Решение № 838 от 23.01.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 838

Пловдив, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180702789 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.64 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

И. М. Д., [населено място], [улица]ва № 27 оспорва Полицейско разпореждане на мл. полицейски инспектор при РУ - Карлово към ОД МВР – Пловдив от 10.11.2025г., с което на основание чл.64 ал.1 ЗМВР е разпоредено на жалбоподателя : „Да не посещава безпричинно балнеохотел „С.“ в [населено място] и да не притеснява дъщеря си М. Д. на работното й място в балнеохотела както и другите служители“.

- В ход по същество оспорващото лице поддържа да се отмени разпореждането. Заявено бе, че съпругата му не е добре, а той е инвалид. Потвърди, че е предупреден затова, че няма достъп до заведението, но той ходи, защото дъщеря му работи там. Посочи, че е спрял да ходи в хотела и изпълнява разпореждането.

- Ответникът – полицейски орган /мл. полицейски инспектор/ при РУ – Карлово към ОД МВР – Пловдив, К. К. поддържа законосъобразност на разпореждането. Заявено бе, че актът е издаден във вр. с разгледана молба, отправена до полицията от управителя на балнеохотел С. затова, че г-н Д., чиято дъщеря работи в хотела, постоянно ходи там и я притеснява. Пояснено бе, че хотелът не е лечебно заведение, е а балнеохотел към Министерството на туризма и жалбоподателят постоянно ходи там, като притеснява и посетителите – влиза постоянно в ресторанта, на рецепцията и на други места. Управителят желаел да бъде предупреден да спре посещенията, защото притеснява посетителите, които не са малко – ходи в „неопрятен“ вид заедно с жена си, която е в същия вид. Той я води там, за да я къпе, като това е балнеохотел, а не градска баня, каквато има. На дъщеря му са предоставили служебно помещения да нощува, защото не е от същото населено място и се налага да пътува, като той се възползва от това и постоянно ходи там, за да къпе жена си. Най-напред за господинът в полицията постъпило устно оплакване от управителя на хотела. Колегата на ответника срещнал г-н Д. и го предупредил да спре описаните действия, но няколко дни след това той продължил. След това постъпила писмената молба и го призовали в служебно помещение – провели беседа и предвид криминалното му минало, бил предупреден. Посочено бе, че полицейските служители го познават от доста години и е бил многократно предупреждаван да не управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред, което не било изпълнено и му е съставен АУАН, вкл. е бил в затвора. В настоящия случай отново бил предупреден, но не разбрал от дума.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Разпореждането е връчено на 10.11.2025г. И. Д. подал молба на 11.11.2025г. до „Началника“ на ОД МВР – Пловдив, в която заявил, че моли „Да ми бъде обжалвано полицейско разпореждане, издадено от РУ, [населено място] от 10.11.2025г.“. Същата е изпратена в АС – Пловдив и към оспорващото лице са отправени указания – в случай, че молбата до директора на ОД МВР – Пловдив се счита за жалба до АС – Пловдив против полицейското разпореждане, да бъде представен документ за внесена държавна такса, което е направено. В съдебно заседание на 14.01.2026г. И. Д. заяви, че иска да се отмени разпореждането.

При тези данни се приема, че е налице допустимо оспорване – осъществено в срок от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт.

1. Съгласно чл.64 ал.1, ал.4, ал.5 и ал.7 ЗМВР: „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено; Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му; Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.; Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В чл. 6 ЗМВР /изм. – ДВ бр. 14 от 2015г./ са регламентирани основните задачи на МВР, т. е. на неговите органи : Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности: 1. оперативно-издирвателна; 2. охранителна; 3. разследване на престъпления; 4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; др. Според чл.14 Охранителна дейност : Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България; Дейността по ал. 1 се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез: 1. патрулно-постова дейност; 2. териториално обслужване на населението; др.

Обжалваното полицейско разпореждане е основано на чл.64 ал.1 ЗМВР и при неизпълнението му е предвидена административно-наказателна отговорност, съгласно чл.257 ал.1 ЗМВР /глоба от 100 до 500лв., а в маловажни случаи – 50 лв./.

Преписката съдържа молба на А. К. – управител на балнеохотел „С.“ в [населено място] от 10.11.2025г. /л.5/. В същата е заявено, че работи в балнеохотела повече от 20 години и от 2023г. е управител на хотела. От няколко месеца в балнеохотела работи М. Д. от [населено място] и понеже е на смени и няма как да пътува до дома си в селото, е настанена в служебно помещение. Системно в хотела идва бащата на М. Д. – И. Д. и я притеснява, „явно за да й иска пари“, като е вписано, че семейните отношения не засягат управлението на хотела, но И. Д. влиза в хотела, ресторанта на хотела и на други места, с което нарушава спокойствието на посетителите и ги притеснява. Вписано е, че няколко пъти Д. е предупреждаван да не влиза в района на хотела, но той продължава да притеснява клиентите. Поискано е по случая да бъде направена проверка, а лицето да бъде писмено предупредено да не влиза в района на хотела. Сведение на управителя на хотела от 10.11.2025г. е с идентично съдържанието с молбата и е подписано за вярност /л.6/. В писмено обяснение на И. Д. от 13.05.2025г. /л.7/ е посочено, че същият живее в [населено място] и е инвалид с болна жена. Дъщеря му М. Д. от известно време работи в балнеохотел „С.“ в [населено място] и Д. често ходи там да й иска пари и ако може да се изкъпят там с майка й. Вписано е, че няколко пъти са му правени забележки от служители на хотела, за да не ходи повече там. Обяснението е подписано за вярност на съдържанието. На 10.11.2025г. е издаден и Протокол за предупреждение /л.8/ от ПИ при РУ – Карлово – М. Х., с който Д. е предупреден да не навлиза безпричинно в района – двора и сградата на балнеохотела, както и да не притеснява дъщеря си М. Д. на работното й място в балнеохотела, както и останалите служители и посетители.

2. При насрочване на делото е указана доказателствената тежест на страните и се съобрази задължението им по чл.171 ал.4 АПК : „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.“.

Преписката не е допълвана в хода на съдебното производство и жалбоподателят не представи доказателства, съответно не заяви доказателствени искания.

Уважено бе доказателствено искане на ответника за изслушване на осигурен свидетел – колегата му М. П. Х.. Същият заяви в качеството на свидетел, че разпореждането е издадено във вр. с молба на управителя на балнеохотела, в която е заявено, че г-н Д. постоянно ходи в хотела, като притеснява дъщеря си и посетителите. Управителят желаел да бъде предупреден за спиране на посещенията, тъй като ходи в „неопрятен“ вид и води жена си в същия вид, за да я къпе в хотела. Потвърдени бяха данните за служебното положение на дъщерята на жалбоподателя в хотела. Посочено бе, че първо е постъпило устно оплакване от управителя на хотела и колегата на свидетеля предупредил жалбоподателя да спре описаните действия, но няколко дни след това той продължил да ходи там и да притеснява всички. Провели беседа с Д., тъй като го познавали от криминалното му минало, изразяващо се в управление на МПС без да е регистрирано по надлежния ред, за което бил в затвора. Поддържа се, че лицето с действия и думи дало да се разбере, че предупреждението няма да се изпълни и затова издали полицейското разпореждане.

Свидетелят е снел обяснения от управителя на хотела и от жалбоподателя, поради което следва извод за осведомеността му за случая, при което показанията може да бъдат квалифицирани за достоверни. В тази насока е и обстоятелството, че св. Х. е издал протокола за предупреждение от 10.11.2025г. Тъй като писменото обяснение на жалбоподателя е снето на 13.05.2025г., свидетелските показания касаят продължителен период от време, в който ПИ Х. пряко е възприемал факти и обстоятелства относно поведението на г-н Д..

3. С обжалваното полицейско разпореждане от 10.11.2025г. в изпълнение на възложените му функции мл. полицейски инспектор К. К. е разпоредил на И. Д. да не посещава безпричинно балнеохотел С. в [населено място] и да не притеснява дъщеря си М. Д. на работното й място в балнеохотела, както и другите служители. По съдържание и от формална страна /същото е в писмена форма и съдържа реквизити от обхвата чл. 64 ал. 5 от ЗМВР/, разпореждането е административен акт по смисъла на чл. 64 ал. 1 ЗМВР, поради което и съгласно изричния текст на чл. 64 ал. 7 ЗМВР подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК.

Съдържанието, редът и условията за издаването на полицейското разпореждане са уредени в чл. 64 ал. 1 - 7 от ЗМВР, а тези на полицейското предупреждение в чл. 65 ал. 1 - 3 от ЗМВР. В случая волеизявлението на полицейския служител няма характер на предупреждение /каквото е издадено/ да не се извършва правонарушение и уведомление за отговорността, която адресатът ще понесе, а с него се разпорежда на адресата конкретно поведение – ограничително в частта за посещения в хотела без причина и забранително по отношение притесняване на дъщерята на адресата на акта и другите служители.

С издаване на оспорения административен акт е било упражнено правомощие на полицейски орган в границите на неговата териториална служебна дейност, поради което следва извод за компетентност на органа-издател в качеството му на мл.ПИ при РУ на МВР – Карлово.

Въведените с разпоредбата на 64 ЗМВР изисквания към съдържанието на издадено в писмена форма разпореждане на полицейския орган не са произволно установени, като целта на закона е те да гарантират като минимум валидността и процесуалната законосъобразност на административния акт, включително като не бъде нарушавано правото на защита на неговия адресат.

Издаването на разпореждането е обосновано с доказателствата от преписката, които не са оспорени от жалбоподателя. Продължителното неприемливо поведение на оспорващото лице, документирано на 13.05.2025г. до дата на издаване на акта, обективно е обосновало издаване на разпореждането с цел – защита на обществения ред, тъй като посещенията в обществен обект – балнеохотел са причинявали неудобства и нарушавали спокойствието на дъщерята на г-н Д., на останалите служители и на посетителите на хотела. Жалбоподателят ясно е заявил в снетото му обяснение, че често ходи в хотела да иска пари от дъщеря си и да се изкъпят там с майка й. Освен това е посочено, че няколко пъти са му правени забележки от служителите на хотела да не ходи повече там. Посредством свидетелски показания бе установено и обстоятелството на множество устни предупреждения към жалбоподателя от контролните органи във вр. с устно оплакване на управителя на хотела. Липсата на резултат и отсъствието на промяна в поведението на лицето действително е изисквало издаване на административен акт с възпиращо действие спрямо жалбоподателя.