Решение № 511 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100514030 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Б. Б. срещу Решение № 19273/26.10.2025 г. по гр.д. № 52544/2023г. по описа на Софийски районен съд. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, твърди същото да е противоречиво по същността си. Изложени са подробни съображения. Желае се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение, с което да се уважи молба й за защита по реда на Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна Т. Г. Т. е подал отговор след срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на П. Б. Б., действаща в лично качество и като майка и законен представител на Т. Т. Т., роден на ******** г., и В. Т. Т., роден на ******** г., за защита спрямо нея и двамата й сина от домашно насилие, извършено от Т. Г. Т. на 02.08.2023 г., 12.08.2023 г., 16.08.2023 г., 26.08.2023 г., 09.09.2023 г., 1

13.09.2023 г. и 23.09.2023 г., описано в молбата, уточнена с молба от 29.09.2023 г.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.

С протоколно определение от 15.05.2024 г. производството пред първоинстанционния съд е прекратено в частта на търсената за детето Т. Т. Т. защита.

С протоколно определение от 04.06.2025 г. производството пред първоинстанционния съд е прекратено в частта на търсената за детето В. Т. Т. защита.

С Решение № 19273/26.10.2025 г. по гр.д. № 52544/2023г. по описа на Софийски районен съд е отхвърлена молбата на П. Б. Б. за издаване на заповед за съдебна защита по реда на ЗЗДН в нейна срещу Т. Г. Т. за извършени актове на домашно насилие на 02.08.2023 г., 12.08.2023 г., 16.08.2023 г., 26.08.2023 г., 13.09.2023 г. и 23.09.2023 г. и е отказано издаване на заповед за защита. С първоинстанционното решение П. Б. Б. е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лева и сумата от 378 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, а на Т. Г. Т. – сторените в производството разноски в размер на 1 000 лева.

Не е спорно в производството и от представените пред първоинстанционния съд два броя удостоверения за раждане се доказва, че въззиваемият е лице по чл.3, т.3 ЗЗДН, срещу когото въззивникът Б. може да търси защита по реда на този закон.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН от пострадало лице в лично качество, поради което е налице валидно сезиране на първоинстанционния съд от процесуално легитимирана страна.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира първоинстанционното решение за правилно, а наведени във въззивната жалба доводи в обратната насока - за неоснователни.

Описаните в сезиращата молба, представената с нея декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и уточнителната молба от 29.09.2023 г. събития на 02.08.2023 г., 16.08.2023 г., 26.08.2023 г. и 13.09.2023 г., свързани с неизпълнение на режима на лични отношения на въззивника със синовете й Т. и В. не представляват актове на твърдяно психическо домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че съдебно разписаният режим на лични контакти на молителя в първоинстанционното производство с двете й деца не е осъществен на посочените дати, отказът на детето Т. да тръгне с майка си на 16.08.2023 г., респ.да слезе при нея на 26.08.2023 г., на двете деца да разговарят с нея по мобилен телефон на 02.08.2023 г., доказателствената съвкупност по делото не позволява да се направи извод, че е резултат от възпрепятстване от страна на бащата на контакта на децата с тяхната майка и на негово целенасочено отчуждаващо поведение, ориентирано към провокиране на нежелание на подрастващите да контактува с въззивника, което предизвиква емоционално и психическо страдание на децата и неотглеждащия ги родител от прекъсване на контакта помежду им и засягане правото на Т. и В. да бъдат отглеждани и възпитавани от двамата си родители и да имат лична връзка с всеки от тях, както и правото на майката на семеен живот. В конкретния случай не се доказва умишлено и целенасочено поведение на въззиваемия в насока 2 негативно повлияване върху контакта на децата с майката на посочените дати или цялостно отчуждително поведение на въззиваемия, довело до отказ на децата да осъществят контакт с майката на гореизброените четири дати. Видно от показанията на свидетеля А.К. е имало случаи срещите между майката и двамата й сина да не се реализират, поради здравословното състояние на подрастващите. От заключението на приетата в първоинстанционното производство Съдебна психологична експертиза се установява, че детето на страните В. идеализира образа на бащата и е лоялно към този родител, но това не протича на фона за заставяне и целенасочен натиск от страна на въззиваемия, а по – скоро е изградено на база на силно подкрепящото поведение на бащата към двамата му сина. Същевременно образът на майката е далечен от това дете, връзката помежду им е застрашена, поради подкопаване на доверието към нея. От разпита на вещото лице се установява, че при В. е налице отчуждение от майката, което се дължи на множество фактори, включващи лоялността към бащата и брата, взаимната помощ и подкрепа помежду им, негативен спомен от видяно съобщение в телефона на майката, вземане на спестяванията му, но липсват данни за директна манипулация от страна на бащата.

По отношение на актовете на домашно насилие от 12.08.2023 г. декларацията не може да послужи като единствено доказателствено средство за уважаване на сезиращата молба по аргумент от противното от разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, доколкото се установява наличието на свидетел очевидец - М.Ц.М.. Показанията на последната значително се отличават от описанието на актовете на домашно насилие в сезиращата молба, представената с нея декларация и уточнителната молба от 29.09.2023 г. Такава отлика се наблюдава относно броя и съдържанието на отправените обидни реплики от въззиваемия към въззивника, като при разпита си свидетелят М., доведена от П. Б. Б., не сочи да е видяла последната да е била удряна и блъскана във входната врата на блока от Т. Г. Т. пред двамата им сина, въпреки присъствието на този свидетел на проведената между страните среща и въпреки твърденията в уточнителната молба от 29.09.2023 г., че ударите и блъскането са причинени пред този свидетел. Пресъздадените от свидетеля М. събития на 12.08.2023 г. се различават от отразеното в сезиращата молба, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и уточнението от 29.09.2023 г. и по отношение на това на кого е телефонирала въззивника при пристигането си пред дома на въззиваемия, обстоятелството дали двете деца са дошли заедно пред блока, в който е разположен към него момент дома на въззиваемия, относно факта дали Т. Г. Т. се е върнал пред блока с двамата сина на страните и отново е отправил обиди към П. Б. Б., както и относно поява на съседка, която е прекратила физическото нападение срещу молителя в първоинстанционното производство. В сезиращата молба и уточнителната такава е посочено, че актовете на насилие на 12.08.2023 г. са извършени от въззиваемия около 17:00 часа, а в показанията се свидетеля Т. Г. Т. изрично посочва, че на посочената датата във времевия интервал от 16:30 часа до 17:30 часа той е бил с въззиваемия и двете деца, през което време не сочи същите да са се срещали с П. Б. Б.. При констатираните различния между описанието на събитията в сезиращата молба, нейното уточнение и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и тези в показанията на свидетеля М., както и противоречието на последните с тези на свидетеля Т., у когото не се установява 3 заинтересованост от изхода от спора, то първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е кредитирал показанията на последния, в които не се откриват твърдените от въззивника вътрешни противоречия. Не може да бъде споделено застъпеното в писмената защита на П. Б. виждане, че свидетелят Е.Г.М. е била очевидец на акта на домашно насилие на 12.08.2023 г., тъй като, видно от свидетелските й показания, тя е придружавала въззивника до дома на въззиваемия на друга дата (16.08.)

Описаният в уточнителна молба от 29.09.2023 г. акт на психическо насилие, упражнено от въззиваемия по отношение на въззивника на 09.09.2023 г. остана изцяло недоказан, като по отношение на него липсва и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Твърденията за упражнено психическо насилие чрез отправяне на обидни думи от въззиваемия по адрес на въззивника на 23.09.2023 г. се подкрепят единствено от представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съдът не кредитира с оглед несъответствието й с останалата доказателствена съвкупност по делото във връзка с актовете на насилие на 16.08.2023 г. Вън от изложеното, от социалните проучвания, приетата по делото експертиза и изслушването на вещото лице не се установява децата да са били свидетели на упражнено от бащата по отношение на майката насилие.

При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни правни норми.

Предвид изложеното и при съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора въззивникът дължи такса в размер на 6,39 евро (12,50 лева) за въззивната жалба, на нея не се следват разноски, а въззивникът не е претендиал присъждане на такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19273/26.10.2025 г. по гр.д. № 52544/2023г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА П. Б. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 6,39 евро (12,50 лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5