Определение № 1520 от 20.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1520 гр. Варна, 20.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Р.а като разгледа докладваното от Ралица Ц. Р.а Въззивно частно гражданско дело № 20233100500695 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 15833/01.03.2023 г. от Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ********, действащ чрез адв. Р. Д. от АК – Варна, срещу Определение № 1743 /09.02.2023г., постановено по гр. дело № 8701 / 2022г. на Варненски районен съд, 18 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 260/03.01.2023 г., подадена от Г. Р. Р., чрез процесуалния му представител адв. Р. Д., за изменение на Решение № 3927/13.12.2022 г., постановено по гр.д. № 8701/2022 г. по описа на ВРС, 18 с-в, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Сочи, че ответникът по делото е признал твърдяни факти, но е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Липсва изявление за признание на иска. В настоящия случай твърди, че ответното дружество било поддържало висящността на изпълнителното производство, като бил препятствал ищеца да упражнява свои имуществени права. Взискателят не бил предприел действия по прекратяване на изпълнителното дело и по вдигане на наложените запори. Сочи, че с тези си действия ответникът е дал повод за завеждане на иска. Не са налице двете кумулативни предпоставки по чл. 78 ал.2 от ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и да бъде осъден ответникът да заплати на адв. Р. Д. претендираното по реда на чл. 38 ал. 3 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. Сочи, че отговорът на исковата молба съдържа признание на всички изложени от ищеца обстоятелства. Взискателят не бил и извършвал действия по събиране на задължението след прекратяване на изпълнителното производство с постановление на ЧСИ през 2016г., като в този смисъл и ответникът не бил дал повод за 1 завеждане на иска. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от Г. Р. Р. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Искът е основан на твърдения, че със заповед за незабавно изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5467 по описа за 2013 г. на Районен съд – Варна ищецът бил осъден да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД посочените суми. На 07.05.2013г. било образувано изп. дело № 351 по описа за 2013 г. на ЧСИ Румяна Тодорова.

Въз основа на молба от 01.08.2016 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил конституиран като взискател по изпълнителното дело въз основа на сключен с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД договор за цесия. Сочи, че на 21.09.2016 г. бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение, като последната удържана сума е постъпила по изпълнителното дело на 30.03.2017 г. След посочената дата не били предприемани никакви изпълнителни действия, поради което на 30.03.2019 г. изпълнителното производство било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че на 30.03.2022 г. се била погасила по давност и възможността вземането да бъде събрано по принудителен ред.

С депозирания по делото отговор ответникът оспорва иска като недопустим, евент. неоснователен. Направено е изрично изявление, че оспорват погасяването по давност на вземането спрямо ищеца, като твърдят, че било погасено само правото на принудително изпълнение на самото задължение. Отправеното искане е за прекратяване на производството, евент. за отхвърляне на иска като неоснователен, евент. ако бъде уважен иска да бъдат оставени разноските в тежест на ищеца, предвид обстоятелството, че след датата на цесията не били извършвани изп. действия, годни да прекъснат давностния срок и да накърнят правната сфера на ищеца.

В първо съдебно заседание, в което ответникът не се явява, а депозира писмено становище преди датата на заседанието, поддържа възраженията си.

Постановено е Решение No 3927 / 13.12.2022г., с което уважена претенцията на ищеца. Решението не е постановено по реда на чл. 237 от ГПК. В частта за разноските ВРС е приел, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата по чл. 78 ал.2 от ГПК и не е присъдил претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.3 от ЗАдв.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, ВРС се е придържал към мотивите, изложени в решението. Приел е че към датата на подаване на исковата молба, изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като след 30.03.2017 г. ответникът не бил предприел извършването на изпълнителни действия, които да засегнат правната сфера на ищеца, поради което и не можело да се приеме, че с поведението си той бил дал повод за предявяване на иска. Сочи, още, че доколкото с отговора на исковата молба ответникът 2 признал наведените от ищеца фактически твърдения и в частност – погасяването по давност на процесните вземания, била налице и втората предпоставка, визирана в чл. 78, ал. 2 ГПК.

Позовава се на практика на Окръжен съд – Варна в тази насока.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Следователно за да се разпределят в този случай разноските следва да са налице две кумулативни предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, както и да извърши признание на иска.

В процесния случай, срещу ищеца е висящо изпълнително производство за събиране на процесното вземане, по което ответникът е конституиран като взискател. „ЕОС Матрикс“ ЕООД разполага с изпълнителен титул и по негова молба е конституиран като взискател в изпълнително производство срещу длъжника въз основа на сключен договор за цесия с кредитора „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД. Висящо е изпълнително производство, чиято висящност ответникът е поддържал и не са предприети действия за прекратяването му дори и след получаване на исковата молба. Независимо от това обстоятелство е фактът, че перемцията настъпва по силата на закона. Възражението за погасяване на вземането по давност следва да се предяви по съдебен ред, за да има обвързващи кредитора последици и поради това сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца.

Предвид изложеното и не може да се възприеме тезата, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. / в този смисъл са Определение No 50413 / 05.10.2022г. по ч.т.д. No 2100 / 2022г. на ВКС, I-во ТО и Определение No 50010 / 23.03.2023г. по ч.гр.д. No 3372 / 2022г. на ВКС, IV – то ГО/

Не е налице и втората предпоставка, а именно признание на иска. С депозирания по делото отговор ответникът оспорва иска като недопустим, евент. неоснователен, като това становище се поддържа и в хода на производството до обявяването му за решаване.

Признати от ответника са единствено отделни факти, но изрично се прави изявление, че искът се оспорва като недопустим, евент. неоснователен.

Предвид изложеното и в настоящата хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК. Разноски се дължат на ищеца, които същият претендира при условията на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., което се определя от съда към минималният, предвиден с актуалната към датата на упълномощаването Наредба № 1 от 09.07.2004г., от който съдът е задължен да се ръководи. В случая, след надлежни изчисления, това е сумата от 608, 51 лв. и доколкото е отправено от ищеца чрез адв. Д. искане за присъждане на 600 лв., то и съдът намира, че именно сумата от 600 лв. следва да се присъди при условията на чл. 38 ал.2 от ЗАдв.

Предвид гореизложеното и съдът,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1743 /09.02.2023г., постановено по гр. дело № 8701 / 2022г. на Варненски районен съд, 18 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 260/03.01.2023 г., подадена от Г. Р. Р., чрез процесуалния му представител адв. Р. Д., за изменение на Решение № 3927/13.12.2022 г., постановено по гр.д. № 8701/2022 г. по описа на ВРС, 18 с-в, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА по молба с вх. 260 / 03.01.2023г. от ищеца Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ********, действащ чрез адв. Р. Д. от АК – Варна, решение № 3927/ 13.12.2022г., постановено по гр.д. № 8701 / 2022г. по описа на ВРС, 18 с-в, В ЧАСТТА за разноските, като:

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Р. Д.– член на Варненска адвокатска колегия, с адрес на кантората:

**********, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена от последната безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално представителство и защита на ищеца Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес:

********, в производството по гр.д. № 8701 / 2022г. по описа на ВРС, 18 с-в, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване от страните по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от получаването му /т.24 от ТР No 6/ 2012г. на ВКС, ОСГТК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4