Решение № 342 от 06.03.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер V-46 Година 2020, 06.03 град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА

2.мл.с.Ваня ВАНЕВА

Секретар

Таня Михова като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова въззивно гражданско дело номер 193 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№57720/16.12.2019г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен Комисар Николай Николов, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника- юрисконсулт Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Александър Велики“№37Б, срещу Решение №3501/11.12.2019г., постановено по гр.д.№6526/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил

ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -МВР на РБ, да заплати на ищеца П.К.Т., сумата от 1566.46 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., 1600 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 214.14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2016г. до 02.08.2019г.

Със същото решение, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ -МВР е осъдена да заплати сумата от 350 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото, както и сумата от 112.66 лв. държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас и разноски за експертиза в размер на 180 лв.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

На първо място се излагат доводи относно изводите на първоинстанционния съд за субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Твърди се неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззиваемият(ищец).

Жалбоподателят намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ,

ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.

Заявява, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време за служителите в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Подчертава, че определението ,,дневно“ по смисъла на чл.187,ал.1 от ЗМВР се отнасяло за продължителността на работния ден както през деня, така и през нощта. Цитира разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР относно полагането на нощен труд при работа на смени.

Счита, че за държавните служители по ЗМВР, положеният нощен труд не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи.

Излага становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Позовава се на съдебна практика.

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че ищецът претендирал заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства. Посочва се, че не било обсъдено приложеното от въззивника(ответник) като доказателство Писмо, изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП.

Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.

187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Горното противоречало на принципа на йерархия на нормативните актове.

Излага аргументи, че в платежните ведомости бил начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.

Поддържа, че съдът кредитирал заключението по извършената СИЕ с манипулативен резултат, но не отчел обстоятелството, че част от положения нощен труд вече бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.

Въззивникът моли, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли съда, да вземе предвид разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018г. -17.07.2018г.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Към въззивната жалба е приложено копие от правна консултация на проф.Васил Мръчков.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззвиаемия, чрез адв.Златина Билянова – АК Бургас, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Излага подробни доводи по всички пунктове от въззивната жалба. Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

Въззивникът, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител в с.з. Представя становище по същество.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно уведомена, не се явява в с.з.

Чрез процесуалния си представител адв.Б., поддържа подадения отговор.

Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, л.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от П.К.Т., чрез пълномощника адв.Б., срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1314 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 219 часа, за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; сумата от 180 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „младши експерт“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Бургас при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ през процесния период, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.

Посочва се, че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 1536 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1755 часа дневен труд.

Сочи, че това преизчисляване води до 219 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 1314 лв. Претендира се и мораторна лихва поради неплащане в срок на възнаграждението за извънреден труд.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Посочва се, че ищецът е държавен служител в МВР и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, поради което е неприложима НЗОРЗ, касаеща трудовите правоотношения на работници и служители по КТ. Сочи се, че за периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на МВР, регламентиращи, че полаганите от държавните служители в МВР часове труд през нощта не следва да надвишават сред 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187, ал.3 ЗМВР, поради което няма основание да се прилага общата НСОРЗ, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. Посочва се още, че положеният от ищеца нощен труд му е заплатен като такъв и не се явява извънреден труд, като превръщането на часовете нощен труд в дневен е установено единствено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден такъв. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени множество писмени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 05.12.2019г., ищецът е изменил претенцията си чрез увеличение на 1566,46 лв. - главница за положен труд от 228,80 часа и 214,14 лв. - мораторна лихва.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., ищецът е положил 1600 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1600 часа става на 1828,80 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 239,10 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 228,80 часа възлиза на 1566,46 лв. Според заключението, на ищеца е заплатен нощен труд за 1600 часа, колкото е отчетен по протоколи, по 0,25 лв. на час, общо 400,00 лв. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

Лихвата за забава върху сумата от 1566,46 лв., изчислена за всеки месец поотделно от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата на предявяване на иска, възлиза на 214,14 лв.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил предявените искове.

На основание чл.

269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

По отношение на възражението, че за държавните служители в МВР е неприложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).