967г., е идентичен с поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.Сливен.