Решение № 5 от 09.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Сливен, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20252230200936 по описа за 2025 година Производството е по повод жалба от П. Я. Я. против НП № 24-0804009430 от 02.12.2024 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, СПП, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв., за нарушение на и чл.123 ал.1 т.2, б.”Б” от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка

На 16.11.2024 г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “БМВ 320И”, с рег. № СН 25 42 ВМ, в гр. Сливен, по бул. „Г. Данчев”, в посока „Ритейл парк”. Тъй като водач на друг автомобил движещ се в обратна посока предприел изпреварване, жалбоподателят Я., завил плътно в дясно на платното за движение за да направи място на автомобила, но при тази маневра се ударил в бордюра и от там автомобилът се качил върху тротоара. Доколкото обаче голяма част от автомобила останала на пътното платно и пречела на движението, преминаващ от там полицейски служител, казал на жалбоподателя да премести автомобила в близката пресечка за да не пречи на 1 движението и там да изчака идването на полицейските служители. Именно поради това жалбоподателят се придвижил няколко метра напред и завил в дясно, където спрял за да изчака за извършване на проверка. Междувременно сигнал за това ПТП е бил получен и на място е бил изпратен полицейски екип от СПП. Пристигналият екип установил автомобила на жалбоподателя там където бил преместен. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. На място актосъставителят М. в присъствието на свид. Г. и на жалбоподателя съставил АУАН за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗДвП, за това че при движение със несъобразена скорост с пътните условия, е изгубил контрол над МПС и се е блъснал в неподвижно препятствие и затова, че е напуснал ПТП, като се е придвижил до съседна улица. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по акта, като твърди, че действително е настъпило ПТП, но вината за него не е била негова, а по отношение на напускането на местопроизшествието – това е станало по разпореждане на полицейски служител.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, от лице имащо право на жалба, а разгледана по същество, се явява частично основателна.

Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е предизвикал ПТП, като се ударил в бордюра от дясно по посока на движението си и в следствие на удара автомобилът се е качил върху тротоара. Това нарушение правилно и законосъобразно е подведено под нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тази норма от закона задължава водачите при движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Действително в случая е била създадена опасност от друг участник в движението /доколкото в този смисъл са показанията на свидетелят П., които не се оборват от останалите гласни доказателства/, но това не освобождава жалбоподателя, като водач да се движи с такава скорост, че да може да спре пред всяко препятствие. Ако същият се беше движил със съобразена скорост, след удара в бордюра нямаше да последва качване на автомобила на тротоара. За да бъде преодолян тротоара, така че гумите да се озоват върху него, то явно скоростта на движение е била по висока от необходимата за този участък или водачът, поради факта, че е придобил право да управлява МПС няколко дни преди това и не е разполагал с достатъчно 2 опит и реакции за да контролира управлявания от него автомобил.

По отношение на нарушението по чл.123 от ЗДвП, съдът споделя изцяло доводите на жалбоподателя. Тази разпоредба регламентира задълженията на водач предизвикал ПТП, но когато при произшествието са пострадали хора , като в този случай водачът е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

От събраните по делото гласни доказателства не се установява да е имало пострадали хора при това ПТП за да намери приложение посочената в АУАН и НП разпоредба. Действително жалбоподателят не е останал на мястото на ПТП, но от една страна това е неотносимо за конкретния случай доколкото няма пострадали и от друга страна безспорно се установи, че е сторено от жалбоподателя, защото полицейски служител му е разпоредил да премести автомобила за да не пречи на движението докато дойдат колегите му. В този смисъл са не само показанията на свидетелят П., но и на полицейските служители които изрично заявяват, че са получили сигнала от техен колега., т.е. това кореспондира напълно с показанията на лицето което е пътувало с жалбоподателя за причината за преместването на автомобила след ПТП.

Изложените съображения мотивират съда да отмени атакуваното НП в частта, в която на жалбоподателя на основание чл.123 ал.1 , т.2 , б.”Б” от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно и да потвърди постановлението в частта за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв., като законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното изрично искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателят съдът следва да присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Сумата от 600 лева следва да се редуцира до предвидения в закона минимум в размер на 400 лева, доколкото се касае за общо наказание глоба в размер на 400 лева при което съобразно наредбата за адвокатските възнаграждения се заплаща възнаграждение от 400 лева. съобразно обстоятелството, че в едната си част НП се потвърждава, а в другата се отменя, това възнаграждение следва да се уважи до размер от 200 лева /102,26 евро/.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0804-009430 от 02.12.2024 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, СПП, в частта в която на П. Я. Я. с ЕГН:

********** в частта в която за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложено 3 административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 102,26 евро/200лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ НП № 24-0804-009430 от 02.12.2024 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, СПП, в частта в която на П. Я. Я. с ЕГН: **********, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2, б.”Б” от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 102,26 евро/200 лв. / и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен да заплати на П. Я. Я. с ЕГН: ********** сумата от 102,26 евро / 200 лева/ представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4