Решение № 180 от 22.05.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Петрич, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20221230200485 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. С. М., ЕГН **********. с постоянен адрес: обл.

Б., общ. С., с. П. чрез Адвокатско дружество „Лалова и партньори", ЕИК ****, чрез процесуален представител адв. К. А., вписана в Хасковска адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление 727/05.05.2022г.q издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане в Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура", с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800. 00 /хиляда и осемстотин/ лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се доводи за процесуални нарушения, изразяващи се в неясно и противоречиво описана фактическа обстановка, в която липсва конкретно описание на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Твърди се, че по този начин е ограничено правото му да разбере какво нарушение е извършил и за какво нарушение е наказан. Претендира се установяване на нарушението – доколкото същото е налице според НП – в нарушение на правилата на административно наказателното производство. Твърди се и неправилно приложение на закона – предвид липсата на конкретно ясно и прецизно описание на нарушението. На последно място се отрича извършване на нарушението, описано в НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна - редовно призована не се явява, представлява се от упълномощен представител – юрисконсулт. В хода на съдебните прения представителя депозира писмено становище, в което излага доводи за 1 неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, съдът приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е основателна, включително и по изложените в същата съображения.

Наказателното постановление е издадено за това, че:

"На 14.12.2021 г. в 17:32:51 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с рег. № Е6975МА. вид: Влекач, марка и модел ДЛФФТХФ 105, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от г-н М..

След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на 30.11.2021 г.. в 18:32:35 часа. горепосоченото пътно превозно средство ППС с регистрационен № Е6975МА, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1. т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 30.11.2021 г.. в 18:32:35 часа. по път А-3, км 163-488, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата.

Като място на нарушението е посочен път А-3, км 163- 488, за който се събира такса за изминато разстояние тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 20201. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол такса. "

Съдът намира, че така цитираното съдържание на НП не отговаря на изискванията за реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението.

В този смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В конкретния случай тези изисквания не са спазени.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП: "За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние". В т.

1 и т. 2 са изброени и двата вида пътни такси:

-т. 1: "такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа";

-т. 2: "такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените 2 за съответните тол сегменти такси. "

Същевременно в чл. 179 и чл. 187а от ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса- това с а собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС.

Установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, безусловно е налагало при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят, за да може съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация и приложена ли е коректната санкционна норма.

Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе просторното като съдържание НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване нарушението -30.11.2021 г., или че е собственик на същото или регистриран ползвател.

Действително в НП е посочено, че жалбоподателят е притежавал качеството водач към по-късна дата- 14.12.2021 г. Досежно датата на извършване на нарушението посочена в НП обаче, подобни твърдения липсват.

По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, като по този начин съществено се накърнява правото на защита на наказания субект и същевременно остава невъзможно да се установи и съответно – провери волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания, то няма как да се установи и дали тя отговаря на доказателствата по делото.

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя административнонаказателната му отговорност.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на ясно пълно и прецизно изложение на съставомерните факти – качеството на санкционираното лице, мястото на извършване на нарушението – доколкото същото е посочено единствено с обозначенията от АПИ, но не и с географски означения, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е неприложим.

Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, поради пороци в съдържанието на АУАН.

В АУАН изрично е посочено, че с действията си водачът е извършил нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

3

Нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е санкционна и според нея: "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. "

При систематичното тълкуване на нарушената и санкционната разпоредба се установява, че формите на изпълнителното деяние на визирания административен състав могат да бъдат в две алтернативи:

-незакупуване от водача на маршрутна карта или

-неизпълнение на други "съответни задължения" за установяване на изминатото разстояние.

Вече се спомена, че според ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 в АУАН (който според трайната съдебна практика се явява аналога на обвинителния акт в административния процес, с който се повдига административното обвинение) следва да се съдържа пълно и точно описание на всички съставомерни факти.

Посоченото означава, че в АУАН е следвало да намери отражение коя е съставомерната форма на изпълнителното деяние- незакупуване на маршрутна карта или неизпълнение на други "съответни задължения", като в случай, че е приложима е втората алтернатива, да бъде пояснено кои по конкретно са тези задължения и от коя норма на ЗП или нормативните актове по неговото прилагане произтичат.

В процесния АУАН липсва каквото и да било изложение на факти относно приложимата форма на изпълнителното деяния.

Този порок не се санира от обстоятелството, че в АУАН е посочено, че МПС се е движило без за него да е заплатена тол такса, доколкото това е резултатът, до който се достига при неизпълнение на някои от задълженията по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП (съставляващи форми на изпълнителното деяние), но този резултат не може да се приравни на самото изпълнително деяние.

Още повече, че фактите така, както са описани в АУАН- че по републиканската мрежа се движи МПС, "за което не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП"-всъщност сочи на извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б, според която норма: "Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. " В случая неяснотата е противоречието на описаното в АУАН нарушение са явяват още по значими, предвид представените разписки за заплатена такса за същите дата и час и за маршрут, който като начална и крайна точка – след извършена проверка и уточняване – се установява, че включва и участъка, за който се твърди, че не е налице изпълнение на задължението за плащане.